Гринделия

Гринделия (Grindelia robusta) представлява малко, многогодишно храстовидно растение, което се класифицира към семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). През 18-ти век тя е широко използвана като лекарство за лечение на рани в Калифорния. За нея е известно и, че има специфична антидотна активност при отравяне с отровен бръшлян. В народната медицина на Северна Америка и до днес билката се прилага широко.

Приети вътрешно, гринделиите оставят в устата горчиво, силно усещане, което продължава известно време и е придружено или последвано от увеличен поток от слюнка. Поради техните дразнещи ефекти върху бъбреците, те действат като диуретици.

Произведено през: 1890
Произведено до: 1920

Квадратна картонена кутия, съдържаща Grindelia robusta от края на 19 век. Билката се използва от средата на 19 век за лечение на болести, вариращи от астма до кожни заболявания.

Също така, отново в края на 19-ти и началото на 20-ти век, се употребява като се смесва с вода и се предлага на пациента за пиене или за измиване при дерматит, причинен от отровен бръшлян или за обработката на рани. По това време се включва и в лечението на астма, кашлица, прилага се като антималариално лекарство и за намаляване на разширението на далака.

Днес Grindelia robusta все още се използва като хомеопатично лекарство за много от същите заболявания.

Устройство на гринделия

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението достига височина до 1 метър. Има вертикално, цилиндрично, надлъжно стъбло, което е почти голо или покрито с малки смолисти жлези. Върховете на клоните му имат няколко цветни разклонения и множество ланцетовидни листа. Листната маса на гринделията има дължина около 5 см, форма от яйцевидна до линейна, пресеченост и частично стесняване. Листните ръбове са повече или по-малко рязко назъбени.

Цветните глави на билката са терминално разположени, с широчина около 12 мм, състоящи се от многоредови зелени тънки израстъчета, оформени като бодил. Цветната глава съдържа мъжки жълти лъчеви цветя и тръбни женски такива. Цъфти от май до септември месец. Опрашва се от насекоми. Цветовете са заобиколени от прицветници, които произвеждат смолисто вещество.

Разпространение на гринделия

Домът на гринделията е западната част на Северна Америка (от Мексико до Канада). Растението се отглежда в Северна Италия, понякога и в други части на Европа. За своето развитие предпочита леки (пясъчни) и средни (глинести) почви, добре дренирани. Може да расте на бедни на хранителни вещества такива. Не може да се развива на сянка. Толерира засушаване, но обича и влагата. Расте в прерии, равнини и отстрани на пътищата.

Използваема част на гринделия

Употребяват се връхните цъфтящи стръкчета, заедно с листата и стъблата на растението. Те се откъсват преди цветните пъпки да са се разтворили, след което се сушат на слънце.

Химичен състав на гринделия

Grindelia robusta съдържа разнообразие от дитерпеноидни натурални продукти. Основните й съставки, гринделиевата киселина и свързаните с нея гелделанови дитерпеноиди се натрупват в смолист ексудат, покриващ повърхностите на растенията, най-вече неотворените им цветове. Последните проучвания показват потенциални фармацевтични приложения на гринделиевата киселина и нейните синтетични производни. От билката са извлечени още две дитерпенови синтази, тридесет и шест флавоноида и хидроксиканамови киселини. В листата и цветовете на гринделията са открити още 11 фенолни киселини - кофеинова, хлорогенна, р-кумаринова, р-хидроксибензоена, ферулова, галова, прототехчукова, ванилово-салицилова, р-хидроксифенилоцетна и елагична киселини; терпени, сапонини, флавоноиди (камферол, лутеолин, кверцетин, кверцетин 3,3'-диметил етер, ацетитин и кумакаенин), 14 дитерпена, ацетилени (матрикариол, ацетатът на матрикариол, матриа-ариестер и други производни); смоли; флавоноиди като кумакатонин и ацецетин и дитерпени от типа гринделани. G. Linwood Libby изолира от растението олеорезин и смола.

Изображение: Tortie tude, CC0, via Wikimedia Commons

Химичният състав на етеричното масло, получено от въздушните части на Grindelia robusta, растяща в Централна Италия, съдържа 45 компонента. Борнеол (15,2%), алфа пинен (10,3%), транс-пинокарвеол (7,0%), борнилацетат (4,5%), лимонен (4,3%) са основните вещества в него. Антиоксидантната активност на етеричното масло се оценява като се използват съответни тестове.

Състав на етеричното масло от гринделия - алфа-пинен, камфен, вербенен, бета-пинен, пе-цимен, лимонен, гама-терпинен, цис-пинен-2-ол, терпинолен, алфа-кампфоленал, нопинон, камфор, транс-пинокарвеол, пинокарвон, изоборнеол, борнеол, пе-цимен-8-ол, терпинен-4-ол, миртенал, метил кавикол, миртенол, вербенон, транс-карвеол, цис-карвеол, карвон, перилалдехид, анетол, борнеол ацетат, делта-елемен, алфа-кубебен, алфа-купеен, алфа-хумулен, гама-мурулен, гермакрен D, селинен, борнил изовалерат, гама-кадинен, делта-кадинен, гермакрен-B, спатуленол, хумулен-оксид, т-кадинол, евдесмол, каламенол.

Лечебни свойства и приложение на гринделия

Резултати от проучване показват, че екстрактът от G. robusta, обогатен със сапонини и полифеноли, притежава противовъзпалителен терапевтичен потенциал, поради способността му да намалява натрупването на възпалителни медиатори и ММР (матрична металопротеиназа (ММР), секретирана от макрофагите. Гринделията оказва и доста добър ефект върху натрупалата се слуз в дихателните пътища. Спомага за нейното разреждане и изхвърлянето й навън.

Свойства на билката

• спазмолитично;
• пречистващо кръвта;
• отхрачващо;
• противопаразитно;
• противовъзпалително;
• антиоксидантно;
• успокояващо;
• седативно;
• антиастматично;
• противокашлично;
• тонизиращо стомаха и кръвоносните съдове.

Външно приложение на гринделия

Изображение: Doug Murphy, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението се прилага външно като компрес върху възпалени или раздразнени участъци по кожата. Топичното действие на тази билка може да се използва и за облекчаване на изгаряния, ухапвания от насекоми и кожни обриви. Локално използвана и при стари, безболезнени язви дава добри резултати. Полезна е и при вагинит.

Гринделията се използвала от дълго време като лекарство при дерматит, причинен от отровен дъб или отровен бръшлян. Последните принадлежат към рода на Toxicodendron и съдържат силна смола, която причинява тежка алергична реакция при контакт с кожата. Растението се използва за тази цел от местните американци, а също и във фармацевтичните медикаменти от началото на 1900-те години. Нанесена външно и използвана вътрешно, тя е чудесно лекарство при отравяне с отровен бръшлян. Приложението на тинктура от гринделия върху засегнатата кожна област, също ще осигури облекчение. Проф. Скъдър установява частичната помощ, която билката оказва при хронични заболявания на кожата със слаба циркулация на кръв в поразеното място.

Вътрешно приложение на гринделия

Гринделията има успокояващ ефект върху сърдечните мускули, което я прави ефективна при естественото лечение на астма и бронхиални неразположения, особено когато те са свързани с повишаване дейността на сърцето и нервност. Използва се и като билково лекарство за магарешка кашлица и респираторен катар. Той е мощен отхрачващ агент, който облекчава тежката конгестия, която се случва при хроничен бронхит, астма и емфизем. В допълнение, тя се използва като антиспазматик и дезинфектант за уринарния тракт.

Изображение: Eric Hunt, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Приета вътрешно, билката забавя сърдечния ритъм и намалява стимулирането на нервните окончания във въздушните канали, което предизвиква кашлица - поради това е изключително ефективно успокояващо средство при лечението на астма. Приета в нормални и контролирани дози билката е отлично средство при астматично дишане, което води до отхрачване, а продължителната й употреба до премахване на симптомите на състоянието. В случая може да се комбинира с лобелия, йерба санта и татул в лечебно съотношение. Нейното влияние върху астматичното дишане е по-трайно от което и да е друго средство. Не е показана при спазматична астма с пълно облекчение между атаките. Grindelia robusta е особено ефективна при астмата, осигурявайки бързо облекчение в случаи, при които традиционните лекарства не помагат. Понякога не успява и тя да тушира подобни неразположения, като до момента защо така се получава не е изяснено.

Подходящо може да се включи в лечението на остър или хроничен бронхит, хронична бронхиална кашлица със спастичен характер, пневмония, астматично дишане с болезнено и сухо усещане в гърдите; суха кашлица; трудно дишане от друг тип със зачервяване на лицето. Показана е за лечението на катар на горните дихателни пътища, съпътстван от продуктивна кашлица. Класифицира се като традиционно билково лекарство за лечение на различни видове кашлица, включително простудна.

Използва се още в лечението на

• инфекции на пикочния мехур;
• туберкулоза;
• атеросклероза;
• гастроинтестинални спазми;
• заболявания на далака.

Също така е установено, че е ефективна при коклюш и при някои бъбречни заболявания.

От въздушните цъфтящи части на растението се приготвя хомеопатично лекарство. Показано е за употреба при астма и слабо разтворима слуз в дихателните проходи.

Начин на употреба

• инфузия - гринделията може да се консумира като инфузия, която лесно се приготвя чрез кипене на чаша вода и накисване на една чаена лъжичка сушена билка във водата за десет до петнадесет минути. Инфузията трябва да се консумира три пъти дневно;
• течен екстракт от гринделия - приготвя се чрез поставяне на прясно събрани листа и цветя в малко количество вода и се варят на тих огън за около 15 минути;
• тинктура - 1-2 мл от нея трябва да се приемат три пъти дневно.

Други приложения на гринделия

Изображение: Matt Lavin, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Жълти и зелени багрила се получават от цъфтящите глави и плодовете на билката. Отвара от корените й се използва като шампоан за коса с цел убиване на паразити в нея.

Който иска да развие красивото лечебно растение в градината си, трябва да се запознае с някои особености при отглеждането му. Гринделията се нуждае от слънчево място с добре изцедена, суха, леко скалиста и оскъдна на хранителни вещества почва. На сянка растението леко повяхва.

Внимание!

При прием на билката във високи дози тя оказва токсично действие върху организма, което се съпровожда със следните симптоми: намаляване на чувствителността първо на периферните нерви, после на нервите на трупа, накрая блокиране на двигателните центрове в гръбначния мозък; забавя се дейността на сърцето; повишава се кръвното налягане, а дишането се учестява; увеличава се секрецията на урината. Може да настъпи смърт вследствие на задушаване.

Ако се приема в големи дози, може да предизвика и дразнене на стомаха или патологии на бъбреците.

За целите на вътрешната употреба, гринделията трябва да се консумира под ръководството и надзора на квалифициран медицински специалист.

Заглавно изображение: cultivar413, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons