Пърнар, Средиземноморски дъб, Палестински дъб

Пърнар, Средиземноморски дъб, Палестински дъб (Quercus coccifera) представлява вид топлолюбив вечнозелен дъб, отлично приспособен към климата на Средиземноморието - негов ареал на разпространение. Принадлежи към семейство Букови (Fagaceae). Видът е защитен, включително у нас. Дъбът е исторически важен като хранително растение за люспести насекоми кермеси, от които се получава червено багрило.

Устройство на пърнар

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пърнарът е вечнозелен храст или малко дърво с гъста корона и бодливи листа; обикновено достига до 4 метра височина, понякога до 8-10 м. Стволът може да бъде с диаметър до 35 см. Короната е гъсто разклонена. Има плитко напукана до люспеста сива, тънка кора. Младите клонки са покрити с власинки. Листата му са вечнозелени, жилави, овални, лъскави, елипсовидни, със закръглена, сърцевидна, рядко слабо клиновидна основа, с бодливо-назъбен ръб. Дълги са от 2 до 6 см, широки 0,8 до 2 см. Разположени са на овласена дръжка, дълга до 0,5 см. В началото на вегетационния период листата са овласени, по-късно са голи. Остават на клонките 2 до 3 години. Разлиства се през цялата година, цъфти от март до юни. Видът е еднодомен (мъжки и женски цветове могат да бъдат намерени на едно и също растение) и се опрашва от вятъра.

Полодовете му представляват жълъди, чийто шапчици са покрити от извити навън шипчета. Жълъдите са с променлива форма, достигат дължина до 3,5 см. Узряват за 2 години. Лесно се размножава чрез тях. Запазват се в латентно състояние в почвата, докато не покълнат при влажно време. Това може да се случи от края на лятото до късна есен или началото на зимата (октомври, ноември или декември) на следващата година. Жълъдите са много горчиви, варират значително по размер и форма от един екземпляр на друг и имат лош вкус. Растението се размножава и чрез коренови издънки.

Разпространение на пърнар

Това е единственият вечнозелен дъб с местно разпространение в цялото Средиземноморие - от юг на север от Мароко до Франция и от запад на изток от Португалия до Кипър и Турция, пресичайки Испания, Италия, Либия, Балканите и Гърция, включително Крит. Среща се в Южна Европа, Северна Африка и Западна Азия; липсва в Египет. Расте на варовикови почви, но толерира различни видове такива. Видът процъфтява при ниска влажност до полусухи местообитания, адаптира се към сухи, каменисти почви и расте в смесени гори с борове и хвойни в типично малки, фрагментирани популации. Той може да замени други дъбове в суха среда благодарение на своята устойчивост на суша, устойчивост на паша и способност да расте във ветровита среда. Не понася морска експозиция.

Изображение: Christian Ferrer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Пърнарът е единственият вечнозелен дъб, естествено разпространен у нас. Среща се извънредно рядко - в крайните югозападни и южни части на страната и локално в Източна Стара планина до 350 - 400 м н.в. Расте на южни, припечни и сухи места, с плитки и бедни почви. Пърнаровите храсталаци и гори имат реликтен произход в България и формират северната граница на типичния средиземноморски тип растителност. Имат средообразуващо значение за десетки южни топлолюбиви видове растения и животни. В тях се среща консервационно значимия вид гъба - Arachnopeziza aurelia.

Използваема част на пърнар

Употребяват се жълъдите на билката.

Химичен състав на пърнар

Семената на билката съдържат танини, които могат да бъдат извлечени от тях чрез старателно измиване на течаща вода, въпреки че много минерали ще бъдат загубени по този начин.

Лечебни свойства и приложение на пърнар

Растението се добива от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство и източник на материали. Често се отглежда като декоративен вид, ценен заради листата си.

В научни изследвания е установено, че екстрактите от листата на Q. coccifera показват обещаваща способност да бъдат източник на нови противоракови терапевтици. В същото време е отбелязана и тяхната значима антиоксидантна активност.

Свойства на пърнар

• антиоксидантно;
• противораково;
• aдстрингентнo;

Всички жлъчки, произведени от дървото, са силно стипчиви и могат да се използват при лечение на кръвоизливи, хронична диария, дизентерия и др.

Други употреби на пърнар

Семената обикновено се готвят преди ядене, но могат да се консумират и сурови. Могат да се ядат цели, въпреки че по-често се сушат, след това се смилат на прах и се използват като сгъстител в яхнии и т.н. или се смесват със зърнени храни за приготвяне на хляб.

Изображение: Marija Gaji?, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

При някои видове, особено много от тези, класифицирани като „бели дъбове“, семената са с ниско съдържание на танини и имат повече или по-малко сладък и приятен вкус. Семената на повечето видове обаче имат много горчив вкус, дължащ се най-вече на наличието на танини. В тези видове има различни процеси, които могат да премахнат или поне да намалят количеството на тези горчиви вещества (въпреки че други водоразтворими вещества, включително някои минерали, също ще бъдат премахнати).

Тъй като танините са водоразтворими, следователно най-лесният начин за отстраняване или намаляване на нивата им е чрез накисване във вода. Традиционен метод за приготвяне на семето е да се зарови в блатиста земя през зимата и да се позволи на мократа почва постепенно да измие танините. Покълналото семе се изкопава през пролетта, когато е загубило по-голямата част от своята стипчивост и горчивина. Друг метод е жълъдите (семената) да се увият в платнена торбичка и да се поставят в поток за няколко седмици.

Изсушаването на семето и смилането му на прах преди накисване ускорява процеса. Най-бързият метод е да използвате гореща вода, като сварите праха и смените водата няколко пъти, докато тя вече не е горчива. Като алтернатива можете да използвате студена вода. В този случай накиснете семената на прах в студена вода за 12-24 часа, след което изхвърлете водата. Повторете този процес няколко пъти, докато водата спре да горчи.

Печеното семе се прилага като заместител на кафето.

Много голямо значение имат неговите противоерозионни, почвозащитни и средообразуващо функции. Това е един от няколкото вида Quercus, които се култивират или полукултивират в Южна Франция и Италия, за да осигурят среда за отглеждане на трюфели.

Мулч от частично изгнили листа може да се постави около уязвими растения, за да отблъсне охлюви, личинки и т.н., и те с времето ще се разпаднат, за да добавят хумус и хранителни вещества към почвата. Пресните листа на дъба обаче трябва да се използват с повишено внимание, тъй като докато се разлагат, те използват част от азота в почвата и по този начин могат да потиснат растежа на растенията.

Изображение: Javier martin, Public domain, via Wikimedia Commons

Дъбовите гали са израстъци, които понякога се образуват в големи количества по дървото и са причинени от дейността на ларвите на различни насекоми. Насекомите живеят в тези жлъчки, получавайки хранителните си вещества от тях. Когато насекомото какавидира и напусне, жлъчката може да се използва като богат източник на танин, който също може да се използва като багрило и за направата на мастило.

От кората може да се получи черна боя, както и от жълъдите.

Дървесината на пърнара е без ядро, твърда, много тежка и притежава добри физико-механични свойства. Дървеният материал е известен със своята здравина, издръжливост и красота и се използва за направата на железопътни връзки, в строителството на сгради и кораби, за вътрешна облицовка, подови настилки и всякакъв клас мебели. Дървесината е предпочитано гориво - гори добре и отделя много топлина. Използва се и за направата на дървени въглища с добро качество

Внимание!

Всички части на растението съдържат танини. Танините се намират в много храни и имат редица медицински приложения - в тях те обикновено присъстват само в ниски концентрации. Те са с ниска токсичност и поради техния горчив вкус и стипчивост е малко вероятно да се консумират в големи количества. Въпреки това, ако се приемат в повече, те могат да причинят стомашни болки, запек, последван от кървава диария, прекомерна жажда и прекомерно уриниране.