Гама-херпес-вирусна мононуклеоза МКБ B27.0

Заразяването с вируса на Epstein-Barr може да доведе до развитие на гама-херпес-вирусна мононуклеоза.

Представлява остро вирусно инфекциозно заболяване, което протича с полиморфни клинични промени и характерни изменения в моноядрените кръвни клетки и тяхната плазматизация. По същество е един от най-често срещаните видове инфекциозна мононуклеоза (приблизително две трети от случаите).

Първото описание на инфекцията като отделно заболяване е от 1885 година, няколко години по-късно Pfeiffer нарича състоянието "жлезна треска" (някои автори продължават да го наричат болест на Pfeiffer), а терминът инфекциозна мононуклеоза е въведен от T. Evans и Y. Sprunt през 1920 година. Причинителят е идентифициран през 1964 година от учените M. Ebstein и Y. Barr и носи тяхното име.

Вирусът на Ebstein-Barr (EBV) представлява ДНК вирус, принадлежащ към подсемейството Gammavirinae на семейство Herpesviridae.

Развива се само в човешки В лимфоцитни клетки и клетки на назофаринкс, патогенен е само за човек и някои видове маймуни, като останалите животински видове нямат роля и значение при пренасяне и разпространение на инфекцията. Притежава капсиден, ядрен и мембранен антиген и е изключително слабо устойчив на външни условия.

Инфекцията е антропоноза, с единствен източник на заразяване болният човек или здравите носители на вируса.

Вирусите се отделят с фарингеалните секрети, както и със слюнката, като основният механизъм на предаване е въздушно-капковият, при тесен, интимен контакт, което е причина и за другото наименование на болестта, а именно болест на целувките.

Възможно е пренасянето на заразата да се осъществява посредством контаминирани предмети, хранителни продукти, вода, но контагиозният индекс и възприемчивостта са ниски.

Най-често боледуват млади хора, главно ученици, студенти, войници (предимно лица във възрастовата група от 15 до 30 години), като обикновено се касае за единични, спорадични случаи. При малки деца заразяването често се осъществява посредством използване на общи играчки (при гризане, хапане), но при тях болестта често протича леко, имитирайки някои от честите сезонни вирусни респираторни заболявания. След преболедуване се развива траен пожизнен (доживотен) имунитет.

След попадане на вируса по лигавиците на горните дихателни пътища той се разпространява по лимфо-хематогенен път и засяга главно мезенхима, лимфни възли, слезка, черен дроб, костен мозък, с което се обясняват и някои от често срещаните усложнения на инфекцията.

Симптоми при гама-херпес-вирусна мононуклеоза

Инкубационният период (медицински термин, характеризиращ необходимото време от проникване на етиологичните агенти в организма, размножаването им и първите клинични прояви на болестта) варира, като най-често е в рамките на 5 до 15 дни, но при много от пациентите може да продължи от три до шест седмици.

При една част от засегнатите лица се наблюдават продромални симптоми, които предшестват основната клинична картина и включват умерено повишение на телесната температура, главоболие, слабост и общо неразположение, сънливост, липса на апетит и продължават два до три дни.

При повечето пациенти заболяването започва остро с характерната клинична триада от следните симптоми:

• фебрилитет: повишената температура обикновено е в комбинация с различно проявен интоксикационен синдром
• ангина: гърлото е болезнено, зачервено, тонзилите са увеличени, като се наблюдават сиви до белезникави налепи, излизащи извън тонзилите, които се отделят трудно. При наличие на обширни налепи говорът е гъгнив, назален, възможно е затруднение на дишането
• шийна лимфонодулопатия: лимфните възли се увеличават преди ангината, като най-често се засягат шийните, подчелюстните, тилните възли. Големината им варира от бадем до орех, консистенцията им е мека и еластична, не са болезнени.

Много бързо лимфонодулопатията се разпространява и обхваща и други групи лимфни възли, като се развива генерализирана лимфонодулопатия.

В хода на болестта при над две трети от пациентите се наблюдава увеличение на черния дроб (хепатомегалия), а при около една втора е налице и увеличение на слезката (спленомегалия). Част от тези пациенти развиват жълтеница, с характерните за нея прояви (промени в цвета на урината и фекалните маси, промени в цвета на склерите, кожата, лигавиците).

При малък процент от засегнатите лица (при по-малко от 20 %) се наблюдават промени по кожата, изразяващи се в полиморфен обрив, наподобяващ скарлатина и морбили.

Характерен симптом, който не се наблюдава при всички пациенти, е симптомът на Bass, изразяващ се в оток (подуване) над горните клепачи, с блед цвят на кожата над него.

Инфекцията се характеризира с доброкачествено протичане, но бавна еволюция, като оздравителният период е продължителен и може да отнеме до четири седмици (периодът варира, като влияние оказва и индивидуалният здравословен статус при всеки отделен пациент).

По отношение на тежестта на клиничните прояви се различават леки, средни и тежки форми, като при някои пациенти е възможно наличие на изолирани органни увреждания.

При децата състоянието обикновено протича леко с грипоподобни прояви. По-тежко е протичането при пациенти с имунен дефицит (в резултат от поделжащи автоимунни, неопластични и други заболявания, продължителна имуносупресивна терапия, след трансплантация), като при тези лица е налице по-висок риск от развитие на усложнения.

В зависимост от засегнатите органи и системи и развилите се усложнения се различават следните форми:

• чернодробна: протича идентично на остър вирусен хепатит с благоприятна еволюция
• белодробна: възможно е развитие на пневмония, бронхит, ателектаза
• нервна: при засягане на нервната система се развиват различни прояви, като например полиневрит, серозен менингит, менингоенцефалит, трансверзален миелит, синдром на Guillain-Barre
• сърдечна: рядка форма, протичаща като миокардит с характерни промени при извършване на ЕКГ, възможни са нарушения в сърдечния ритъм и честота
• бъбречна: засягането на отделителната система протича с развитие на огнищен нефрит
• хематологична: възможно е развитие на анемичен синдром, тромбоцитопения, нарушения в коагулацията

Инфекциозната мононуклеоза е заболяване с голям клиничен полиморфизъм, протичащо идентично на редица други състояния, което в много от случаите затруднява поставянето на диагнозата.

Поставяне на диагнозата при гама-херпес-вирусна мононуклеоза

Поставянето на диагнозата при мононуклеоза, предизвикана от Epstein-Barr вирус, се основава на клиничните и епидемиологичните данни, както и промените в хемограмата.

Информацията, получена при разпита на пациента относно давността и субективния характер на оплакванията, контакт с болен от инфекциозна мононуклеоза в комбинация с физикалните находки (характерни промени в гърлото, лимфонодулопатия, фебрилитет) насочва опитния клиницист в правилната посока.

С най-висока информативна и съответно диагностична стойност са резултатите от лабораторните изследвания.

Налице са повишение на броя на левкоцитите, като след седмия ден от болестта настъпва лимфомоноцитоза с появата на характерни плазматизирани моноядрени клетки, чиито брой може да достигне до 50 % от всички клетки. Този лабораторен признак се счита за патогномоничен (характерен само за тази инфекция) и потвърждава предполагаемата диагноза.

За доказване на вируса се прилага електронна микроскопия или доказване на вирус генетичен материал (PCR). Бърза диагностика се осъществява с експресни тестове за доказване на антитела, каквито са блот-тестовете, ELISA.

За установяване на наличните усложнения и определяне на тяхната тежест при необходимост се назначават съответните образни методи на изследване (ултразвукова диагностика, рентгенография, компютърна томография).

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване на жлезната треска от дифтерия, бактериална или вирусна ангина, морбили, остри респираторни вирусни инфекции, токсоплазмоза, аденовирози, както и от хемопатии, вирусен хепатит, менингит и енцефалит с различна етиология.

Лечение при гама-херпес-вирусна мононуклеоза

Лечението при гама-херпес-вирусна мононуклеоза е патогенетично и симптоматично, като се прилагат кортикостероиди в комбинация с превантивни антибиотици, най-често макролиди или цефалоспорини.

Противовирусните средства (например ацикловир) са неефективни спрямо EBV.

Симптоматично се прилагат подходящи за конкретния пациент аналгетици (обезболяващи), антипиретици (за нормализиране на болестно повишената температура), противовъзпалителни средства и други.

Необходим е постелен режим, подходяща диета и адекватна хидратация на организма, прием при необходимост на витаминни добавки (главно витамин С, цинк, омега-3 мастни киселини), пробиотици и други с цел подпомагане на възстановителните процеси в организма, повишаване на имунната активност и ускоряване на лечебния процес.

Липсва специфична диета за борба с болестта, но специалистите препоръчват пълноценно хранене с прием на достатъчно сезонни зеленчуци и плодове, пълнозърнести храни, млечни продукти, яйца, бяло месо и други с цел снабдяване на организма по естествен път с всички необходими минерали, витамини и есенциални нутриенти.

Прогнозата при гама-херпес-вирусна мононуклеоза е добра, като възможните усложнения включват руптура на слезката, вторична бактериална инфекция, остра хемолиза, които се наблюдават изключително рядко.

Не съществува специфична профилактика, тъй като все още няма разработена ваксина срещу инфекциозната мононуклеоза.