Инвазия, предизвикана от Echinococcus multilocularis, неуточнена МКБ B67.7

При инвазия, предизвикана от Echinococcus multulocularis, неуточнена, се наблюдава хронично прогресивно заболяване, протичащо с формиране на паразитни кисти в различни органи.

Заболяването е разпространено в северното полукълбо, като не се наблюдават различия в честотата на засягане между половете и отделните възрастови групи.

Кистите могат да засегнат всеки орган и структура в организма, като най-честата им локализация е черният дроб.

Състоянието се нарича още алвеококоза, а специфичен етиологичен агент при хората е ларвната форма на тенията Echinococcus multulocularis, род Alveococcus.

Хората, заедно с редица тревопасни и всеядни животни, са междинни гостоприемници, а множество видове хищници са крайни гостоприемници.

Съществено значение за поддържането на жизнения цикъл на паразитите имат червените лисици като крайни гостоприемници и гризачите, с които те се хранят, като междинни.

Крайният гостоприемник се заразява при консумация на заразен с фертилни кисти междинен гостоприемник.

В организма му паразитира полово зрялата форма, която има до пет месеца продължителност на живот.

През това време тенията произвежда яйца, които с фекалиите на крайния гостоприемник се отделят във външната среда и попадат върху тревни площи, почва, вода.

Междинният гостоприемник се заразява след консумация на контаминирани с яйца хранителни продукти или вода, също и при пряк контакт с крайния гостоприемник.

Яйцата преминават през тънките черва до системната циркулация, от където могат да се разпространят до всяка част на организма.

В междинния гостоприемник се развива ларвната форма, във вид на киста, с характерно устройство. Кистата може да бъде единична (солитарна) или множествена и да засяга повече от една структура.

Ехинококовата киста оказва върху организма различно въздействие:

• механично

• травматично

• токсично

• алергизиращо

Размерите на кистата варират, като могат да бъдат от просено зърно до десетки сантиметри в диаметър.

Различни фактори стимулират растежа на кистата и прогресията на заболяването. Това са придружаващи хронични автоимунни или неопластични заболявания, имуносупресия, бременност и други.

С нарастването на големината на кистата се притискат важни кръвоносни съдове и нерви, настъпват процеси на дистрофия и атрофия на съответните засегнати органи, наблюдават се тежки нарушения в нормалните им функции.

Отделяйки различни токсични агенти, кистата оказва локално и системно алергизиращо и сенсибилизиращо въздействие, което най-често клинично се изразява в сърбеж и уртикария, а лабораторно в еозинофилия.

При неуточнената алвеококоза клиничните признаци са нехарактерни и обикновено включват:

• общо неразположение
• повишение на телесната температура
• диспептични нарушения
• редукция на теглото
• обрив по кожата
• хепатомегалия

Заболяването има бавен, но прогресивен ход и дълго време пациентите нямат симптоми.

При някои от болните първите клинични симптоми се дължат на развилите се усложнения, а именно инфектиране, пенетрация, калциране или руптура на кистата.

Те се съпътстват от остро влошаване на състоянието на болния, изразен фебрилитет и прояви на тежка алергична реакция. Възможно е развитие на анафилактичен шок.

Диференциалната диагноза е широка и трябва да се изключат различни паразитни и неопластични заболявания.

Диагностицирането на състоянието се основава на проведените множество физико-лабораторни, паразитологични и образни изследвания.

Епидемиологичната анамнеза и физикалният преглед са насочващи към състоянието. Лабораторните изследвания обикновено показват различна по степен еозинофилия, анемия, промени в белия кръвен ред и имуноглобулините.

Лечението при пациенти с инвазия, предизвикана от Echinococcus multulocularis, неуточнена, е медикаментозно и хирургично.

Прилагат се различни противопаразитни лекарства, в комбинация със симптоматични средства. Оперативната терапия е радикален метод за отстраняване на паразитите и намалява риска от последващи рецидиви в дългосрочен план.