Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Чума Бубонна чума

Бубонна чума МКБ A20.0

Бубонна чума МКБ A20.0 - изображение

Чумата е остро, особено опасно, най-често ендемично инфекциозно заболяване, пренасяно от бълхи. Протича с изразен токсиинфекциозен синдром и хеморагично-некротично възпаление на лимфните възли, белите дробове и други органи.

Чумата е ендемична в Азия, Мароко, Уганда, но модерният транспорт благоприятства бързото й пренасяне навсякъде по света.

Причинител е Yersinia pestis, Грам-отрицателен бактерий от семейство Enterobacteriaceae. Отделя ендо- и екзотоксини.

Основният механизъм на предаване на заразата е трансмисивният. Хората стават случайни гостоприемници в естествения цикъл на чумата при ухапване от инфектирана бълха. Чумата е зооантропоноза, циркулираща основно сред естествените животински резервоари, предимно горски и градски гризачи и паразитиращите по тях бълхи.

Възприемчивостта е всеобща, имунитетът след преболедуване невинаги предпазва от повторни заболявания. Постваксиналният имунитет не защитава срещу белодробните форми.

Бубонната чума е най-честата клинична форма на заболяването.

Инфекцията се разпространява лимфогенно до местните лимфни възли (бубонна чума), но по-късно може да се разпространи до всички части на организма по хематогенен път.

Бубонната чума започва внезапно след инкубационен период от 2 до 10 дни, често 3-4 дни. Започва обикновено остро с разтрисане, висока температура, силно главоболие, повръщане, генерализирани миалгии, безпокойство, страх, психични разстройства. На мястото на входната врата се наблюдава масивен перигландуларен оток. По същото време или след 1 ден болните забелязват увеличен или силно болезнен лимфен възел. Отокът е причината пациентите да заемат принудително положение, за да избегнат чувството за дискомфорт в засегнатите области.

Бубоните представляват окръглени подутини с диаметър от 1 до 10 см. Те са надигнати над околните тъкани, палпаторно извънредно меки, кожата над тях е опъната и силно зачервена. Могат да се оприличат с яйцевидни образувания или представляват конгломерат от съседни увеличени лимфни възли. Около увеличените лимфни възли има значителен оток с желатинозна консистенция. Най-честата локализация на чумните бубони е в ингвиналната, феморалната, аксиларната, шийната и задушната области.

Протичането на бубонна чума може да бъде фулминантно, смъртният изход настъпва от 2 до 4 дни. Вследствие масивна ендотоксинемия при болните настъпва спадане на кръвното налягане, промени в съзнанието и дисеминирана интравазална коагулопатия (ДИК). Болните са летаргични или психично възбудени. Температурата достига до 40.0°С, сърдечната честота над 120 уд./мин. В декомпенсираната фаза кръвното налягане пада рязко. Кожата в областта на засегнатите лимфни възли не е променена.

Диагнозата се поставя след установяване на Yersinia pestis в натривка, боядисана по Грам или с метиленово синьо от бубонни материали, храчки и по-рядко от кръв и чрез култура или инокулация на същите материали на мишка, плъх, морско свинче.

Диференциалната диагноза се прави със стрептококов или стафилококов лимфаденит, инфекциозна мононуклеоза, туларемия, венерична лимфогрануломатоза, болест на котешкото одраскване, сепсис, петнист тиф, малария, пневмония, грип.

Лечението на бубонна чума се извършва с комбинация от антибиотици: стрептомицин в комбинация с тетрациклин или хлорамфеникол в комбинация с тетрациклин и сулфадиацин.

Лимфните възли са увеличени, меки и флуктуиращи месеци след лечението. При лечение леталитетът достига 5% - 12%, а без лечение 25% - 75%.

3.7, 11 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Бубонна чума МКБ A20.0

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Бубонна чума МКБ A20.0

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО