Синапено дърво, Дърво горчица, Храст горчица

Синапено дърво, Дърво горчица, Храст горчица (Salvadora persica, Mustard tree, Mustard bush) представлява вечнозелен храст или малко дърво. Принадлежи към семейство Salvadoraceae.

Имена на дървото на латиница са Arak, Galenia asiatica, Meswak, Peelu, Salvadora indica, toothbrush tree.

Устройство на синапено дърво

Дървото е с криво стъбло, с дебелина рядко повече от 30 см. в диаметър. Достига на височина до 3 метра. Кората е напукана, белезникава, подобна на пясък. Дървесината е още по-бледа на цвят, белезникаво-жълта или с кафеникави отенъци, с изразено влакнеста структура. Клоните са много, увиснали, голи, силно разклонени, почти бели на цвят, блестящи.

Листата са малки, по-месести, оцветени в синьо-зелено. Размерите им са 3,8-6,3 на 2-3,2 см., елипсовидно-ланцетни или яйцевидни, разположени на голи дръжки с дължина от 1,3 до 2,2 см. Върхът им е заострен и тесен, а основата по-тясна, рядко са закръглени. Разполагат с 5-6 двойки листни вени. Листопада при синапеното дърво е от края на декември до януари.

Цветовете са зеленикаво-жълти, събрани в аксиларни, терминални комбинирани хлабави съцветия дълги от 5 до 12,5 см.

Плодовете са костилкови с големина от 3 мм. в диаметър, кълбовидни, с гладка повърхност. Отначало са белезникави, като в процеса на узряване променят цвета си до тъмно червен.

Разпространение на синапено дърво

Установеното родно място на растението са сухите райони на Индия, Белуджистан, Цейлон и сухите райони на Западна Азия и Египет. Разпространено е в Алжир, Ангола, Камерун, Чад, Еритрея, Етиопия, Иран, Израел, Йордания, Кения, Либия, Малави, Мали, Мавритания, Мозамбик, Нигер, Нигерия, Оман, Пакистан, Палестина, Саудитска Арабия, Сенегал, Сомалия, Южна Африка, Шри Ланка, Судан, Сирийска арабска република, Танзания, Уганда, Йемен, Замбия, Зимбабве, Намибия.

Използваема част на синапено дърво

Използва се цялото растение.

Химичен състав на синапено дърво

Растението съдържа въглехидрати, бензил-изотиоцианат, триметиламин, алкалоиди, хлориди, сяра, терпени, витамин С, гликозиди, големи количества флуорид и силициев диоксид, малки количества танини, сапонини, флавоноиди и стероли, малко количество смола, бета-ситостерин, салвадоуреа, м-анизична киселина.

В стъблото се установяват октакозанол, 1-триакантол, бета-ситостерол, бета-ситостерол-3-О-бета-D-глюкопиранозид, етерично масло, камфор, цинеол, бета-цимен, лимонен, бета-мирцен, борнеол, линалол, борнилацетат, хумулен, кариофилен, бета-сантатол, фарнесол и др.

Листата и кората съдържат алкалоида триметиламин.
Семената са богати на масло и съдържат лауринова, миристинова, палмитинова и киселини.
От дървото са изолирани и бензиламиди и метали.

Лечебни свойства и приложение на синапено дърво

Растението се използва за производството на средства против зъбна плака, аналгетици, антиконвулсанти. Употребява се в продължение на векове като естествена четка за зъби. Неговите влакнести клончета са били препоръчани за употреба в пероралната хигиена от Световната здравна организация. От него се правят четки за зъби и се оформят пръчици за дъвчене. Дъвчащите пръчки облекчават зъбобол и болезнени венци.

Дървото горчица влиза в състава на пасти за зъби и продукти за изплакване на устата. Древните араби са го използвали за да направят зъбите си бели и лъскави. Действа предимно механично и частично фармакологично върху зъбите.

Храстът горчица притежава следните свойства:

• хиполипедимично;
• противоязвено;
• антиконвулсивно;
• противозачатъчно;
• антибактериално;
• антимикотично;
• аналгетично;
• цитотоксично;
• газогонно;
• диуретично;
• адстрингентно;
• жлъчегонно;
• противоревматично.

Листата се консумират като зеленчук в източна тропическа Африка и се използват при приготвянето на сосове, а нежните филизи и листа се ядат като салата. Листата са горчиви на вкус, действащи стягащо на червата, като тоник за черния дроб, диуретично, болкоуспокояващо, противоглистно, полезни при проблеми на носа, хемороиди, краста, левкодерма, намаляващи възпалението и укрепващи зъбите. Пресните листа се използват в традиционната медицина при кашлица, астма, скорбут, ревматизъм, хемороиди и други заболявания. В Пенджаб се разглеждат като антидот при всички видове отравяния, а в Бомбай се прилагат външно при ревматизъм. Сокът от тях се използва при скорбут. От листната маса се приготвя вода за уста.

Плодовете са сладки и годни за консумация. От тях се прави напитка чрез ферментация. Плодовете притежават прочистващо, газогонно, диуретично, литотриптично, жлъчегонно действие. Прилагат се при ревматичен дискомфорт и стомашни разстройства. В Синд, се смята, че плодовете имат по-добър ефект при ухапване от змия.

Паста от корените се прилага като заместител на горчица, а отвара от тях се използва при гонорея и пикочни инфекции. От тях се приготвя мехлем, който се маже по лицето при главоболие. Прилагат се при обща болезненост, гонорея, болки в гърба, белодробни заболявания, както и при болки в стомаха.

Кората на стъблото се използва като вътрешно противопаразитно средство и се прилага при стомашни проблеми. Установено е, че съдържа антибиотик, който подтиска растежа на бактерии и образуването на плака в устата. Отвара от кората се използва като тоник при аменорея, като дозата е половин чаена чаша два пъти на ден. Сок от кората се използва за лечение на рани.

Семената имат горчив и остър вкус. Те се използват като очистително, диуретично и тонизиращо средство. Масло от семена се нанася върху кожата при ревматизъм. Te могат да се използват за извличане на маслени детергенти. На лице е потенциал за производство на сапуни и свещи от маслото и използването му като заместител на кокосовото масло.

Дървесината има приятен пикантен вкус и аромат.

В Намибия храстът горчица се използва като сухоустойчива фуражна култура за добитък. От него се получава добър фураж, тъй като има високо съдържание на вода и е богат на минерали. Листата се консумират лесно от кози и едър рогат добитък. Фуражът е на разположение по време на сухия сезон. Високото съдържание на сол в листата се оказва, че влияе на вкуса на млякото.