Черна ряпа

Черна ряпа (Black radish, Raphanus sativus var. niger, Black spanish radish) представлява едногодишно или двугодишно зеленчуково растение, кореноплод. Класифицира се към семейство Brassicaceae и е сорт зимна репичка. Нарича се още черна испанска ряпа или ерфуртерска ряпа.

Ядливият корен има жилава черна кожа и бяла плът. Има кръгли и удължени сортове (Black radish, long variety). Подобно на други репички, черната репичка има остър аромат поради различни химични съединения, които растението използва преди всичко като защита от вредители. Някои от тези фитохимикали се произвеждат във високи концентрации.

Наличен през цялата година, кореноплодът достига пик през зимата и началото на пролетта. Днес черната репичка обикновено се използва за предоставяне на билкови добавки под формата на капсули и тинктури и се използва за лечение на различни заболявания.

Черната репичка е отличен източник на витамин С, а също така осигурява калий, желязо и магнезий, както и витамини А, Е и В. Те са известни и със способността си да се преборят с инфекцията и да насърчават здравословната храносмилателна функция. Черната репичка съдържа също рафанин, за който изследванията са показали, че е полезен при лечението на свръхактивни дисбаланси на щитовидната жлеза. Проучванията показват, че листата на черната репичка допълнително имат детоксикиращ ефект върху черния дроб.

Черната репичка отдавна се използва в народната медицина както в Европа, така и в Китай за стимулиране на работата на жлъчката и подобряване на здравето на жлъчния мехур. В Индия тя се употребява и като тоник, подобряващ здравето на черния дроб. Древноегипетските текстове сочат, че с репичките, лукът и чесънът са били хранени работниците, изграждащи пирамидите. В китайската медицина Черната репичка се използва за насърчаване на белодробното и дихателното здраве.

Интересно за черната ряпа

Черната ряпа вероятно произхожда от Raphanus maritimus, докато пролетните сортове репички произхождат от Raphanus landra. Култивирането може да се проследи до Древен Египет, където илюстрациите в гробници показват широко използване на голямо разнообразие от репички. Районът на днешна Сирия вероятно е географският произход на черната ряпа. За първи път се споменава в Европа през 1548 г. По онова време това е един от най-разпространените сортове репички. Той губи значението си с въвеждането на нови сортове репички, но все още е широко култивиран до началото на 20 век. През втората половина на 20 век трябва да отстъпи място на пролетните сортове репички и да бъде „забравен“ в европейската кухня. Сега тя се счита за „стара разновидност“ и се радва на подновена популярност като здравословна храна чрез споменавания в лайфстайлите и блоговете и списанията за храни.

Изображение: freepik.com

Устройство на черна ряпа

Черната репичка е едногодишно растение, чийто корен е затворен в черна или тъмнокафява кожа, а иначе е с бяла плът. По принцип черната репичка е по-голяма от сортовете пролетна репичка и расте около седем до десет сантиметра в диаметър или дължина. Надземните части на растението могат да достигнат височина от 0,5 м. В зависимост от сорта, репичките са кръгли, цилиндрични или удължени.

Разпространение на черна ряпа

Вероятно растението произхожда от регионите на Източното Средиземноморие и Мала Азия. У нас се отглежда като зеленчук. Расте из цялата ни страна, както и в Ктай, Корея и Япония. Черната репичка за първи път се култивира в Източното Средиземноморие и се смята, че е роднина на дивата репичка. Древен зеленчук - репички са били отглеждани в Египет преди да бъдат построени пирамидите, останки от тях са открити при разкопки. През 19 век те са били популярен сорт ряпа в Англия и Франция. Подобно на други сортове репички, Черната репичка е лесна за отглеждане, макар че като зимна култура отнема малко по-дълго време.

Използваема част на черна ряпа

С медицинска цел се употребява сокът от пресен корен на черна ряпа. За съхранение зрелите растения могат да се държат в земята, ако температурите са ниски. Репите също могат да се съхраняват с месеци в коренова изба или да в хладилника до три седмици при 0-5°C.

Химичен състав на черна ряпа

Ряпата съдържа:

• витамини;
• гликозиди;
• етерично масло с фитонцидни свойства;
• минерални вещества - желязо, магнезий, мед и калций;
• ферменти, пектини и др.

В семената на черната ряпа се съдържат десет изотиоцианати, седем алифатни въглеводороди и някои други летливи вещества. Основните изотиоцианати са хексил изотиоцианат (18.4%), 4-метилтиобутил изотиоцианат (17%), 4-метилпентил изотиоцианат (8.4%), 4-метилтио- (3Е) -бутенил изотиоцианат (5.2%), 4-метилтио- (3Z) ) -бутенил изотиоцианат (4.7%) и изоамил изотиоцианат (2.4%).

Пиперливият й аромат идва от химичните съединения на индолите и глюкозинолатите. Дехидроеруцинът, който е специфичен за репичките, е доминиращият алифатен глюкозинолат, представляващ над 80% от всички глюкозинолати.

Здравословни ползи от черна репичка

• Черната репичка има същата калорийна стойност като другите конвенционални репички. Тя съдържа само 16 калории на 100 грама маса. Независимо от това, тя е богата на антиоксиданти, витамини и фибри.
• Черната репичка носи по-високи концентрации на глюкозинолатни съединения, отколкото нейните бели варианти. Глюкорафанинът е преобладаващият глюкозинолат, който се намира в почти всички части на растението. Глюкорафанинът се превръща в сулфорафан чрез хидролизна ензимна реакция, която характерно му придава остър аромат.
• Изследователски проучвания сочат, че глюкозинoлатите в зеленчуците от семейство Brassicaceae предлагат антивирусни, подсилващи имунитета и противоракови свойства.
• Пресните корени от черна ряпа са средни източници на витамин С (15 мг на 100 г). Витамин С е мощен водоразтворим антиоксидант, необходим на организма за синтеза на колаген. Той повишава имунитета и помага за премахване на възпалителните свободни радикали.

• Черната репичка съдържа витамини от група В-комплекс от витамини като фолати, витамин В-6, рибофлавин, тиамин;

• Репичките, като член на кръстоцветните зеленчуци, носят други фитонутриенти като индол-3-карбинол (I3C), които са детоксикиращи агенти. Експериментални проучвания предполагат, че антиестрогенните активности на I3C и DIM (ди-индол метан) могат да помогнат за намаляване на риска от хормонално зависими ракови заболявания на гърдата и ендометриума.

Лечебни свойства и приложение на черна ряпа

Този вид ряпа се използва от векове в някои райони на Азия, Африка и Мексико. В народната медицина сокът от черна ряпа има много различни приложения. Той се употребява още от древността, предполагаемо за стимулиране функцията на жлъчката. Съдържа глюкозинолати. Глюкорафазатин и глюкорапанин са най-обилни в сока. Черната репичка е проучена за нейната потенциална употреба за предотвратяване образуването на холестеролни камъни в жлъчката.

Черната испанска репичка не е твърде разпространена, но се използва в холистичната медицина от векове по света. Едно проучване от 2012 г. в Мексико установява, че сокът, извлечен от черна репичка, е ефективен за понижаване на холестерола и лечение на камъни в жлъчката. Друго проучване от 2012 г., проведено от Университета в Уисконсин, установява, че черната репичка защитава от токсичност костния мозък. Изследване от Уисконсин през 2007 г. се фокусира върху чернодробните детоксикиращи свойства на черната репичка, която има по-високи концентрации на глюкозинолат, уникален за семейство репички. В индийската народна медицина черната репичка (или "mooli", както е известна) се използва традиционно като тоник за черния дроб, а китайската билкова медицина използва корена за подобряване на белодробното здраве.

