Соматоформна вегетативна дисфункция МКБ F45.3

Когато човек постоянно се оплаква от физическа болка в една-единствена област от тялото и няма медицински причини за откриване на симптомите в продължителност на 6 месеца, то тогава соматоформната автономна дисфункция може да бъде причина. Диагностицирането на това разстройство е трудно. Възможни са много сериозни последици, ако това соматоформно разстройство не се третира правилно.

Основният симптом, който да насочи към соматоформна автономна дисфункция е, че възприеманата болка се центрира около една област на тялото и продължава повече от 6 месеца. Действителната болка, за която се оплакват хората, варира от човек на човек, но липсва обективна медицинска причина за нея. Настояването за неточност на тестовете или преминаването от лекар на лекар са други малки признаци, че това заболяване може да е проблемно. Сериозна последица от соматоформната автономна дисфункция е пристрастяването към болкоуспокояващи.

Към соматоформна вегетативна дисфункция спадат сърдечна невроза, синдром на Da Costa, стомашна невроза, невроциркулаторна астения и психогенни форми на аерофагия, кашлица, диария, диспепсия, дизурия, метеоризъм, хълцане, хипервентилация, често уриниране, синдром на дразнимото черво, пилороспазъм.

Сърдечна невроза

Тя е особено объркваща за пациенти, които имат органични сърдечни заболявания. Главната причина за възникване на сърдечна невроза при човек, страдащ от сърдечни заболявания, е професионалното претоварване и преувеличаване относно степента на проблемите в работата. Болката е по-често проявяващ се симптом в сърдечната невроза, отколкото в органичните сърдечни заболявания, с изключение на коронарната тромбоза.

Другите симптоми, които се срещат по-често при неврози, са:

• слабост
• непрекъснато въздишане
• шум в ушите
• отслабване
• замаяност
• нервност
• раздразнителност

Синдром на Da Costa

Това е синдром с набор от симптоми, които са подобни на тези на сърдечните заболявания. Макар физикалното изследване да не открива никакви големи физиологични аномалии, се наблюдава ортостатична непоносимост. Първоначално се е смятало за сърдечно заболяване. Докато състоянието в крайна сметка е прекатегоризирано като психиатрично.

Има много имена за синдрома, наричан е още хронична астения, синдром на усилието, функционално сърдечно-съдово заболяване, невроциркулаторна астения, първична неврастения и подостра астения. Откривателят му първоначално го нарича "раздразнително сърце", а терминът "сърцето на войника“ е бил използван както преди, така и на по-късни етапи от проучванията. Повечето автори използват тези термини взаимозаменяемо.

Кръстено е на Jacob Mendes Da Costa, който изследва и описва разстройството по време на американската гражданска война. Симптомите на синдрома на Da Costa включват:

• умора при натоварване
• задух
• сърцебиене
• изпотяване
• болка в гърдите

Ортостатичната непоносимост, наблюдавана от Da Costa, също е била регистрирана при пациенти със синдром на хронична умора, синдром на ортостатична тахикардия и синдром с пролапс на митралната клапа. През 21-ви век тази непоносимост се класифицира като неврологично състояние.

Докладът на Da Costa показва, че пациентите са се възстановили от по-тежките симптоми, когато напуснат напрегнатата дейност или трайния начин на живот, който ги е причинил. Най-благоприятна за тези болни е почивката на легло и легналото положение. Използват се и дигиталисови препарати.

Други терапии, които са прилагани включват подобряване на физиката и стойката, подходящи нива на упражнения, а бавното изправяне може да предотврати усещането, свързано с ортостатичната хипотония в някои случаи.

Стомашна невроза

Представлява вид на соматоформна автономна дисфункция, представено от функционално нарушение на стомаха, при което няма органично увреждане, достатъчно за обосноваване на стомашното разстройство. Има повече или по-малко симптоми след хранене, което може да повлияе на храносмилането.
Има доста различни причини, които пораждат това състояние — голямо психическо вълнение, професионални тревоги или семейни проблеми, скръб, която не е лесно успокояваща, и продължителна меланхолия, трябва да се разглеждат като възможни фактори за поява на неврозата.

Много пъти това е рефлекс. Така дразнене на яйчниците, разкъсване на шийката на матката и ендометрит, или хемороиди, фисури, ректални фистули, могат да въздействат чрез нервни импулси върху стомаха. Пациенти с истерични и неврастенични заболявания често се смущават от диспепсия, на базата на невроза. Може да има хиперсекреция на стомашния сок или ненужна киселинност. В основата на всички причини обаче несъмнено е нервен темперамент.

Пациентите са с разнообразен външен вид, някои от тях са много изтощени, докато други са пълни с енергия. Най-често срещаните симптоми са:

• чувство за ситост, тежест
• болка в стомаха с изгарящ характер малко след приемане на храна
• газовете носят облекчение

Понякога има толкова голямо раздразнение на стомаха, че пациентът е принуден да разхлаби роклята и всичко, което притиска стомаха.

Когато има хиперацидност (повишено количество на солна киселина в стомаха) и хиперсекреция, пациентът усещане парене от 1 до 3 часа след хранене, с последващо повръщане, което дава пълно облекчение на болния.

Запекът обикновено е налице, с повече или по-малко раздуване на червата, пълни с газове и често има болки в корема. Среща се и главоболие, общо неразположение, безсъние и меланхолия.

При диагностицирането на това заболяване се появяват много трудности и често пъти симптомите са толкова сходни с тези на органичното заболяване на стомаха, че се изисква голямо внимание, за да се направи разлика между тях. След многократни прегледи на стомаха, не се откриват структурни лезии.

Нервният темперамент на човек, историята на случая, съобразено с нормалното време за смилане на храната, независимо от болката и дискомфорта, и накрая, изследването на стомаха, са достатъчни, за да поставят диагнозата.

В голям процент от случаите състоянието се лекува. Трябва да се направи много внимателно изследване, за да се определи причината, която води до това състояние. Дали се дължи на грешки в храносмилането, на ментално безпокойство или претоварване, ако е така, това трябва да се коригира.

Някои пациенти трябва да бъдат ограничени в диетата си. По правило пържените и мазни храни са забранени. Чаят, кафето, млякото, трябва да бъдат ограничени.

Невроциркулаторна астения

Терминът "невроциркулаторна астения", възприет в Америка по време на световната война, се използва и като синоним на по-малко задоволителния британски израз "синдром на усилието". Той е използван в опит да се класифицират голям брой хора, които имат симптоми, отнасящи се до сърдечно-съдовата система. Тези симптоми са предимно сърцебиене, задух, предсърдна болка или дискомфорт и изтощение. Често присъстват свързани симптоми: отслабване, синкоп, главоболие, замаяност, безсъние, повишено изпотяване, затруднено преглъщане, тремор (треперене), зачервяване и бледост. Границата между нормалното и анормалното е дефинирана, но може да се каже, че невроциркулаторната астения е налице, когато симптомите се появяват по време на обичайните физически дейности и вълнения на ежедневния живот.

Други психогенни форми

Аерофагията в психиатрията, като вид на соматоформна автономна дисфункция, се дължи на нервност или безпокойство. Представлява състояние на прекомерно поглъщане на въздуха, което отива в стомаха. Основните симптоми са прекомерното раздуване на корема, липсата на оригване. Диагнозата се основава на звука, който се чува чрез слушане през стетоскоп, поставен извън коремната кухина. Закъснялото откриване на аерофагията може да доведе до раздуване на стомаха, което от своя страна да повдигне диафрагмата, да предизвика аспирация на стомашното съдържание в белите дробове или разкъсване на хранопровода.

Психогенната кашлица, е състояние в педиатричната и юношеската възраст, с многобройни случаи, докладвани в медицинската литература. Голяма част от тези пациенти са поразително сходни по своите клинични характеристики и, въпреки че данните са ограничени, различни варианти на лечение могат да бъдат успешни. Въпреки това, психогенна кашлица при възрастни е докладвана рядко и е по-слабо изучена. Психогенната кашлица трябва да се има предвид при възрастни пациенти с хронична кашлица без явна органична причина, която е с неуспешна терапия. Фармакологична терапия с антихистамин и деконгестант, инхалиран кортикостероид и бронходилататор е неефективна.

Психогенна диария се характеризира с рецидивираща абдоминална болка, за която няма органична причина. Синдромът на раздразнените черва също е добре разпознат при децата, която се изявява като промяна в моториката на червата. Въпреки това, психогенната диария се среща често при деца. Ранното диагностициране на състоянието и идентифицирането на психогенния стрес е важно за следващите етапи на лечение.