Други смесени тревожни разстройства МКБ F41.3

Тревожните разстройства са група психични разстройства, характеризиращи се със значителни чувства на тревожност и страх. Тревожността е притеснение за бъдещи събития, а страхът е реакция на текущите събития. Тези чувства могат да причинят физически симптоми, като ускоряване на пулса и треперене на тялото. Хората често имат повече от едно тревожно разстройство.

Причината за тревожните разстройства е комбинация от генетични и фактори на околната среда. Рисковите фактори включват:

• анамнеза за преживяна травма или насилие в детството
• фамилна анамнеза за психични разстройства
• бедност

Други смесени тревожни разстройства често се появяват с други психични разстройства, най-често такива са депресивни разстройства, разстройство на личността и разстройства с употребата на вещества. Други проблеми, които могат да доведат до подобни симптоми, включват:

• хипертиреоидизъм
• сърдечни заболявания
• употреба на кофеин, алкохол или наркотици
• рязко прекратяване приема на някои лекарства

Около 12% от хората са засегнати от тревожно разстройство за 1 година, а между 5% и 30% са засегнати през целия живот. При жените се среща около 2 пъти по-често, отколкото при мъжете, и обикновено започват преди навършване на 25 години. Най-често срещаните са:

• специфични фобии, които засягат близо 12%, обхващат населението между 15 и 35 години, а след 55-годишна възраст намаляват драстично
• социално тревожно разстройство, което засяга 10%

Тревожността може да се изпита по много различни начини. Другите смесени тревожни разстройства включват симптоми от някои често диагностицирани тревожни разстройства. Сред тях са:

1. Генерализирано тревожно разстройство – редовни или неконтролируеми притеснения за различни области в ежедневието. Тъй като има много възможни симптоми на тревожност, то при всеки отделен човек се преживява по различен начин.
2. Социално тревожно разстройство – тази диагноза е представена от чувство на изключителен страх или тревожност, предизвикана от социални ситуации (като партита, работни места или всяка ситуация, в която трябва хората да разговарят с друг човек). Известна е още като социална фобия.
3. Паническо разстройство – при него болните имат редовни или чести панически атаки без ясна причина. Преживяването на паническо разстройство може да означава, че човек чувства постоянен страх от друга атака на паника, до степен, че този страх сам по себе си може да предизвика панически атаки.
4. Фобии – фобията е краен страх или тревожност, предизвикана от определена ситуация (например социална) или от определен обект (като паяци).
5. Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) - това е диагноза, която може да бъде поставена, ако човек развие проблеми с тревожността, след като премине през нещо, което е оказало травматично влияние върху психиката му. Понякога кошмари припомнят стресовите ситуации и карат болния да се чувства така, сякаш преживява целия страх и тревожност отново.
6. Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) - тази диагноза може да бъде поставена, ако тревожните проблеми включват стереотипни и повтарящи се мисли или поведение.
7. Хипохондрично разстройство – това е състояние, при което болният изпитва мания към дадено заболяване. Смята, че е болен, непрекъснато изучава симптомите си или проверява дали имате. Той е свързан с обсесивно-компулсивното разстройство.

Смесено тревожно-депресивно разстройство се открива сред болните, които страдат от депресия и симптоми на тревожност едновременно. По този начин целият набор от симптоми не отговаря на изискванията за диагностика на просто тревожно или депресивно разстройство.

Общите признаци на смесено тревожно-депресивно разстройство включват следното:

• прекомерно притеснение
• болните се чувстват безнадеждно, песимистично или безполезно
• липса на енергия или мотивация
• чувство на самота или изолация
• раздразнителност
• трудност при концентриране или заспиване
• самоубийствени мисли или поведение

Ако тези симптоми продължат най-малко 4 седмици, не са причинени от лекарства или друго здравословно състояние и засягат способността на болните да функционират нормално, тогава смесеното тревожно-депресивно разстройство може да бъде вероятна диагноза.

За да бъдат диагностицирани други смесени тревожни разстройства обикновено симптомите трябва да присъстват най-малко 6 месеца, да бъдат по-силни от очакваното за ситуацията и да намалят капацитета на нормално функциониране.

Въпреки че това разстройство може да бъде обременяващо, съществуват успешни лечебни подходи. Без лечение тревожните разстройства обикновено стават хронични. Лечението може да включва промени в начина на живот, психотерапии и медикаменти. Обикновено консултациите с психолог или психиатър са под формата на когнитивно-поведенческа терапия. Медикаменти като антидепресанти, бензодиазепини или бета блокери могат да подобрят симптомите.