Дарвинов кисел трън

Дарвинов кисел трън (Berberis darwinii) представлява широколистен, вечнозелен, бодлив, дървесен храст от семейство Киселтрънови (Berberidaceae). Видът е описан за първи път през 1835 г. от Чарлз Дарвин по време на пътуването на кораба „Бийгъл“. Той е един от многото, кръстени в чест на Дарвин. Известно е, че плодовете на този вид храст са били консумирани от праисторическите местни народи в Патагонския регион в продължение на хилядолетия. Той е популярен градински жив плет на Британските острови. Кралското градинарско дружество е присъдило на вида наградата „Градинарски заслуги“. Ядливите му плодове са много кисели.

Устройство на дарвинов кисел трън

Храстът е висок 1,5-3 м, широк 1,2-2,1 м, фонтановиден, гъсто разклонен, състоящ се от 3 до 7 отделни клона. Разпространява се чрез подземни издънки. Листата са редуващи се, прости, малки, до 2-2,5 см дълги, твърди, подобни на тези на джела, завършващи с 1-6 бодливи зъба, лъскаво тъмнозелени отгоре, бледо жълто-зелени отдолу. Цветовете са ефектни, изобилни, ярко жълто-оранжеви с червен оттенък, събрани в 10 сантиметрови гроздовидни съцветия, появяват се на зачервени стъбла през пролетта. Плодовете са сини, тъмнолилави или сливовочервени, кръгли, восъчни, дълги 6-7 мм.

Дарвиновият кисел трън има листа целогодишно, цъфти от април до май, а семената узряват от юли до август месец. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи) и се опрашва от насекоми.

Разпространение на дарвинов кисел трън

Билката произхожда от южно Чили и Аржентина и е натурализирана другаде. Вирее на от слънце до полусянка, на средно добре дренирана почва. Предпочита влажна такава. Растението може да понася морска експозиция. Дарвиновият кисел трън не е чувствителен към замръзване.

Берберисите са гъсти, спретнато растящи, средно големи до големи широколистни и вечнозелени храсти. Местните видове се срещат в много райони, включително Европа и Северна Америка. Широколистните форми често имат впечатляващ есенен цвят на листата и плодовете. Берберисите ще растат на слънце или лека сянка, но ще плододават по-добре на пълно слънце и няма да цъфтят на дълбока сянка. Декоративните листа, жълтите цветове и атрактивните плодове ги правят популярни градински растения. Гъстият и бодлив растеж ги прави отлични живи плетове и бариери, както и убежище за дивата природа. Много видове имат приятни ядливи плодове, които се консумират сурови или варени.

Berberis darwinii се счита за инвазивен растителен вид в Нова Зеландия, който е избягал от градините в местните растителни съобщества чрез семената си, разпръснати от птиците. Счита се за сериозна заплаха за местните екосистеми в цяла Нова Зеландия и е включен в Националното споразумение за борба с вредителите по растенията. В Австралия видът е натурализиран в щатите Южна Австралия, Виктория, Нов Южен Уелс и Тасмания. Дарвиновият берберис е обявен за плевел в Тасмания съгласно Закона за биосигурност на Тасмания от 2019 г. и свързаните с него разпоредби. Вносът, продажбата и разпространението на Дарвиновия берберис са забранени в Тасмания. Видът е натурализиран и в американските щати Калифорния и Орегон. Често се засажда и понякога се натурализира в Ирландия.

Дарвиновият берберис е плевел, растящ по горските покрайнини и ръбовете на плантациите, както и по лошо управляваните пасищни площи.

Използваема част на дарвинов кисел трън

Употребяват се плодовете на билката.

Химичен състав на дарвинов кисел трън

Основно вещество в растението е берберинът, като приет в големи количества предизвиква отравяне.

Лечебни свойства и приложение на дарвинов кисел трън

Свойства на дарвинов кисел трън

• антибактериално;
• тонизиращо.

Кората на корена на билката е тонизираща. Берберинът, който се среща навсякъде във всички части на видовете Berberis, но особено в коренищата, има изразени антибактериални ефекти, особено върху пикочната система. Тъй като не се абсорбира в значителна степен от организма, се използва перорално за лечение на различни чревни инфекции, особено бактериална дизентерия. Не трябва да се използва с видове Glycyrrhiza (сладник), тъй като това неутрализира ефектите на берберина. Берберинът е показал и противотуморна активност.

Състояния и заболявания, при които се прилага дарвинов кисел трън

• рак;
• дизентерия.

Кулинарна употреба на дарвинов кисел трън

Плодовете на растението могат да се консумират сурови, варени или вложени в консерви. Имат кисел, но много приятен вкус и са особено харесвани от децата. Когато е напълно узрял, плодът губи по-голямата част от киселинността си и е много приятен за ядене. За съжаление, има много семки в сравнение с количеството месо и това донякъде намалява удоволствието от консумацията му. Плодът се съчетава много добре суров в мюсли или сготвен в каша.

Други употреби на дарвинов кисел трън

Растението е податливо на подрязване и подходящо за изграждане на жив плет, осигурявайки гъста зеленина, която предлага подслон за дивите животни. Красив храст, достигащ до около 3 м височина, с тъмнозелени, лъскави, широко продълговати, рядко набраздени листа и увиснали съцветия с наситено оранжево-жълти цветове, с червеникав отенък, образуващи се в средата и края на пролетта, а понякога и през есента. След тях се появяват синьо-черни плодове през есента. В този си вид растението може да се прилага като декоративен жив плет във флоралното оформление на алеи, паркове, градини на обществени места и около сгради, както и в дворовете на къщи. Изключително подходящ е за засаждане покрай морето.

Жълто багрило се получава от корена и кората на билката.

Внимание!

Всички части на растението съдържат алкалоида берберин - той е най-концентриран в корените, стъблата и вътрешната кора, а най-малко в плодовете. В малки количества берберинът има редица ефективни медицински приложения, но в излишък може да причини повръщане, понижено кръвно налягане, намален сърдечен ритъм, летаргия и други неблагоприятни ефекти.

Плодовете на повечето, ако не и на всички членове на род Berberis са повече или по-малко годни за консумация и могат да се консумират в големи количества, тъй като нивата на берберин в плодовете са много ниски.

Заглавно изображение: Natalia Reyes Escobar, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons