Пъстърва гъба

Пъстърва гъба (Polyporus squamosus) е вид базидиева гъба от семейство Polyporaceae. Видът е описан за първи път научно от британския ботаник Уилям Хъдсън през 1778 г., който го нарича Boletus squamosus. Дадено му е настоящото име през 1886 г., но все още е широко известен с фризското име "Polyporus squamosus". Гъбата е ядлива и няма стопанско значение.

Устройство на пъстърва гъба

Пъстървата има дебело стъбло, обикновено прикрепено в една точка към мъртъв дървесен ствол. Плодното тяло най-често е с обиколка 8-30 см и дебелина до 10 см. То е жълто до кафяво на цвят, с характерни подобни на люспи образувания от горната страна. От долната му страна се виждат характерните за рода Polyporus пори, съставени от групирани снопове тръбички с дължина 1-12 мм. Споровият отпечатък е бял.

Разпространение на пъстърва гъба

Гъбата е разпространена на много места по света - в Северна Америка, Австралия, Азия и Европа, където е честа причина за гниене на дървесината на живи или мъртви дървета. Гъбите могат да бъдат намерени самостоятелно, в групи от две или три или образуващи етажи. Младите екземпляри са меки, но с напредване на възрастта те се втвърдяват. Видът е особено често срещан при мъртвия бряст и при живи кленови дървета. Други гостоприемници на гъбата са ясен, бук, конски кестен, персийски орех, липа, върба, топола, бъз. Пъстърва гъба играе важна роля в горските екосистеми като разлага дървесината.

Използваема част на пъстърва гъба

Употребяват се плодното тяло на гъбата с кулинарна цел.

Приложение на пъстърва гъба

Пъстърва гъба няма медицинско приложение. Гъбите с по-малки шапчици (млади екземпляри) са годни за консумация, макар че запазват характерната си жилавост и слабо дървесен вкус. Мариноват се, пържат се или се панират. Препоръчва се да се нарязват на малки парченца и да се готвят на слаб огън. Миризмата на гъбата прилича на кора от диня. Има мек орехов вкус.

Заглавно изображение: Dan Molter, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons