Пирен

Пирен (Erica arborea) представлява вид цъфтящо растение от семейство Пиренови (Ericaceae). Няколко сорта и хибриди пирен са разработени за използване в цветната градина, като са спечелили наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество. Растението е медоносно.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Екстрактите извлечени от билката в периода й на плододаване са с по-висока цитотоксичност от екстрактите в периода на цъфтеж. Проучванията продължават с цел подобряване на цитотоксичния потенциал на изолираните съединения от пирена срещу различни ракови клетъчни линии. Използват се различни техники за екстракция на биоактивните й съединения. Установено е наличието на 72 различни полифенолни съединения в растението. Резултатът предполага, че екстракцията на вещества от E. arborea може да бъде една от стъпките за експлоатиране и откриване на биоактивни природни продукти за лечение на болестта на Алцхаймер, диабет и проблеми с пигментацията, което прави пирена потенциален кандидат за бъдещо развитие на различни функционални продукти и лекарства.

Устройство на пирен

Erica arborea е изправен вечнозелен храст или малко дърво с типична височина в дивата природа от около 7 м, особено в Африка, но по-популярният му размер е 1-4 м в градините. В Европа обаче повечето растения са с височина под 3 метра. Пиренът има червеникаво-кафява кора, тъмнозелени игловидни листа и множество малки бели цветчета с аромат на мед и червеникаво-кафяви прашници. Цветовете могат да бъдат розови или бледо лилави. Те са подобни на камбана, дълги само 3 мм и събрани в пирамидални метличести съцветия. Цъфтят от март до май месец. Плодовете представляват капсули, съдържащи множество малки семена.

Разпространение на пирен

Изображение: Xemenendura, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Билката е родена в Средиземноморския басейн, Етиопия, Кения и Танзания, Източна Африка, западните части на Азия. В Африка има отделени популации, включително Етиопските планини, планините Рувензори и Камерунските планини. В Африка обикновено се нарича гигантски хедър. Той е роден в храстите на макиса, заобикалящи средиземноморския басейн на север до България и на запад до Португалия и Канарските острови и островите Мадейра. Натурализирани популации се срещат в югоизточна Австралия. В Италия има полуостровно разпространение с популации, присъстващи дори отвъд вододела на Апенините; присъства и на островите, където е типичен елемент на средиземноморския макис, особено в местообитанията на италианските крайбрежни региони и в среди със силициева и/или кисела почва.

Отглежда се и като декоративно растение. Поради своя ръст и плътен цъфтеж, то е култивирано като разновидности могат да се видят в паркове и градини в целия умерен пояс. Вкаменелости от листа, приписвани на този вид, са описани от мио-плейстоценското находище на Сао Хорхе на остров Мадейра. Расте в пукнатини на скали, на кисели, средно влажни, добре дренирани, пясъчно-хумусни глинести почви на пълно слънце до полусянка. Среща се почти до морското равнище или дп надморска височина над около 600 м. Също така е бавно растящо растение, което предпочита слънчеви излагания. Той е калцифуг, предпочитащ кисела почва и открито слънчево място.

Използваема част на пирен

Дървесината е изключително твърда и топлоустойчива и се използва за направата на лули за пушене, тъй като не влияе на аромата на тютюна. Дървото се използва и за изработка на бижута, писалки и дръжки на ножове.

Клубените с размер на футболна топка се берат на възраст от 30 до 60 години. Те се варят няколко часа, след което се сушат в продължение на няколко месеца, преди да бъдат допълнително обработени.

Химичен състав на пирен

Важни, изолирани от билката вещества са феноли и флавоноиди. Във всички екстракти от пирен са идентифицирани седемдесет и две полифенолни съединения.

Лечебни свойства и приложение на пирен

Изображение: No machine-readable author provided. David.gaya assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Изследвани са антиоксидантните свойства на метаноловия екстракт от листа и цветове на Erica arborea, както и етилацетатните, бутанолните и водоразтворимите фракции. Установено е, че екстрактът от етилацетат е най-богат на фенол и флавоноиди и показва най-висока антиоксидантна активност. Научни резултати добавят допълнителна подкрепа към потенциала на пирена за антиоксидантни и невропротективни свойства. Изследване дава научни доказателства в подкрепа на потенциала на това растение като източник на функционални съставки и биоактивни молекули за превенция и лечение на невродегенеративни заболявания и такива свързани със свободните радикали.

Всички екстракти от билката показват антиоксидантна, антихолинестеразна, антитирозиназна и антидиабетна активност. Смята се, че пиренът притежава антисептично действие. Метаноловите екстракти на билката имат добър аналгетичен ефект

• В Турция надземните части на E. arborea се използват като диуретик и стягащо средство, уринарно антисептично при лечение на инфекции на пикочните пътища.
• Запарката от цъфтящите върхове на билката се счита за диуретично, дезинфекционно и противоревматично средство. Тя, в древни времена се е смятало, че има силата да лекува ухапвания от усойница.
• С цветовете на Erica arborea можете да приготвите билкови чайове за хроничен цистит.
• Широко разпространено е мнението, че дори настинка може да се излекува с една чаша много горещ билков чай от пирен, приет преди лягане, подсладен с много мед и 50% коняк.

Изображение: Taken by Carsten Niehaus (user:Lumbar)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Други употреби на пирен

Типична употреба са клоните на пирена, вързани на сноп, които се използват за направата на метли, покриви и стени на къщи. Червеникавата му дървесина е твърда и ценна и е най-използваният материал при изграждането на тръбни печки. За целта храстът Erica arborea трябва да е на възраст поне 50 години, за да достигне дънера минимално необходимия обем. Масивното поглъщане на силиций от почвата прави трупа огнеупорен. От дървесината на пирена се получават въглища способни да отделят много топлина. Те са важно гориво за ковачите.

Някога копринените буби често са били поставяни върху клони от пирен, за да направят свойте пашкули.

Заглавно изображение: Jean-Pol GRANDMONT, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons