Друга инфекциозна мононуклеоза МКБ B27.8

Жлезната треска, наричана още болест на Pfeiffer, моноцитна ангина, болест на целувките и инфекциозна мононуклеоза, представлява остро вирусно инфекциозно заболяване, с причинител в над две трети от случаите Epstein-Barr вирус (human herpes virus 4).

При друга инфекциозна мононуклеоза етиологични агенти могат да бъдат следните причинители:

• human herpes virus 6
• human simplex virus 1
• HIV 1
• Toxoplasma gondii
• Streptococcus pyogenes
• Corynebacterium diphteriae

Рядко заболяването се причинява от аденовируси, ентеровируси и други.

Основен източник на заразяване са болните хора или здравите носители, като главният механизъм на предаване на инфекцията е по въздушно-капков път и тесен, интимен контакт, тъй като причинителите са слабо устойчиви във външната среда.

Възможно е заразяване и по вертикален механизъм, при който новороденото се заразява от болната майка.

Боледуват в еднаква степен представителите на всички раси и етноси, като не се описват съществени различия в засягането по отношение на пол. Детската и младата възраст са по-склонни към развитие на болестта, като най-често се регистрират случаи в малки затворени колективи (войници, студенти, ученици).

Като главни предразполагащи развитието на тежки форми на инфекцията фактори се считат наличието на вроден или придобит имунен дефицит, наличието на системни неоплазми, след органна или тъканна трансплантация, при продължителна кортикостероидна терапия или химиотерапевтични курсове.

Характерни симптоми на болестта

Инкубационният период на болестта (времето от проникване и размножаване на причинителите до развитието на първите видими прояви) варира в рамките на една до две седмици (между 5 и 15 дни), но при различните пациенти е възможно да продължи и повече.

При някои пациенти същинската симптоматика се предшества от развитието на продромални прояви, изразяващи се в леко до умерено увеличение на телесната температура, общо неразположение, грипоподобна симптоматика и продължаващи около два до три дни.

Характерна за инфекцията е триадата от фебрилитет, ангина и шийна лимфонодулопатия.

Фебрилно-интоксикационният синдром е сравнително добре изразен, като води до изразена слабост и уморяемост, повишена температура, диспептични нарушения, миалгия (болка в мускулите), сънливост, раздразнителност.

Характерни за ангината са наличието на сивкави или мръсно бели налепи по тонзилите, които могат да преминават техните граници и се отделят с кървене.

Гърлото е зачервено, болезнено, преглъщането е затруднено.

Малко преди изявата на ангинозната симптоматика се наблюдава увеличение на шийните, подчелюстните и тилните лимфни възли, които са слабо болезнени, с мека и еластична консистенция, несрастнали. С напредването на процеса е възможно генерализиране на лимфонодулопатията и обхващане на множество групи лимфни възли.

Жлезната треска е заболяване с изразен клиничен полиморфизъм, което засяга различни органи и системи.

При засягане на черния дроб се развива хепатална форма на болестта, протичаща като остър вирусен хепатит. Лабораторно се установява увеличение на чернодробните трансаминази, алкалната фосфатаза, билирубина.

Засягането на сърдечно-съдовата система протича със симптоми на миокардит и характерни промени при извършване на ЕКГ.

Ангажирането на дихателната система протича със симптоми и картина на бронхит, пневмония, ателектаза, като е възможно развитие на вторична бактериална инфекция и усложняване на състоянието.

Отделителната система се засяга рядко, най-често под формата на неспецифичен нефрит, а засягането на централната и периферната нервна система протича разнообразно с прояви на менингит, енцефалит, полиневрит, парези, парализи.

Абдоминалната форма на инфекцията протича идентично на остър корем и представлява значителен диагностичен проблем.

Възможно е развитие на хеморагичен синдром с различна патогенеза и етиология (автоимунен механизъм, остра хемолиза или панцитопения).

Инфекцията има доброкачествен характер (особено при своевременно поставяне на диагнозата и при лица с висока индивидуална имунологична резистентност), но оздравителният период е продължителен (в рамките на няколко седмици до месец).

Диагноза и диференциална диагноза

По своите клинични признаци заболяването протича идентично с редица други заболявания с различна етиология, като за оптимизиране на лечението е необходимо отдиференцирането му от тях.

Диференциалната диагноза включва следните заболявания:

• гама-херпес-вирусна мононуклеоза
• цитомегалвирусна мононуклеоза
• морбили
• дифтерия
• бактериална или вирусна ангина
• респираторни вирози
• левкемия

Диагностицирането на инфекцията се базира на данните от епидемиологичната анамнеза (контакт със заразени лица), физикалните находки (увеличени размери на лимфните възли в областта на шията, характерни промени по гърлото, повишена телесна температура), лабораторните и вирусологични изследвания.

Специфичен параклиничен за болестта белег е наличието на лимфомоноцитоза с наличие на плазматизирани моноядрени клетки, чиито брой надвишава 50 % от всички клетки. Този признак е налице след седмия ден от началото на болестта и се счита за патогномоничен за инфекциозна мононуклеоза.

За доказване на етиологичните причинители се използват различни имунологични и серологични методики.

Определянето на локализацията и тежестта на органните поражения се осъществява с помощта на образна диагностика, като най-често се използват компютърна томография, ехография, ядрено-магнитен резонанс.

Лечение на болестта

Лечението на пациенти с тази форма на инфекциозна мононуклеоза включва симптоматични и патогенетични средства.

Пациентите с тежки органни увреждания се хоспитализират задължително, като се настаняват в инфекциозно отделение. Препоръчва се постелен режим, достатъчен прием на течности, подходящ хранителен режим, витаминни добавки.

Прилагат се кортикостероиди (дозата се определя според тежестта на инфекцията), нестероидни противовъзпалителни средства, при висок риск от развитие на вторична бактериална инфекция се препоръчва прием на антибиотици, най-често от групата на макролидите или цефалоспорините.

За симптоматично повлияване на болестта често се прилагат противовъзпалителни агенти, антипиретици за понижаване на температурата, подходящи обезболяващи средства.

Прогнозата е относително благоприятна, с нисък риск от развитие на тежки и сериозни усложнения и дълготрайни последици за здравето.

Най-сериозни усложнения при друга инфекциозна мононуклеоза включват руптурата на слезката (спонтанна или при натиск), различните хематологични, неврологични и стомашно-чревни усложнения.

Не е разработена специфична профилактика и ваксина срещу инфекцията.