Свойства на черна ряпа

• апетитовъзбуждащо, пикочогонно и отхрачващо;
• черната ряпа подобрява отделянето на жлъчен сок жлъчегонно;
• влияе укрепващо на чернодробните клетки и ги предпазва от токсичното действие на вредни вещества;
• възбужда секрецията на чревната лигавица и усилва перисталтиката, което води до очистителен ефект;
• сокът от черна ряпа действа омекчаващо на дихателните пътища и улеснява отхрачването;
• облекчава храносмилането и спомага за изгонване на газовете от червата;
• подпомага зарастването на счупени кости.

Но всички тези ползи за здравето не завършват с корените на билката. Както при много кореноплодни зеленчуци, зелените им части всъщност имат по-голяма антиоксидантна сила. Листата на репичките съдържат повече витамин С и калций, отколкото техните подземни части.

Заболявания и състояния, при които се прилага черна ряпа

• при жлъчнокаменна болест;
• хроничен хепатит;
• лениви черва;
• храносмилателни разстройства;
• панкреатити;
• пясък в бъбреците и пикочния мехур;
• бронхит;
• счупвания на кости;
• невралгии.

Изображение: freepik.com

Използването на черна испанска ряпа като средство за лечение на много заболявания е на практика от древни времена. Популярна китайска поговорка гласи „когато зимните репички са в сезон, лекарите трябва да си почиват“. Китайците вярват, че консумацията на репички и други зеленчуци от група брасика, като зеле, карфиол и напа, ще донесе здраве.

В традиционните лекарства екстракт от черна репичка се използва за лечение на чернодробни и жлъчни заболявания, при лошо храносмилане, диспепсия, камъни в жлъчния мехур и за лечение на респираторни заболявания, ревматизъм и артрит.

Ефекти от корена на черна ряпа върху лигавицата на дебелото черво при плъхове, хранени с диета, богата на мазнини

Ефектът на корен от черна репичка е изследван върху структурата и редокс състоянието на лигавицата на дебелото черво при хранене на плъхове с богата на мазнини храна. Нарушава се епителя на лигавицата, намалява се броят на ентероцитите и бокалните клетки и се наблюдават възпалителни клетки при плъхове, хранени с диета, богата на мазнини. След лечение с гранули от корен на черна ряпа, всички хистопатологични промени и параметри на редокс състоянието, причинени от богата на мазнини диета, са подобрени. Структурата на епителните клетки е подобна на контролните, броят на бокалните клетки се увеличава и не се наблюдава възпаление.

Действие на черната ряпа при жлъчни камъни

Билката е с важни етноботанически приложения за лечение на камъни в жлъчката в мексиканската традиционна медицина. Установено е, че сокът от черна ряпа намалява нивата на холестерол в плазмата и разтваря камъни в жлъчката при мишки. Глюкозинолатите, основните вторични метаболити на черната репичка, могат да се хидролизират в съответните им изотиоцианати и вече демонстрират антиоксидантни свойства, както и способност да намаляват чернодробните нива на холестерола. Такива терапевтични ефекти могат да предотвратят образуването на холестеролни камъни в жлъчката.

Начин на употреба

Изстискан сок от ряпа в количество около 50 мл, смесен с мед, се консумира 1 път дневно, преди ядене в продължение на 10 дни.

Хранителна стойност на 100 грама прясна черна ряпа

• Енергия 16 Kcal
• Въглехидрати 3,40 г
• Протеин 0,68 г 1%
• Обща мазнина 0,10 г
• Холестерол 0 мг
• Диетични влакна 1,6 г

Витамини

• Фолати 25 мкг
• Ниацин 0,254 мг
• Пиридоксин 0,071 мг
• Рибофлавин 0,039 мг
• Витамин A 7 IU
• Витамин С 14,8 мг
• Витамин Е 0 мг
• Витамин К 1,3 мкг

Електролити

• Натрий 39 мг
• Калий 233 мг
• Калций 25 мг
• Мед 0,050 мг
• Желязо 0,34 мг
• Магнезий 10 мг
• Манган 0,069 мг
• Цинк 0,28 мг

Репичките са с високо съдържание на неразтворими фибри, което спомага за елиминиране на отпадъците през Вашата храносмилателна система. Поддържането на редовно хранене с високо съдържание на фибри може да намали риска от колоректален рак, да защити сърцето и да ви помогне да поддържате по-здравословно тегло.

Избор и съхранение на черна ряпа

Когато избирате черна испанска ряпа, потърсете такава, която е твърда, тежка, без пукнатини и като цяло неопетнена. Винаги избягвайте репичките, които се поддават на пресоване при натиск. Такива репички вероятно ще са стареещи. Върховете, ако все още са прикрепени, трябва да са яркозелени, без жълти, набръчкани листа. Избягвайте извънгабаритни и онези, които се отличават с жилава, дървесна текстурирана плът. Също така избягвайте грудките с повърхностни пукнатини или нарязвания.

Ключът към запазването на черната испанска репичка за употреба през цялата зима е как се съхранява. Старомодният начин е да потопите тези корени в кутия или кашон с влажен пясък на хладно място, което няма да замръзне. Модерният, лесен начин е просто да запазите черната испанска репичка много суха, съхранявана в перфорирана торбичка в хладилника.

Черната ряпа в кулинарията

Черната ряпа може да се яде сурова като салата или да се готви в супи или яхнии. Месото й е хрупкаво, бяло и леко горчиво и предлага люта пикантна нотка. Кожата на черната ряпа е особено пикантна. Докато черната кожа изглежда свежа и не мирише на плесен, може да се консумира. Силният вкус на корена може да бъде намален чрез добавяне на сол към него, когато е още суров. Нарязан на филийки, подправен със сол, черен пипер, по желание и с други подправки и мазнина, и печен на фурна е вкусно предястие.

Черната репичка може да се консумира сурова или варена в най-различни варианти. Сотето и брашното се сервират като зеленчукова гарнитура. Гответе ряпата задушена в сметана или масло. Може да я нарежете на кубчета и добавите към супи, пържени картофи и яхнии. Настържете или накълцайте и добавете към смесени зелени салати; добавете към ордьовър. Вкусът на черната ряпа се подсилва от чесъна, морската сол и магданоза. За да намалите пикантността на репичките, посолете и изплакнете с вода преди употреба.

Методи за приготвяне и сервиране

Ето една рецепта за салата от черна испанска репичка - настържете корен и го мариновайте в подсолена вода за два часа. Това ще намали нейната острота. Отцедете и натиснете нарязания корен на сухо. Сервирайте като салата с оцет и олио. Поръсете отгоре с кайма.

Черната репичка рядко се консумира заради силният й парещ вкус. По принцип те се използват в салати с винегрет или кисели краставички.

За да приготвите, нарязаните на ситно черни репички или на пръчици, поръсете със сол, разбъркайте добре, след това покрийте купата и оставете да почива за един час. Изплакнете, отцедете и ги използвайте в гарнитура, салати и като съпровод към морски дарове. Могат да бъдат ароматизирани със зелен лук и заквасена сметана или да се сервират със сос от ремулад (сос с аромат на горчица). Така обработена ряпата може да се комбинира с други зеленчуци при приготвянето им като задушени или пържени.

Черната ряпа е вкусна гарнитура, смесена с настъргани зеле, морков и майонеза. Използва се и в супи, яхнии и омлети и с тофу.

Листата също могат да се вложат в супи и сосове, където се готвят точно като зеле. Германците нарязват на тънко корена, поръсват го със сол и го консумират с халба бира. Дори немска бира е наречена Black Radish.

Внимание!

Черната репичка съдържа гойтрогенни глюкозинолати (гойтрогените са вещества в храната, които могат да разстроят функцията на щитовидната ви жлеза), като глюкобрасицин, синалбин и др. Тези вещества намаляват производството на хормони на щитовидната жлеза като тироксин. Други зеленчуци от семейство Brassicaceae, носещи тези вещества са също зеле, карфиол, броколи, брюкселско зеле и др.

Гойтрогените могат да причинят подуване на щитовидната жлеза и трябва да се избягва от хора с дисфункция на същата. Те обаче могат да се използват при нормални диети при здрави хора.

Заглавно изображение: Em?ke Dénes, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons