Репичка

Репичка (Raphanus sativus) представлява малък кореноплоден зеленчук, принадлежащ към семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Отглежда се като такъв от около 2000 години преди Новата ера. Известни са европейски и китайски вид репички. У нас се отглежда първият. На територията на Европа растението вирее от 16-ти век. В Древна Гърция, репичката се е консумирала с цел да се предпази човек от отравяне.

Устройство на репичка

Изображение: Rasbak, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението разполага с овални тъмно зелени листа, които прорастват на сравнително дълги дръжки. Кореноплодът има конусовидна, овална или подобна на цилиндър форма. Коричката му е оцветена в червено, лилаво-червено, бяло, розово, както и смесица от нюанси от тези цветове. Вътрешността на репичката е бяла, сочна и плътна.

Репичките цъфтят в бели, бледо розови или бледо виолетови цветчета, състоящи се от четири венчелистчета, жълти, плътни тичинки и тънки, тъмно зелени, продълговати чашелистчета. Събрани са по няколко на брой в нежни, аксиларни съцветия, които достигат до 90 см дължина. Плодовете представляват малки, гладки, подобни на клюн шушулки. Вътрешността им е разделена на две части посредством фина преграда. Във всяка половина се съдържат по няколко семенца. Шушулките могат да се консумират когато са още зелени и млади.

Разпространение на репичка

Репичката води произходът си от Средна Азия. Репичките са важна хранителна култура в Египет от около 2000 г. пр.н.е. Разпространява се в Китай от около 500 г. пр.н.е., а в Япония около 700 година от Новата ера. До средата на 16-ти век те все още не са стигнали Великобритания. Днес е разпространена почти навсякъде по света, като са създадени сортове, които да отговарят на съответни почвени и климатични условия на отглеждане в различните места по Земята.

Използваема част на репичка

Употребява се цялото растение, както за храна, така и с медицинска цел.

Химичен състав на репичка

Изображение: Self, en:User:Jengod, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Репичката съдържа етерично масло, ензими, минерали (kaлий, нaтpий, kaлций, фocфop, мaгнeзий, жeлязo, молибден); витамини (витaмини oт гpyпa B - ниaцин, тиaмин, pибoвлaфин, витaмин B3), ackopбинoвa kиceлинa, антоцианини, фитонциди, рафанин и др.

Лечебни свойства и приложение на репичка

Свойства на репичката

• жлъчeгoнно и диypeтично;
• отхрачващо;
• спазмолитично;
• газогонно;
• възбyждaщо aпeтитa;
• cпoмaгa зa пo-дoбpaта чpeвнa пepиcтaлтикa и пo-лecнoто ocвoбoждaвaнe нa чpeвнoтo cъдъpжaниe - слабително;
• подобрява храносмилането;
• понижава нивото на холестерол в кръвта;
• регулира кръвното налягане;
• антиканцерогенно;
• детоксикиращо (изчистват свободните радикали от организма);
• имуностимулиращо.

Изображение: Rasbak, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

На съдържащият се в зеленчука рафанин се дължат неговите антибактериални и противогъбични свойства. Той инхибира растежа на Staphylococcus Aureus, Е. коли, стрептококи, пневмококи и други микроорганизми. Кореноплодът действа секретолитично и отхрачващо при ринит, кашлица, бронхит, алергии, други заболявания на дихателната система. Използва се и като противопаразитно средство при вътрешно опаразитяване. Сокът от пресни листа действа слабително и диуретично. Семената притежават газогонно, диуретично, отхрачващо, слабително и тонизиращо функцията на стомаха действие. На него се преписват и следните други свойства: противоскорбутно, спазмолитично, адстрингентно, жлъчегонно, подпомагащо храносмилането, диуретично.

Състояния и заболявания, при които консумацията на репички осигурява част от лечението им

• целулит;
• задържане на течности в организма;
• инфекции на уринарния тракт;
• простудни заболявания;
• белодробни заболявания, включително астма;
• болести на горните дихателни пътища;
• диабет;
• високо кръвно налягане;
• неоплазии;
• нарушено храносмилане;
• подуване на корема (газове);
• киселини;
• оригвания;
• диария.

Репичките са отлична храна при уролитиаза и скорбут. В наситнен вид се използва външно, под формата на лапа, при изгаряния, натъртвания и неприятен мирис на краката.

Сок от репички стимулира метаболизма и е полезен при зaтлъcтявaнe, пoдaгpa и диaбeт, а локално приложен оказва успокояващо действие при ухапвания от насекоми. Консумацията на кореноплода осигурява добро храносмилане, добра функция и поддържане нормалната структура на сърдечно-съдовата система и на съединителната тъкан, свежест и сияйност на кожата. Фитонцидите в репичката действат като естествени антибиотици, което определя предпазващата й роля от простудни и вирусни заболявания.

Съдържанието на синапено масло в репичките предпазва от образуване на камъни в жлъчката. Те стимулират дейността на жлъчката и черния дроб. Още в миналото корените на растението са използвани в народната медицина като жлъчегонно средство. Голямото количество минерални вещества в зеленчука, осигуряват укрепването на организма, улесняват отхрачването и подпомагат лечението на белодробни заболявания. Количеството калий в репичките е достатъчно за понижаване на кръвното налягане - за тази цел консумирани в размер около 200 грама на ден. Листата на репичките са особено полезни при стомашно-чревни възпаления. Притежават осезаеми слабителни свойства. Познати са като средство, защитаващо организма от развитие на жълтеница.

Всички зеленчуци включително и репичките, принадлежащи към семейство Кръстоцветни, притежават притивораковото действие. То се изразява в това, че те блокират взаимодействието на канцерогенните вещества с чувствителни тъкани или по-точно спиране превръщането на здравите клетки в ракови. Описаното свойство се дължи на съдържанието на глюкозинолати в кръстоцветните зеленчуци – органично вещество, използвано за превенция от рак на дебелото черво. Учени са установили, че всички зеленчуци с червено оцветяване имат по-изразени антиоксидантни и в частност антиканцерогенни свойства. Изотиоцианати и антоцианини, съдържащи се в репичката, определят нейните противоракови свойства и превенцията от раково заболяване, която си осигуряваме при редовната й консумация.

Репичките са полезни и със своя нисък гликемичен индекс. Вeщества в нея поддържат нормални нива на кръвната захар, което я прави предпочитана за консумация от диабетици.

Репички в кулинарията

Изображение: www.Pixel.la Free Stock Photos, CC0, via Wikimedia Commons

Репичката се консумира прясна, подправена по Ваш вкус, най често като съставна единица на салати. Комбинира се успешно с много зеленчуци. Не се предпочита термичната й обработка, защото крехката й пулпа се разпада на каша. Зелената маса на репичката може да се готви като спанак или прясна да се овкусява в салати. За да направите сок от репички, комбинирайте равни количества репички, краставица, стръкове целина и зелена ябълка. Друга вкусна комбинация е репички, киви и морков. Сок от репички или наситнени такива се включват в плодови коктейли. