Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Други вирусни болести Инфекциозна мононуклеоза Гама-херпес-вирусна мононуклеоза

Гама-херпес-вирусна мононуклеоза МКБ B27.0

Гама-херпес-вирусна мононуклеоза МКБ B27.0 - изображение

Заразяването с вируса на Epstein-Barr може да доведе до развитие на гама-херпес-вирусна мононуклеоза.

Представлява остро вирусно инфекциозно заболяване, което протича с полиморфни клинични промени и характерни изменения в моноядрените кръвни клетки и тяхната плазматизация.

Първото описание на инфекцията като отделно заболяване е от 1885 година, няколко години по-късно Pfeiffer нарича състоянието "жлезна треска" (някои автори продължават да го наричат болест на Pfeiffer), а терминът инфекциозна мононуклеоза е въведен от T. Evans и Y. Sprunt през 1920 година. Причинителят е идентифициран през 1964 година от учените M. Ebstein и Y. Barr и носи тяхното име.

Вирусът на Ebstein-Barr (EBV) представлява ДНК вирус, принадлежащ към подсемейството Gammavirinae на семейство Herpesviridae.

Развива се само в човешки В лимфоцитни клетки и клетки на назофаринкс, патогенен е само за човек и някои видове маймуни. Притежава капсиден, ядрен и мембранен антиген и е изключително слабо устойчив на външни условия.

Инфекцията е антропоноза, с единствен източник на заразяване болният човек или здравите носители на вируса.

Вирусите се отделят с фарингеалните секрети, както и със слюнката, като основният механизъм на предаване е въздушно-капковият, при тесен, интимен контакт, което е причина и за другото наименование на болестта, а именно болест на целувките.

Възможно е пренасянето на заразата да се осъществява посредством контаминирани предмети, хранителни продукти, вода, но контагиозният индекс и възприемчивостта са ниски.

Най-често боледуват млади хора, главно ученици, студенти, войници, като обикновено се касае за единични, спорадични случаи. След преболедуване се развива траен пожизнен (доживотен) имунитет.

След попадане на вируса по лигавиците на горните дихателни пътища той се разпространява по лимфо-хематогенен път и засяга главно мезенхима, лимфни възли, слезка, черен дроб, костен мозък.

Инкубационният период (медицински термин, характеризиращ необходимото време от проникване на етиологичните агенти в организма, размножаването им и първите клинични прояви на болестта) варира, като най-често е в рамките на 5 до 15 дни.

При една част от засегнатите лица се наблюдават продромални симптоми, които предшестват основната клинична картина и включват умерено повишение на телесната температура, главоболие, слабост и общо неразположение, сънливост, липса на апетит, които продължават два до три дни.

При повечето пациенти заболяването започва остро с характерната клинична триада от следните симптоми:

  • фебрилитет: повишената температура обикновено е в комбинация с различно проявен интоксикационен синдром
  • ангина: гърлото е болезнено, зачервено, тонзилите са увеличени, като се наблюдават сиви до белезникави налепи, излизащи извън тонзилите, които се отделят трудно. При наличие на обширни налепи говорът е гъгнив, назален, възможно е затруднение на дишането
  • шийна лимфонодулопатия: лимфните възли се увеличават преди ангината, като най-често се засягат шийните, подчелюстните, тилните възли. Големината им варира от бадем до орех, консистенцията им е мека и еластична, не са болезнени.

ЛимфонодулопатияМного бързо лимфонодулопатията се разпространява и обхваща и други групи лимфни възли, като се развива генерализирана лимфонодулопатия.

В хода на болестта при над две трети от пациентите се наблюдава увеличение на черния дроб (хепатомегалия), а при около една втора е налице и увеличение на слезката (спленомегалия). Част от тези пациенти развиват жълтеница, с характерните за нея прояви.

При малък процент от засегнатите лица (при по-малко от 20 %) се наблюдават промени по кожата, изразяващи се в полиморфен обрив, наподобяващ скарлатина и морбили.

Характерен симптом, който не се наблюдава при всички пациенти, е симптомът на Bass, изразяващ се в оток (подуване) над горните клепачи, с блед цвят на кожата над него.

Инфекцията се характеризира с доброкачествено протичане, но бавна еволюция, като оздравителният период е продължителен.

По отношение на тежестта на клиничните прояви се различават леки, средни и тежки форми, като при някои пациенти е възможно наличие на изолирани органни увреждания.

В зависимост от засегнатите органи и системи се различават следните форми:

  • чернодробна: протича идентично на остър вирусен хепатит с благоприятна еволюция
  • белодробна: възможно е развитие на пневмония, бронхит, ателектаза
  • нервна: при засягане на нервната система се развиват различни прояви, като например полиневрит, серозен менингит, менингоенцефалит, трансверзален миелит, синдром на Guillain-Barre
  • сърдечна: рядка форма, протичаща като миокардит с характерни промени при извършване на ЕКГ
  • бъбречна: засягането на отделителната система протича с развитие на огнищен нефрит

Инфекциозната мононуклеоза е заболяване с голям клиничен полиморфизъм, протичащо идентично на редица други състояния, което в много от случаите затруднява поставянето на диагнозата.

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване на жлезната треска от дифтерия, бактериална или вирусна ангина, морбили, остри респираторни вирусни инфекции, токсоплазмоза, аденовирози, както и от хемопатии, вирусен хепатит, менингит и енцефалит с различна етиология.

Поставянето на диагнозата при мононуклеоза, предизвикана от Epstein-Barr вирус, се основава на клиничните и епидемиологичните данни, както и промените в хемограмата.

Налице са повишение на броя на левкоцитите, като след седмия ден от болестта настъпва лимфомоноцитоза с появата на характерни плазматизирани моноядрени клетки, чиито брой може да достигне до 50 % от всички клетки. Този лабораторен признак се счита за патогномоничен (характерен само за тази инфекция) и потвърждава предполагаемата диагноза.

За доказване на вируса се прилага електронна микроскопия или доказване на вирус генетичен материал (PCR). Бърза диагностика се осъществява с експресни тестове за доказване на антитела, каквито са блот-тестовете, ELISA.

Лечението при гама-херпес-вирусна мононуклеоза е патогенетично и симптоматично, като се прилагат кортикостероиди в комбинация с превантивни антибиотици, най-често макролиди или цефалоспорини.

Противовирусните средства (например ацикловир) са неефективни спрямо EBV.

Необходим е постелен режим, подходяща диета и адекватна хидратация на организма.

Прогнозата е добра, като възможните усложнения включват руптура на слезката, вторична бактериална инфекция, остра хемолиза, които се наблюдават изключително рядко.

Не съществува специфична профилактика, тъй като все още няма разработена ваксина срещу инфекциозната мононуклеоза.

3.8, 10 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО