Северна смирна

Северна смирна (Myrrhis odorata, Cicely, Sweet cicely) представлява тревисто, многогодишно растение, принадлежащо към семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Това е единственият вид от род Myrrhis. В древни времена хората са отглеждали Myrrhis odorata като билка-подправка в саксии. Влагали са я ястия и салати заради прекрасния й сладникав вкус и аромат на анасон. Листата й имат вкус, сякаш са поръсени със захар. Sweet cicely е медоносно растение. В Северна Англия семената й се използват за полиране и ароматизиране на дъбови подове и мебели. В Германия те все още се използват много широко в кулинарията. Старите билкари описват растението като „толкова безвредно, че не можете да го използвате погрешно“.

Северната смирна не може да се определи като изцяло диво растение, тъй като се среща близо до къщи в чиито градини се самозасажда.

Устройство на северна смирна

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Myrrhis odorata е високо растение, достигащо до 2 м височина. Има дебел корен и ароматна зеленина. Листата й са папратовидни, 2-4-перести, ситно наделени, до 50 см дълги, с белезникави петна - тъмнозелени през лятото, златисти през есента. Растението е меко мъхесто и при счукване мирише силно на анасон. Цветовете са кремавобели, с големина около 2-4 мм в диаметър, формирани в големи сенници. Периодът на цъфтеж е от май до юни месец. Плодовете са тънки, тъмнокафяви, дълги 15-25 мм и широки 3-4 мм, съдържащи тъмнокафяви семена.

Разпространение на северна смирна

Билката е родена в планините на Южна и Централна Европа, от Пиренеите до Кавказ. Тя е въведена и натурализирана в култивирани площи. Расте в гори, край пътища, речни брегове и пасища, тревисти места, живи плетове, хълмисти райони, често в близост до жилища. На Британските острови е най-разпространена в Северна Англия и Източна Шотландия. С течение на времето е широко натурализирана в цяла Европа. Това растение вирее и в различни части на Съединените щати.

Най-добре се отглежда в органично обогатени почви на лека до пълна сянка, но толерира пълно слънце, стига почвите да се поддържат постоянно влажни. Ако се отглежда в саксии, билката се нуждае от дълбока саксия, за да побере дълбокия си основен корен. Самозасажда се в градината.

Използваема част на северна смирна

Употребяват се цветовете, листата, семената и корените на растението както с лечебна, така и с кулинарна цел. Листата и корените се берат целогодишно, цветовете от май до юли, семената през август месец. Листата й са с доста силен вкус, напомнящ на анасон, годни за консумация сурови или варени. Корените и семената също са годни за консумация.

Химичен състав на северна смирна

Изображение: Cephas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката има подчертан аромат и вкус на женско биле и анасон. Силната миризма на Myrrhis odorata се произвежда от етерични масла, а основната им съставка е анетол, веществото даващо аромат на анасон. Северната смирна съдържа още летливи масла и флавоноиди; витамин А, така и витамин С; калций, желязо и калий. Диапазонът от съставки осигурява нейните адаптогенни, облекчаващи стреса качества и антиоксидантни свойства. Анетолът има антимикробни, противогъбични и антиоксидантни свойства и също така е отговорен за сладостта на билката.

Лечебни свойства и приложение на северна смирна

В миналото листата, семената и коренът на този вид смирна са се използвали като билки, в салати или за готвене. Днес тя обикновено се отглежда в градините като кулинарна билка или цъфтящо многогодишно растение. Някога е била популярна за отглеждане в билкови градини не само за наслада от аромата и вкуса на анасона на папратовата й зеленина, но и за определени медицински цели (лечение на стомашни оплаквания и подобряване на храносмилането). Днес не се среща често в тях.

Свойства на северна смирна

• антисептично;
• ароматизиращо;
• газогонно;
• отхрачващо;
• тонизиращо дейността на стомаха;
• детоксикиращо;
• ранозаздравяващо;
• противоинфекциозно.

Състояния и заболявания, при които се използва северна смирна

• астма, кашлица и други проблеми с дишането;
• проблеми с храносмилането;
• заболявания на гърлото;
• оплаквания в гърдите;
• заболявания на пикочните пътища;
• за пречистване на кръвта;
• метеоризъм;
• подагра, ревматизъм;
• анемия;
• рани, ожулвания.

Изображение: Sweet Cicely (Myrrhis odorata) above River South Tyne by Andrew Curtis, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Отвара от корените на северна смирна действа диуретично, антисептично и като афродизиак; приема се при ухапване от змии и бесни кучета; при анемия и като общ тоник; помага при плеврит. Помага за насърчаване на дишането - облекчава дихателните затруднения, свързани с бронхит или астма. Чаят е полезен за хора с инфекции на горните дихателни пътища като грип и обикновена настинка. Балсам и мехлем от билката лекуват загнили рани, вонящи язви и облекчават болката от подагра. Листата на билката се добавят към напитки с цел подпомагане на храносмилането. По време на Голямата чума растението е използвано с ангелика (Angelica archangelica) за предотвратяване на инфекция. Неузрелите семена на северна смирна могат да се консумират директно с цел успокояване на стомаха. Тинктура от листа се приема при лош апетит и слабо храносмилане, както и при метеоризъм.

За маслото от северна смирна се смята, че е антисептик. Често с него са третирани рани, при които ускорява зарастването.

Кулинарна употреба на северна смирна

Като кулинарна билка северната смирна е ценен подсладител особено за диабетици. Всички части на растението са годни за консумация (листа, корени, цветове и семена). Листата на растението могат да се консумират сурови или варени. Сурови имат прекрасен сладък вкус на анасон и се харесват на повечето хора, които ги опитват. Използват се и като овкусител на зеленчуците. Те могат да се приготвят с тръпчиви плодове, за да се намали киселинността им; като спанак; нарязват се и се добавят към билково масло, супи, яйца, яхнии, оцет, бисквити, сладкиши и плодови десерти. Изсушените или замразени листа са отлични за риба. За приготвяне на чай, използвайте сурова или сушена листна маса. Растението произвежда свежи листа от края на зимата до началото на следващата. Могат да бъдат изсушени за по-късна употреба. Най-добре е да предотвратите цъфтежа на растението, ако листата са необходими за кулинарна употреба, защото те губят вкуса си, когато то е в период на цъфтеж.

Изображение: Rasbak, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Коренът също може да се консумира суров или варен. Има подобен вкус на листата. Докато не е много стар, той може да се вари и да се смесва с други зеленчуци или да се добавя към салати. Използвайте пресни или сушени корени като зеленчук (подобно на пащърнак) в супи и яхнии. Могат да се пържат като картофи.

Семената на билката - сурови или варени, биха могли да се включат в менюто. С вкус на анасон са и обикновено се използват като ароматизатор. Пресните семена могат да се консумират като бонбони. Използвайте нарязани или натрошени семена в плодови ястия, пайове, сладкиши, сладоледи и др. Използвайте зрели семена в бисквити и сладкиши. Сурови трябва да се консумират докато все още са зелени и преди да се е образувала влакнестата им обвивка. Отличен освежител за уста са.

Хрупкавите стъбла са добър заместител на целината след леко готвене. Цветните пъпки са годни за консумация, но могат да се използват и за декоративни цели. Младите нежни семенни шушулки могат да се консумират като лека закуска.

Myrrhis odorata се използва като съставка в ароматизирани алкохолни напитки като скандинавския аквавит и ликьора Шартрьоз - произведен за първи път от монаси от Картузия през 18 век.

Други употреби на северна смирна

Растението може да се включи във флоралната декорация на градината. Листата и семената му се прилагат за полиране и ароматизиране на дърво. Разтриват се върху дървената повърхност, след което се отстраняват и тя се почиства с чиста кърпа, за да се премахне зеленината. Придава прекрасен лъскав завършек и ароматна миризма на дървото.

Внимание!

Северната смирна не е отровна. Лесно обаче може да се обърка с други отровни сенникоцветни. Не се знае достатъчно за употребата й по време на бременност и кърмене, поради което при тези две състояния не трябва да се ползва. Преди да започнете да я употребявате с каквато и да е цел, консултирайте се с лекар или билколечител.

Заглавно изображение: Hectonichus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons