Самодивско цвете, Еритрониум, Конски зъб, Кучешки зъб

Самодивско цвете, Еритрониум, Конски зъб, Кучешки зъб (Erythronium dens-canis) представлява малко, тревисто растение, което у нас е защитено от Закона за биологичното разнообразие. Класифицира се към семейство Кремови (Liliaceae). Грудката му има форма на кучешки зъб, откъдето идва и названието "dens-canis". Еритрониумите са красиви растения и са лесни за отглеждане, при условие, че им се даде влажна почва и сенчести горски условия, с които са свикнали в дивата природа.

Устройство на самодивско цвете

Изображение: SpeedyGonsales, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Кучешкият зъб расте под формата на туфа, като всяко растение в нея е с размери 15-25 (30) см височина и 7-10 см широчина. Прораства от луковица и е многогодишен вид. Луковицата има удължена форма, яйцевидно-цилиндрична, с бял цвят, покрита с тънка светлокафява обвивка. От нея се произвеждат дъщерни луковички. Листата са две, приосновни, почти срещуположно разположени, яйцевидно-ланцетни, яйцевидно-елипсовидни, или широко до удължено-ланцетни. Те се стесняват в основата си и преминават в дръжка с влагалище, което е обхванало стъблото. Гораната им повърхност е лъскава, матова, синкавозелена, покрита с кафявочервени петна, разположени мозаично. Цветовете, обикновено по единично растящи, много рядко по два, са разположени на върха на цветната дръжка, наведени надолу. 

Венчелистчетата са прегънати назад, със звънчевиден вид, състоящи се от 6 остри ланцетни листенца, дълги до 4,5 см и до 1 см широки. Биват розови или светлолилави, по-рядко бели или лилавочервени, в основата с жълто или оранжевокафяво петно. Тичинките са с бели дръжки, а прашниците са оловносиви до сини на цвят. Цъфти от февруари до май. Плодът представлява кутийка, обратно яйцевидна, с тъпи ръбове, а семената в нея са сбити и много дребни.

Разпространение на самодивско цвете

Изображение: brewbooks from near Seattle, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Видът се среща в Централна и Южна Европа, Азия. В Европа е единствен представител на род Erythronium. У нас самодивското цвете вирее в храсталаци и широколистни, а по-рядко в иглолистни и смесени гори. Предпочита силикатни и варовити почви. Среща се предимно по предпланинските и планински склонове, на надморска височина от 600 до 1200 метра.

Използваема част на самодивско цвете

Растението има висока декоративна стойност. Не се прилага с медицински цели. Годен за консумация е коренът на кучешкия зъб.

Приложение на самодивско цвете

Erythronium den-canis се намира във влажни, леко засенчени условия като широколистната гора. Освен това е широко култивиран и е спечелил наградата за градински заслуги на Кралското градинарско общество. Изключително подходящ вид е за включване във флорални декорации на градини, паркове и алпинеуми.

Изображение: JanRehschuh, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

"Самодивското цвете е ефемероид. Ефемероидите са многогодишни тревисти растения развиващи се за кратко време през най-благоприятния за тях сезон, при което след образуването на семената жизнената им дейност се преустановява, надземната им част напълно отмира, а живота на растението се съхранява в подземните им части. В случая при самодивското цвете, растението се развива в гори рано напролет, преди разлистването на дърветата, и така получава необходимата за развитието си светлина, която иначе лятото, поради листата на дърветата, не достига до почвата. Когато се разлистят дърветата и засенчат повърхността под тях, растението вече е завършило развитието си, произвело е семена и е натрупало запасни хранителни вещества в луковиците си за следващата година." - цитат от https://bgflora.net

Кулинарна употреба на самодивско цвете

Листата на еритрониумът могат да се консумират сурови в салата или да се варят като зеленчуков лист. Луковицата е източник на нишесте, използвано за приготвяне на вермичели - вид паста и питки. Тя може да се консумира сурова или варена като зеленчук. Може да се изсуши, за да се получи съответно брашно от нея.

Листата на това очарователното растение дават буйна зеленина, силно мраморирана в лилаво-кафяво. Тя прави страхотно "цветно шоу" сама по себе си, но най-хубавото е, когато стройните, изправени стъбла изплуват от земята през пролетта, носещи кимнали розово-лилави цветя. Венчелистчетата са рязко запретнати назад, така че цветята изглеждат сякаш са отглеждани във ветрови тунел, но това само помага да се разкрият техните красиви жълти прашници.

Заглавно изображение: Huhulenik, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons