Соматоформни разстройства МКБ F45

Соматоформните разстройства са група психични разстройства, фокусирани върху трайни телесни оплаквания и симптоми, които не се дължат на органична дисфункция или заболяване. Тези пациенти страдат от широк спектър тежки симптоми като болка, стомашно-чревни, сърдечно-съдови, сексуални или псевдоневрологични симптоми, които причиняват постоянно безпокойство и дистрес. Те търсят медицинска помощ за успокоение, но трудно приемат непатологичните резултати след медицински прегледи. В резултат на това се причиняват големи емоционални страдания и затруднения в нормалното функциониране.

Точната причина за тези разстройства не е ясна, но някой от следните фактори може да играе роля:

1. Генетични и биологични фактори, като повишена чувствителност към болка.
2. Семейно влияние, което може да допринася по генетичен механизъм и склонност към развитие на заболяването.
3. Особености в личността, с черти на негативност, които повлияват на начина, по който всеки човек идентифицира и възприема различни заболявания и симптоми.
4. Затруднена обработка на емоциите, която се изразява в силна емоционалност, причинявайки физически симптоми.

Други сериозни рискови фактори за развитите на соматоформни разстройства включват:

• диагностицирана тревожност
• чести симптоми на депресия
• преживяване на стресови житейски събития
• психични травми или насилие в ранното детсвто
• по-ниско ниво на образование и влошен социално-икономически статус

Към соматоформни разстройства се включват:

1. Психосоматично разстройство.
2. Недиференцирано соматоформно разстройство.
3. Хипохондрично разстройство.
4. Соматоформна вегетативна дисфункция.
5. Персистиращо соматоформно болково разстройство.
6. Други соматоформни разстройства.
7. Соматоформно разстройство, неуточнено.

Хипохондрично разстройство

Болните имат трайна убеденост в една, въпреки отрицателните резултати от лабораторни и клинични изследвания. Тези пациенти отказват да приемат съветите на лекарите. Освен соматоформно разстройства, при това състояние се наблюдава депресия и тревожност. Обикновено се появява след 50 годишна възраст и има хроничен ход.

Соматоформна вегетативна дисфункция

Тя се наблюдават симптоми на вегетативна възбуда като тремор, сърцебиене, изпотяване и зачервяване. Съществуват и допълнителни субективни симптоми, които се отнасят към отделен орган или система и дистрес, относно възможността за сериозно разстройство на посочения от пациента орган или система. Въпреки това, липсват данни, които да докажат заболяване на посочените от пациента органи или системи. Най-често пациентите се оплакват от смущения на сърдечно-съдовата система, гастроинтестиналния тракт, дихателната и пикочно-половата система.

Персистиращо соматоформно болково разстройство

Болните се оплакват от непрекъсната болка, свързана с емоционален конфликт и не може да бъде обяснена с телесно заболяване или физиологичен процес. Тук се включват и психалгия, психогенни болки в гърба, психогенно главоболие и соматоформно болково разстройство.

Общите характеристики на соматоформните разстройства са представени по следния начин:

1. Специфични усещания, като болка и задух, или по-общи симптоми, като умора и слабост.
2. Не са свързани с основно медицинско състояние или заболяване.
3. Симптомите при някои са единични, при други множествени.
4. Варират от леки, умерени до тежки.

Болката е най-често срещаният симптом, но е възможно да се проявят различни мисли, чувства и поведение, които да пречат на нормалния живот на болния. Сред тях се срещат:

• Постоянно притеснение от потенциално заболяване.
• Разглеждане на нормалните физически усещания като признак на тежко заболяване.
• Страх, че симптомите са сериозни, дори когато изследванията не показват нищо притеснително.
• Чувство, че медицинската оценка и лечение не са адекватни.
• Притеснение, че физическата активност може да причини вреда на тялото.
• Многократно проверяване на тялото за аномалии или отклонения.
• Чести посещения в болнични заведения, които не облекчават притесненията на засегнатия или дори ги влошават.

Характерно при соматоформни разстройства е отдаването на по-голямо значение върху конкретните физически симптоми, които болният изпитва. В някои случаи болният ги интерпретира и реагира толкова бурно, че те влияят и смущават ежедневните му дейности.

Предизвикателството в работата със соматоформни разстройства за първичния преглед е едновременно изключване на медицински причини за физическите симптоми и се обмисля диагноза, засягаща психичното здраве. Поставянето на тази диагноза трябва да се обмисли още в процеса на оценка на пациент с необясними физически симптоми.

Няма конкретни методи на изследване за физикален прегледи или лабораторни данни, които да са полезни за потвърждаване на соматоформното разстройсто. Често липсата на каквито и да било находки може да обясни прекомерната загриженост на пациента със соматични симптоми, което подтиква лекаря да обмисли диагнозата.

Диагностичните критерии, на които трябва да отговаря състоянието на човек, за да определи като соматично разстройство, са следните:

1. Наличие на един или повече соматични симптоми, например болка или отпадналост, които са притеснителни или причиняват проблеми в ежедневието.
2. Прекомерни и постоянни мисли за сериозността на симптомите от страна на болния. Нивото на тревожност е високо и той отделя твърде много време, енергия и внимание над здравословното си състояние.
3. Симптомите продължават повече от 6 месеца, въпреки че тежестта им може да варира.

Силната връзка лекар-пациент е ключова за получаването на адекватна помощ. Ако болният предостави на лекуващия лекар цялата информация относно състоянието си, позволи му да изучи всички подробности, то тогава терапевтът може да избегне ненужни диагностични методи и неефективни лечебни подходи.

Фокусът на лечението е върху подобряването на ежедневното функциониране, а не толкова върху промяна на симптомите. Намаляването на стреса често играе ключова роля за подобрение на състоянието. Консултациите с терапевт, насочени към семейство и приятели също могат да бъдат полезни.

Само фармакологичната терапия не е ефективна при лечение на соматоформни разстройства. Въпреки това, медикаментите могат да бъдат полезни, ако има съпътстваща депресивни или тревожни разстройства. Антидепресантите действат индиректно върху соматоформеното разстройство, като облекчават симптомите на тревожност и депресия, които могат да увеличат притесненията и да провокират болния да се притеснява от поява на физически симптоми.

Психодинамичната терапия може да се използва заедно с друг вид лечение или самостоятелно. Тя помага на човек да добие представа за емоционалните си проблеми, с които може да не е наясно, да помогне на човек да разбере по-добре причините за болка и физически дистрес, които изпитва.

Когнитивно-поведенческата терапия е ефективна в някои случаи, въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърдят тези твърдения. Тя помага на хората да намалят вниманието си върху здравословното състояние, изпитващата болка и физически симптоми. Този метод на лечение също така преподава техники за намаляване на стреса и умения за справяне с физическите симптоми и емоционалните реакции.

Въпреки че симптомите на соматоформните разстройства са съобразени с психотерапията, алтернативните методи също могат да помогнат за облекчаване на болката и физическите симптоми. Естественото лечение на соматоформено разстройство може да включва техники за управление на стреса и релаксиращи методи, редовна физическа активност, възможности за социализация и избягване на злоупотребата с вещества.

Малко известни са начините за предотвратяване на соматоформни разстройства. Следните съвета обаче могат да бъдат от полза:

• Ако човек има проблеми с тревожност или депресия, трябва да потърси професионална помощ възможно най-скоро.
• Редовно практикуване на техники за контрол на стреса.
• Ако човек има съмнение за състоянието си, трябва да потърси лекарска помощ и да започне лечение рано, това ще помогне да не се стигне до влошаване на симптомите и качеството на живот.
• Стриктно придържане към плана за лечение, за да се предотвратят рецидиви или влошаване на клиничната картина.