Кукуи, Индийски орех

Кукуи, Индийски орех (Aleurites moluccana, the Candlenut) е дърво от семейство Млечкови (Euphorbiaceae). Известен е още и под имената Candleberry, Kemiri, лаково дърво, орех от Индия, Buah keras (в превод от индонезийски - "твърд плод"), орех кукуи и др. Думата „кукуи” на хавайски означава „светлина”.

Устройство на кукуи

Короната на кукуи е широко разперена и неправилна или с увиснали клони. Достига на височина от 15 до 25 метра, с диаметър на стъблото около 0,9 метра. Кората на дървото е сиво-кафява, с много тънки пукнатини, лъскава. Вътрешността на кората е оцветена тъмно червено с последващ кафеникав слой. Младите клонки са със зеленикав цвят, който постепенно с напредване на растежа им, става кафяв. Младите листа, младите клонки и цъфтящите части на дървото са гъсто покрити с малки белезникави или ръждивокафяви петна и люспести власинки, които им придават уникален сив цвят. Отдалеч погледнато дървото има характерен сребристо-сиво-зеленикав цвят. Дървесината му е бяла, мека, лека, с от груба до фина текстура.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Листата са единични и овални, триделни, рядко петделни, с остър връх, дълги 10-20 сантиметра, с пет или седем основни вени. Горната им повърхност е оцветена в нормален зелен цвят и е без власинки, а долната им повърхност е светло зелена и с власинки по вените. Дръжките им са дълги от 7,5 до 15 см. и повече, здрави, жълто-зелени, космати, с две точковидни жлези в началото и по-нагоре. Съцветията се състоят от множество зеленикаво-бели цветчета, дълги около 1 см, разположени на дълги 10-15 см., космати и много разклонени дръжки. Повечето от цветчетата са мъжки, а само отделни носят женски белези.

Плодът на кукуи е орех, с кръгла форма, с дължина 6,5 см и ширина 7,5 см. Орехите са разположени поединично, на къси, здрави и леко месести дръжки, които са оцветени зеленикаво до кафяво. Ядката е с диаметър 4,6 см. Семената в нея са едно или две, много твърди, почти елипсовидни, големи около 2,5 см., обвити с твърда, груба, черна обвивка (люспа). Те са с високо съдържание на мазнини, което позволява използването им за свещ, откъдето идва и едно от имената на растението - the Candlenut.

Разпространение на кукуи

Индо-Малайзия е родното място на кукуи. Сега е разпространен по целия обхват на тропиците. Пренесен е на тихоокеанските острови и затова някои го наричат "храста на тихоокеанските острови". Вирее на надморска височина до 1200 метра. Дървото е открито в Пуерто Рико, островите Дева Мария, Мадагаскар, Шри Ланка, Южна Индия, Бангладеш, Бразилия. Расте както в гористи местности, така и в населени области, при разнообразни климатични и почвени условия, предпочитайки влажните такива.

Химичен състав на кукуи

Всички части на растението са токсични. Ядките съдържат масла, протеини, калций, калий, желязо, тиамин, пепел, въглехидрати. В семената се откриват сапонини и форбол, които са леко токсични, в суровите такива. Маслото от кукуи съдържа олеинова, линоленова, линолова киселина, парливи смоли. То не е токсично и не дразни. Листата съдържат стероли, флавоноиди и тритерпени, като в някои листни фракции са установени фенолни съединения, n-хентраконтан, алфа-амирин, бета-амирин, бета-ситостерол, кампестерол, стигмастерол. В растението се установяват още моретенон, моретенол, молуканин; алкалоиди в плодовете.

Изображение: derivative work: JalalV (talk) Aleurites_moluccana-cropped.png: Cropped by: A302b (talk) 100_2621.JPG: Shahibbul, Public domain, via Wikimedia Commons; Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на кукуи

Всички части от дървото се използват - листа, плодове, кора, дървесина, корени, цветя, ядки, семена. Полученият сок от кукуи, при откъсване на плода с дръжката от дървото и последващо сълзене от съответното място, намира приложение в традиционната медицина.

Лечебни свойства и приложение на кукуи

От ядките и семената на кукуи се добива масло. От черупките на ореха се правят венци и герлянди. Дървесината се е използвала от хавайците за направата на леки канута и мрежести плувки. Самото дърво, поради разкошната му корона с красив сребристо-сив цвят, се използва и като декоративно. В Хаити и Турция от кукуи се получава отрова.

С медицинска цел кукуи се използва при

• обща слабост на организма;
• стомашно-чревна неразположеност, особено при деца;
• астма, хрипове, кашлица;
• кожни рани или язви, септични рани, изгаряния, стрии, кожни микози;
• масажи при стомашни болки;
• заболявания на матката;
• възстановяване на тялото след отравяне;
• при диария;
• никнене на зъбки при бебетата;
• масажи;
• болки в гърлото, тонзилити, зъбобол, язви в устата, гангренозен стоматит, лош дъх;
• главоболие;
• конюнктивит;
• при млечница
• треска;
• счупени кости, синини, рани, болки, ишиас, отоци;
• репродуктивни нарушения;
• безсъние;
• невралгии;
• хемороиди;
• запек.

Изображение: Andri Kesenja 01, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; David E Mead, CC0, via Wikimedia Commons

Формите на приложение на кукуи са различни - вътрешен прием на ядки и масло, външно нанасяне на маслото, лапи от листната маса на дървото, екстракти от листа, цветя, кора и корени, пепел от изгорели ядки и семена, стрити сурови семена, получен сок от кукуи за намазване и други. Начинът на употреба и формата на приложение, обикновено са резултат от народната медицина, практикувана от местното население, живеещо в съответната област на разпространение на кукуи.

В резултат на проведени изследвания, са установени следните свойства на кукуи: антиинфекциозни, антимикотични, разхлабителни, афродизиак, омекотяващи, очистителни, стимулиращи, изпотяващи, антипиретични, хиполипидемична активност, антиноцицептивно действие, антитермитни, цитотоксична активност.

Олио (масло) от кукуи

Изображение: Geographer at English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Олиото, извлечено от ядките и семената на растението има разхлабващо действие. Притежава също високо проникваща способност и успокояващ ефект при сухи или загорели от слънцето лице и кожа. Използва се при кожни болести като псориазис, акне, екзема, като инсектицид, за консервация на дъски за сърф, като основа за лак или боя, хидроизолация на хартия, защита и овлажняване на кожата, химически модифицирано може да се използва като дизелово гориво.

В козметиката, маслото от кукуи влиза в състава на сапуни, а само семената му, смачкани могат да се използват самостоятелно като сапун.

В Индия и Шри Ланка се произвеждат най-големи количества масло от кукуи. Но употребата му е локална - в границите на държавите. До момента не е намерен начин за задгранична търговия с него.

Семена от кукуи

Суровите семена са токсични и имат очистителен ефект, а варените служат за храна в умерени количества. Семената на кукуи се използват за горене, като свещи. След извличане на маслото от тях, те се използват за фураж на говедата или за тор. Служат и за играчки на децата, а смачкани с други добавки като стръв за риба. Консумирани сурови, ядката и семената причиняват гадене, повръщане, коремни болки, диария.

Рецепта за подправка от семена на кукуи - печени семена се смесват със сол, водорасли, чили чушки и се получава подправка наречена от хавайците „инамона”.

Дървесината на кукуи

Дървесината получена от кукуи е неустойчива на насекоми и гниене. Тя се използва, особено поставена в среда с висока влажност, за развитието на ядливи гъби върху нея. Тя е гориво с ниско качество. Това, което се произвежда от нея са салове, лодки, канута, шнурове, плувки за рибарски мрежи.

Листа от кукуи

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Лапи от листата на кукуи се прилагат при дълбоки контузии и отоци, главоболие, травми, треска.

Лак, боя и украшения от кукуи

Получената смола от кукуи (сок от кукуи) е трайна и водоустойчива. Използва се за боядисване и лакиране. Люспите, в които са обвити семената на кукуи, се използват от хавайците за получаване на черна боя за татуиране. Боя се получава и от кората и корена на дървото. От саждите на изгорелите семена, отново се получава изключително трайна и незаличима черна боя.

Черупките, полирани или неполирани, намират приложение при направата на бижута, украшения, декорации. Семената и листата, със или без съцветията, също намират приложение в посочените области.

В селското стопанство дървото кукуи се използва като преграда за вятъра, стабилизиране на почвата и за сянка.

Интересно за кукуи

• ядките на кукуи, изсушени на наниз на шиш, се използват като факли - горят и осветяват. Всяка една от тях изгаря за 3 минути, като се отделя приятно миришещ дим
• птиците често намират подслон в короната на дървото, а то се предпочита за сянка в паркове и градини
• през 1800 г. китайци са разработели метод за отглеждане на ядлива гъба върху отсечени трупи на кукуи
• в Япония, кората на дървото е била използвана при лечение на тумори
• в Малая, ядките или сварени листа се използват в лапи за главоболие, треска, язви, подуване на ставите и гонорея
• в Ява, кората се използва при кървава диария или дизентерия
• в Хавай, цветята и сока от кукуи са били използвани за лечение на орална кандидоза при деца
• в Тонга, дори и днес, зрели плодове, наречени „туитуи” се влагат в паста - „тукиламуламу”, и се използват като сапун или шампоан. Неотдавна, както през 1993 година, от ядките се извлича сладко миришещ аромат, използван по време на традиционен погребален ритуал в отдалечените острови на Кралство Тонга. Този аромат се включва и при направата на различни сладко миришещи масла за кожата
• във Фиджи, маслото се използва локално, за стимулиране растежа на косата

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Противопоказания за ползване на кукуи

Кукуи не трябва да се употребява по време на бременност и при диария. Приемът му се избягва и при малки деца и възрастни хора.

Приемът му да бъде определен от медицинско лице при хора страдащи от колит, синдром на дразнимото черво, форми на чернодробна, сърдечна или бъбречна недостатъчност.

Внимание!

Някои хора проявяват алергия към семената на кукуи.

Заглавно изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons