Други уточнени вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждане на кожата и лигавиците МКБ B08.8

Рубриката други уточнени вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждане на кожата и лигавиците, включва по-редки състояния, при които се наблюдават неспецифични лезии по кожната повърхност с или без наличие на обща симптоматика, увреждания на другите органи и системи, развитие на усложнения.

В тази група е включена инфекцията, известна като шап, представляващо остро вирусно заболяване, при което се наблюдават характерни лезии с везикулозен характер по кожата и по лигавицата на устната кухина.

Шап: особености, симптоми, диагностика, лечение

Болестта е известна още като епидемичен стоматит или Foot-and-mouth disease и е позната още от древността, като за първи път причинителят е изолиран през 1897 година.

Причинител на инфекцията е Aphthovirus от род Aphthovirus на семейство Picornaviridae, който съдържа РНК и се отличава с малки размери, характерна морфология и висока устойчивост спрямо външни въздействия, включително и често използваните в практика дезинфекциращи препарати.

Заболяването представлява типична зооноза (болест по животните), като се засягат предимно двукопитни диви или домашни животни, като при тях инфекцията протича със специфични изменения по устната кухина, копитата и вимето. Често се описват малки или по-големи епизоотии (епидемия сред животните със засягане на голям брой).

Заразяването на хората се осъществява по различни механизми, като е възможно предаване на болестта по контактен път (пряк контакт с животното), алиментарен път (при консумация на контаминирано мляко, месо), въздушно-капков път (по-рядко).

Изложени на по-висок риск са определени професии, при които е налице директен контакт с животните, като например ветеринари, селскостопански работници и други.

Важна особеност е, че след инфектиране заразените хора не могат да предават болестта и не са опасни за околните. Макар и рядко е възможно предаване по контактен механизъм на инфекцията в семействата на лицата, в близък и чест контакт с инфектирани животни.

Входна врата на инфекцията са лигавиците на храносмилателната система и кожата, по-рядко лигавицата на горния респираторен тракт, като на мястото на проникване се формира първична лезия (везикула, мехурче), която бързо се развива в афта. По хематогенен и лимфен път се развива виремия и оформяне на вторични афти.

Инкубационният период (времето от проникването на афтовирусите и развитието на първите клинични признаци на болестта) е от няколко дни до две седмици (между два и 14 дни) в зависимост от редица фактори (индивидуална имунологична резистентност, общо здравословно състояние, наличие на подлежащи заболявания, интензивност на заразяване и други).

При част от пациентите заболяването се проявява с продромални симптоми, предшестващи същностните изменения в хода на инфекция, като обикновено са общи, неспецифични и включват леко повишение на телесната температура, слабост, общо неразположение.

Протичането на шап е остро, като обикновено започва с внезапно повишение на телесната температура (при част от пациентите достига до екстремни стойности) с изразен стоматит и свързаните с него прояви, а именно парене в устната кухина, болки при хранене, затруднен прием на храни и напитки, като лигавицата на устната кухина е силно зачервена, покрита с характерните за болестта везикули, бързо прогресиращи до афти.

Афтите имат характерен вид:

• овална форма
• некротично дъно
• покрити са с жълтеникав налеп (фибринозен)
• силно болезнени са
• могат да се локализират навсякъде в устната кухина, включително и по тонзилите, като при определени състояния могат да засегнат и трахеята и ларинкса

В резултат от промените в устната кухина е налице хиперсаливация (повишена слюнчена секреция).

На фона на специфичните прояви са налице и общи такива, включващи повишена раздразнителност, главоболие, гадене, липса на апетит и други.

При засягане на детската възраст често се наблюдава и диария, като отказът от прием на храни и напитки крие съществени рискове от дехидратация (обезводняване).

Обривните лезии засягат и кожата, като в най-голяма степен се наблюдават по пръстите на ръцете, около ноктите и по-рядко по дланите.

Везикулите, ангажиращи кожата рядко се превръщат в афти, но са възможни изменения, наподобяващи обрива при морбили или скарлатина, което в някои случаи затруднява поставянето на диагнозата.

Болестта обикновено протича доброкачествено, с благоприятна прогноза и пълно обратно развитие на клиничните прояви в рамките на две седмици (между 10 и 15 дни).

Макар и рядко е възможно развитие на различни по тежест усложнения, най-често израз на вторична бактериална инфекция (отит, пневмония, стафилодермия, засягане на нервната система).

Поставянето на диагнозата при този вид други уточнени вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждане на кожата и лигавиците, се осъществява въз основа на информацията, получена в хода на клинико-епидемиологичните изследвания.

Анамнезата за контакт с животни в комбинация с характерните промени по лигавиците на устната кухина и по кожата насочва към заболяването.

Пълната кръвна картина обикновено показа слаба до умерена левкоцитоза, с или без увеличение на скоростта на утаяване на еритроцитите.

За изолиране на вирусните агенти е необходим материал от обривните лезии, слюнка, кръв, урина, фекални маси, като етиологичните причинители се изолират върху клетъчни култури или кокоши ембриони.

Възможна е и серологична диагностика (реакция за свързване на комплемента), както и биологични проби (заразяване на морски свинчета).

Шапът наподобява множество заболявания, които протичат с образуване на подобни кожни и лигавични промени, като например други афтозни стоматити, херпесни инфекции, пиодермии, ентеровирусни инфекции (ръка-крак-уста синдром или ентеровирусен везикуларен стоматит с екзантема) и други.

Лечението е симптоматично, като пациентите с тежки форми и налични подлежащи усложнения се хоспитализират.

Прилагат се средства за лечение при висока температура, аналгетици (за обезболяване), антисептици, локални обезболяващи и успокояващи средства.

Препоръчва се почивка на легло, пълноценно хранене, като се избягват твърдите и дразнещи храни, газирани напитки.

При данни за вторична бактериална инфекция след провеждане на антибиограма се назначават подходящи антибиотици в зависимост от чувствителността на изолираните агенти.

Липсва специфична профилактика при хората, докато животните се ваксинират срещу заболяването.

Важно значение за предпазване от заболяването има налагането на строг контрол върху консумацията на животински продукти, техния внос от други страни, както и унищожаване на труповете на болните от шап животни.

Ентеровирусен лимфонодуларен фарингит и Tana-инфекция

Към други уточнени вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждане на кожата и лигавиците, се включват и ентеровирусен лимфонодуларен фарингит, както и Tana-инфекцията.

Лимфонодуларният фарингит, причинен от ентеровирусите е вариант на херпангината и се причинява от Coxackie А вирус тип 10. Наблюдават се лезии, които представляват жълтеникави нодули (възелчета), не прогресират до везикули, афти или язви. Заболяването се самоограничава и обикновено не се нуждае от лечение.

Tana-вирус инфекцията е остро заболяване, което протича с висока температура и кожни прояви, описано за пръв път сред населението край река Тана, Кения. Заболяването започва с прояви на треска, която отшумява за около 3 до 4 дни, придружена от главоболие и болки в гърба, както и сърбеж на мястото, на което започва да се развива обривът.

Първоначалните кожни лезии са под формата на малки нодули без централно просветляване, които нарастват и достигат размери около 15 милиметра в диаметър. Регионалните лимфни възли са уголемени, рядко болезнени. Лезиите се самоограничават и след няколко седмици от началото на заболяването търпят обратно развитие.

Лечението е симптоматично, като се прилагат локални и системни средства за обезболяване, контрол над повишената телесна температура, възстановяване на общото състояние.