Дисоциативно [конверсионно] разстройство, неуточнено МКБ F44.9

Конверсионното разстройство, наричано също дисоциативно разстройство, е медицински проблем, засягащ функцията на нервната система, по-специално нервната система в мозъка и тялото не е в състояние да изпраща и получава сигнали правилно. В резултат на този проблем, пациентите с конверсионно разстройство имат затруднения при движение на крайниците или с някое от сетивата си.

В миналото дисоциативно [конверсионно] разстройство, неуточнено се е смятало за изцяло психологично разстройство, при което проблемите на психиката, се „преобразуват“ във физически симптоми. Днес това заболяване се признава като отделна нозологична единица. Психологически проблеми (например травма, лични конфликти, ежедневни стресори) често се наблюдават при пациенти със симптоми на конверсионно разстройство, но невинаги присъстват при всички пациенти.

Броят на хората с конверсионно разстройство не е добре известен. Някои изследователи са изчислили, че броят на пациентите с такава симптоматика е от 2 до 5 души на всеки 100 000 пациенти годишно.

Няма конкретна причина за дисоциативните разстройства. Вместо това учените смятат, че има много рискови фактори, които могат да доведат до развитието му. Един от по-често съобщаваните проблеми е, че симптомите могат да бъдат предизвикани от реакцията на организма към психологическа травма или стресово събитие. Други лекари смятат, че физическо нараняване, инфекция, мигрена или панически атаки могат да отключат развитието на дисоциативно разстройство.

Пациент, проявяващ симптоми на конверсионно разстройство, насочва страданието си към физически израз, което обикновено е последвано от намаляване на тревожността му. Патофизиологичният механизъм на разстройството не е добре разбран все още.

Грижите за пациенти с конверсионно разстройство засягат областите на психиатрията и неврологията. Важно е обаче да се отбележи, че симптомите са реални, не са продиктувани от желанието на болния като фалшифициране. Заболяването има разнообразни причини, много рискови фактори и широк спектър от симптоми. Също така клиничната картина варират от човек на човек. По-конкретно е представена от:

• загуба на зрение, двойно виждане, чувствителност към светлина
• слабост на крайниците или парализа
• загуба на глас, затруднена или заекваща речева способност
• проблеми с координационните движения
• проблеми с паметта, проблеми с мисленето
• главоболие, мигрена
• загуба на обоняние (аносмия)
• хронична болка
• загуба на усещане за допир
• загуба на слуха
• изтръпване на крайниците, тялото или лицето
• припадъци
• тремор (треперене), спазми
• проблеми със съня
• свръхактивен пикочен мехур
• халюцинации

Конверсионното разстройство може да се развие по всяко време през целия живот. Появата на неепилептични припадъци е най-честа през третото десетилетие от живота, а двигателните симптоми имат своя пик в четвъртото десетилетие от живота.

Дисоциативното разстройство е много сложно за диагностициране, защото проблемът е свързан с функционирането на нервната система, а не се дължи на заболяване на нервите или мозъка. Следните тестове обикновено се използват за уточняване на дисоциативно [конверсионно] разстройство, неуточнено:

1. Медицинска история и физикален преглед. Това помага да се изключат други съществуващи заболявания като възможни причини или да бъдат открити състояния, които могат да играят роля в появата на симптомите.
2. Компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Тези образни изследвания предоставят подробности за възможни наранявания на главата, инсулти, мозъчни тумори и други мозъчни заболявания, които могат да причинят симптомите. В допълнение, по-новите изследвания предоставят доказателства за налични структурни промени в мозъка на пациенти с конверсионно разстройство.
3. Електроенцефалограма. Това изследване търси доказателства за произхода на припадъците.

Диагнозата на конверсионно разстройство се поставя въз основа на следните критерии и прояви от страна на болния:

1. Един или повече симптоми, които променят волевата двигателна (мускулно движение) или сензорна функция (засягащи петте сетива: зрение, слух, докосване, вкус, мирис).
2. Няма физически находки, които да обяснят симптомите.
3. Няма друго заболяване или психическо разстройство, което да обясни симптомите.
4. Симптомите причиняват значително страдание или увреждане на ежедневната дейност.

Тъй като симптомите на всеки болен с дисоциативно разстройство са различни, терапията трябва да бъде съобразена с всеки отделен пациент. В лечението могат да бъдат включени лекари от много специалности. В екипа има невролози, физиотерапевти (при симптоми свързани с движението, като мускулни спазми, тремор или слабост), психиатри, психолози и други терапевти.

Голяма част от фокуса на лечението е върху „работата на мозъка“. Тъй като нервната система е непокътната и проблемът е в сигналния обмен между мозъка и невроните, целта на лечението е да се върнат нормалните функции. Някои от по-често препоръчваните терапевтични подходи включват:

• Психотерапия, като когнитивно-поведенческа терапия. Тя включва изучаване на разстройството, разпознаване на рискови фактори, симптоми, научаване на нови начини за реакция и контрол върху тях.
• Хипнозата е от полза, но не е основен метод за лечение.
• Обучение за управление на стреса, което ще направи симптомите по-лесно контролируеми.
• Физикална терапия за слабост на крайниците, проблеми с походката и други, свързани с движението.
• Логопедия.

Добра прогноза може да се очаква, когато симптомите имат внезапен старт, присъстват за кратък период от време, пациентът разбира диагнозата си и няма допълнителни психиатрични разстройства.

Симптомите на конверсионното разстройство могат да бъдат тревожни и да окажат огромно влияние върху благосъстоянието на човек. В някои случаи могат да попречат на ежедневните дейности. Определени симптоми, като припадъци или временна парализа, повишават риска от трайно увреждане. Болният може да се сблъска с проблеми на работното място, във взаимоотношенията или да почувства влошено качество на живот. Следователно е изключително важно да се търси диагноза и лечение възможно най-бързо.

Основният метод за предотвратяване на дисоциативно [конверсионно] разстройство, неуточнено е да се намерят начини за облекчаване на стреса и да се избегне емоционалната травма, когато е възможно. Някои превантивни мерки включват:

• получаване на своевременно лечение за всяко психическо или емоционално разстройство, включително депресия
• поддържане на баланс между работа и личен живот
• създаване и поддържане на положителни отношения
• сигурна и спокойна семейна атмосфера

Възможно е човек да не може да контролира някои от тези области. Всяко намаляване на стреса и емоционалната травма допринася за предотвратяване на конверсионното разстройство.