Сибирска ела (Abies sibirica)

от 29 окт 2014г., обновено на 27 март 2024г.

Сибирска ела (Abies sibirica) представлява иглолистно, вечнозелено дърво, едно от най-старите на планетата. Позната е на народите още по времето на Хипократ. Тогава те са разбрали, че тя съдържа всички необходими вещества за нормалното протичане на жизнената дейност на организма.

Сибирската ела принадлежи към семейство Борови (Pinaceae). Тя рядко живее повече от 200 години, поради податливостта й на гъбични заболявания. Името й на руски език е Пихта сибирская, а на английски Siberian fir.

Устройство на сибирска ела

сибирска ела

Изображение: cultivar413, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Сибирската ела достига на височина до 30-35 метра, с диаметър на ствола 0,5-1 м. Кората на ствола е оцветена от сиво-зелено до сиво-кафяво, гладка, като само в най-ниската си част е леко напукана. По нея се установяват мехури смола, типично за повечето видове ели. Короната на сибирската ела е тясна и има конусовидна форма. Клоните са тънки, като най-ниско разположените стигат до земята. Обикновено при свободно растящите екземпляри запазват формата си до дълбока старост на дървото.

Леторастите са оцветени в жълто-сив цвят, със смолиста повърхност и леко мъхести. Игличките й са меки, имат тъп връх, тъмно зелени и лъскави отгоре, с бели ивици по долната им повърхност. Те са дълги 2-3 см и широки 1,5 мм. Продължителността им на живот на дървото е от 8 до 10 години. Шишарките са цилиндрични, дълги 5-9,5 см и 2,5-3,5 см широки, с малки прицветници скрити от люспици. Те узряват в средата на есента, като променят цвета си от синьо до кафяво или тъмно кафяво. Семената са дълги около 7 мм, разполагащи с триъгълно крилце дълго 0,7-1,3 см. Те се освобождават, когато шишарката започне да се разпада след падането й от дървото.

Разпространение на сибирска ела

Расте в големите горски зони на Сибир и в северо-източните европейски части на Русия. Дървото се развива в студен бореален климат, на влажни почви в планините или покрай речни басейни, при надморска височина от 1900-2400 метра. Толерантно е на сянка, студоустойчиво и издържливо. Оцелява при температури от -50 ° C.

Използваема част на сибирска ела

Употребяемата част на сибирската ела е извлеченото от нея масло и нейната дървесина.

Химичен състав на сибирска ела

Смолата от сибирскa ела се нарича Олеорезин или Балсам от сибирски фър. Олеорезинът съдържа 30% етерични масла и 70% смола. Когато от него се отстранят терпентина, алкохола и смолистите вещества се използва в чист вид за терапевтични цели.

Игличките на сибирската ела съдържат 1,5-3,0% етерично масло. В свежите игли се открива 300 мг% аскорбинова киселина. В дървото е установено до 4,2% етерично масло, съдържащо до 80-85% камфор. Корените на сибирската ела също съдържат етерични масла (8%), чиито основни компоненти са камфор, сафрол и цинеол. В семена е открито голямо количество твърдо тлъсто масло, което съдържа глицериди на лауриновата и олеиновата киселини и витамин E. В допълнение към камфора в етеричните масла от растението, се съдържат камфен, бисаболен, камфоген и органични киселини.

Лечебни свойства и приложение на сибирска ела

сибирска ела

Изображение: WikedKentaur, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Способността й да поддържа дълги елхови по-ниски клони, я прави изключително подходящо растение за озеленяване. Сибирската ела се съчетава идеално с други видове във флорални дизайни. Дървесината й е мека, лека и слаба и се използва в строителството, мебелната и дървообработваща промишленост.

Екстракт от игличките на сибирска ела, получен чрез метода на CO2-екстракция

Маслената фракция, която се извлича по този уникален начин е със запазени, непроменени всички биологично активни вещества, влизащи в състава й. Това е един балансиран природен комплекс, който е много по-богат по химичен състав и по-ефективен, отколкото маслото от сибирска ела. Полученият продукт включва практически всички мастноразтворими витамини (липохроми, токоферол, провитамини F, D и K), летливи вещества, стероли (фитохормони), флавоноиди, фосфолипиди, естери, алкохол, комплекс от естествени органични киселини, хлорофил, макро- и микроелементи. Концентрацията на летливи биоактивни вещества в екстракта е десет пъти по-висока, отколкото във въздуха на горите от сибирска ела. Те са по-бързо действащи и по-ефективни, особено в тъканта на белия дроб.

Свойства на екстракта от елхови иглички: противовъзпалително, антибактериално, дезодориращо, антивирусно и антимикотично.

Летливите вещества, съдържаща се в CO2-екстракт от елхови иглички, се наслагват по лигавицата на дихателните пътища, като увеличават защитната й функция и предпазват от възпаления. Тяхното бактерицидно действие е по-дълго, тъй като те бавно се отделят от организма чрез белите дробове. Използването на екстракта при респираторни инфекции често е със същата ефективност както антибиотичното лечение. Етеричните масла подобряват слизестата секреция, предизвикват хиперемия на лигавиците, действат спазмолитично и като локално обезболяващо, без никакви странични ефекти.

Екстрактът се препоръчва за употреба под формата на инхалации при лечение на възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, както и за профилактика при множество инфекциозни заболявания. Намалява тежестта на възпалителните процеси в носоглътката, активира функцията на бронхиалния епител, улеснява изхвърлянето на храчки, подобрява циркулацията и усвояването на фармацевтични субстанции. Действа укрепващо на капилярите на кожата и лигавиците. Подобрява еластичността на кръвоносните съдове и стимулира циркулацията на кръвта.

Масаж с маслената фракция намалява миотонията и нервното напрежение, има общ здравословен ефект, подобрява настроението на пациента и начина, по който се чувства. Той се използва в комплексна терапия при радикулит, ревматизъм, артрит, навяхване и мускулна умора, за подобряване и възстановяване на здравето след травми, при самите травми и фрактури. Ефективен е при лечение на гнойни обриви по кожата, дерматит с различна етиология, варикозни и трофични язви, лезии и интертриго. Спира сърбеж след ужилване.

Екстрактът може да се използва в ароматерапията - обогатява въздуха в сауни, благотворно влияе на цялото тяло. Това е естествен релаксант, който възстановява тялото след мускулна умора, напрежение и стрес.

Две или три капки от масления екстракт върху четката за зъби е достатъчен за масажиране на венците при парадонтит, плака, възпаление, зачервяване, оток, кръвоизливи.

Като антиоксидант екстрактът неутрализира действието на свободните радикали, предотвратява стареенето на клетките на кожата и може да се използва като съставка на кремови композиции за подмладяване на тялото и кожата на лицето. Неговите съставки защитават кожата от възпалителни процеси, ускоряват епителизация на рани и изгаряния, помагат за възстановяване на минералния баланс и омекотяването на кожата, подобряване на тонуса и структурата й.

сибирска ела

Изображение: Andrey Belyaev, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Препоръчителни употреби на екстракта от иглички на сибирска ела

за профилактика и комплексно лечение на възпалителни заболявания на горните дихателни пътища;
за по-добра устойчивост на тялото към инфекциозни и възпалителни заболявания;
по време на епидемии;
в комплексна терапия на радикулит, ревматизъм, артрит и други заболявания на опорно-двигателния апарат;
за профилактика и комплексно лечение на пародонтит;
за лечение на херпес, псориазис, екзема, циреи, антракс, панарициум, а също и трофични язви, изгаряния и гнойни рани;
за намаляване на стреса при ергастения и неврастения;
за подобряване и възстановяване на здравето след травми;
при фрактури;
за инхалации;
масажи;
в козметиката и ароматерапията.

Етерично масло от сибирска ела

За да се получи ароматно етерично масло от това дърво, то се извлича чрез парна дестилация от елховите иглички. Етеричните масла, извлечени от дървото се използват в медицината и козметиката (ароматерапията и парфюмерията).

Свойства на етеричното масло от сибирска елa