Хвойнов мъх

Хвойнов мъх (Polytrichum juniperinum) представлява вечнозелен, многогодишен вид мъх, който е широко разпространен и расте на всеки континент, включително Антарктида. Наричан е още хвойнова коса или хвойнов политрихум мъх. Класифицира се към семейство Политрихови (Polytrichaceae).

Устройство на хвойнов мъх

Изображение: Juni from Kyoto, Japan, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Стъблата на растението са червеникави със сиво-зелени листа, които имат отличителен червено-кафяв връх. Листата на хвойновия мъх са ланцетни и изправени, когато са сухи, а когато са влажни, широко разперени. Въпреки че тяхната форма на растеж може да варира, те обикновено растат в тънки, преплетени ивици. Хвойновият мъх има добре развита система от малки тръбички за пренасяне на вода от ризоидите към листата, което е нехарактерно за мъховете, наподобяващо системата, която е еволюирала в съдовите растения като папрати, голосеменни и покритосеменни. В резултат на тази развита система стъблата имат по-голям потенциал за височина, отколкото при типичните мъхове. Разлиства се през цялата година. Расте в рехави туфи, често образуващи обширни петна. Стъблата достигат до 10 см дължина, а листата до 8 мм.

Това е двудомно растение, което означава, че мъжките и женските гаметофити са на отделни растения. Хвойновият мъх има много очевидни мъжки и женски части. Твърди се, че мъжките растения са необичайни, защото продължават да растат, без да губят старите мъжки органи. Мъжките растения са много забележими поради техните ярко червеникави оранжеви модифицирани листа, които образуват малки крайни „цветя“ в краищата на издънките. Растението има доминиращ гаметофитен жизнен цикъл, подобен на другите мъхове. Водата е необходима, за да се осъществи възпроизвеждането, за да може сперматозоидите да плуват надолу по шийката на архегония, за да достигнат яйцето. След като се осъществи оплождането, спорофитът на хвойновия мъх живее върху женския гаметофит, израствайки от архегония. Спорофитът се състои от краче, стъбло, спорова капсула, оперкулум и калиптра. Има 64 къси тъпи зъба в горната част, обграждащи устието на капсулата, а качулката на капсулата, калиптрата, има дълги косми, които се простират надолу по цялата дължина на капсулата.

Разпространение на хвойнов мъх

Изображение: HermannSchachner, CC0, via Wikimedia Commons

Хвойновият мъх расте в широк диапазон от местообитания, но най-често се среща в сухи, киселинни, открити местообитания. Често се открива в райони, засегнати преди това от пожари и дърводобив. Други площи, които заема са минерална почва, хумус и скали, пънове, стари полета, брегове, места след горски пожар, крайбрежия и сухи открити гори, върху тънка плитка почва над скали и открити върхове на хребети близо до гората. Въпреки че обикновено не се среща във влажна или мокра среда, установено е, че расте във влажни гори и места като брегове на реки. Расте на леко кисели и неутрални почви; на полусянка (светла гора) или без сянка. Предпочита суха почва.

Вирее в Гренландия; САЩ; Мексико; Западна Индия; Централна Америка; Южна Америка; Европа; Азия; Атлантически острови, Тихоокеански острови (Нова Зеландия); Австралия; Антарктика. Във високите части на Арктика видът е рядък.

Често образува обширни чисти насаждения с отличителен бледосинкаво зелен цвят от отразяването на светлината от тънките ципести ръбове на листата.

Използваема част на хвойнов мъх

Употребява се цялото растение с лечебна цел.

Химичен състав на хвойнов мъх

Мъховете са слабо изследвани видове от към химичен състав. Научни екипи поддържат и обогатяват непрестанно нивата на знания в тази посока.

Лечебни свойства и приложение на хвойнов мъх

Цялата билка е мощен диуретик. Инфузията от хвойнов мъх е отлично лекарство при воднянка. Също така е много полезен при лечение на уролитиаза; не причинява гадене и е подходящ за продължителна употреба.

Изображение: Ian Sutton from Collinsville and Oberon, Australia, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Мъхът Polytrichum juniperinum е бил широко използван от местните жители на Северна Америка и в традиционната китайска медицина за лечение на няколко заболявания, включително изгаряния, рани, кървене, треска, камъни в бъбреците и жлъчката.

При научни изследвания е установено, че P. juniperinum дава голямо количество биомаса, която е подходящ за извличане на вторични метаболити с висока стойност.

Бриофитите (мъховете) са втората по големина група сухоземни растения след покритосеменните. Има много по-малко знания за лечебните свойства на тези растения. Бриофитите са популярно лекарство сред племенни общности от различни части на света - Африка, Америка, Европа, Полша, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Турция, Япония, Тайван, Пакистан, Китай, Непал и различни части на Южна, Северна и Източна Индия. Те използват тези растения за лечение на различни заболявания в ежедневието си - чернодробни, кожни, сърдечно-съдови; прилагат ги като антипиретик, антимикробно средство, за заздравяване на рани и много други. Някои бриофити притежават антитуморна активност срещу различни ракови клетъчни линии и това им свойство трябва да бъде по-фокусирано в бъдеще. Досега липсва обобщена информация за лечебните и противораковите свойства на мъховете.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons