Самардала

Самардала (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum) представлява тревисто, многогодишно растение. Отнася се към семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Наричат я още - български лук или български чесън. Латинското название на растението означава "нектаров чесън", а английското й е Honey Garlic - в превод "меден чесън".

Като подправка самардалата се използва предимно в България.

Устройство на самардала

Изображение: Izvora, CC0, via Wikimedia Commons

Коренът на самардалата представлява яйцевидна луковица. От всяка луковица израстват по няколко листни стръка. Те достига дължина около 70-100 см, като растежът им е полегат. Листата на билката, при напречен срез имат трилъчева форма. Развиват се през месец март, като тогава е подходящият момент за брането им. Цветовете на българския чесън са камбановидни, оцветени в смесица от бели, кафеви, морави, жълти, бледо розови цветове. Притежават къси, гладки, светло зелени дръжки. Събрани са в съцветие подобно на сенник, разполагащо със здрава цветна дръжка. Цъфти през месеците април-май.

Разпространение на самардала

В България е разпространена в Сливенска област, Старозагорска област, Слънчев бряг, Странджа планина. Други държави, в които има находища са - Румъния, Молдова, полуостров Крим, Турция, Кавказ, Южна Франция, Южна Италия.

Използваема част на самардала

Употреба намират листата на самардалата.

Химичен състав на самардала

В самардалата са открити танини, етерично масло, стероли, флавоноиди.

Лечебни свойства и приложение на самардала

Изображение: Cbaile19, CC0, via Wikimedia Commons

Прясната самардала притежава специфичен аромат и е значително по-люта от лука и чесъна, затова консумацията й е ограничена. Използва се предимно смляна, изсушена и подсолена. Силният аромат се омекотява и е подходящ за овкусяване. За да си приготвим подправка от самардала е необходимо да я изсушим и смелим със сол. Може да бъде и прясно смляна със сол, но след това сместа се оставя да изсъхне на проветриво и сенчесто място. Получената подправка се съхранява в бурканчета. С течение на времето цвета на самардалата изсветлява. Най-много се използва за овкусяване на салати, картофи, яйца, сирене, месо.

Притежава противовъзпалителни, диуретични, апетитовъзбуждащи, улесняващи храносмилането свойства. В лечебно отношение е установено, че помага при състояния на хипертония, рак, атеросклероза, други сърдечно-съдови заболявания, високи нива на холестерол. Чай от билката облекчава неразположения като запек, кашлица, псориазис, болки в стомаха, действа пречистващо на уринарния тракт. Сок от листата се прилага върху рани, като стимулира зарастването им. Може да се използва и при други кожни заболявания.

Поради красивите си цветове, често участва във флорални декорации. А на изложение на цветя в Белгия е наречена "българско лале".

Заглавно изображение: Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons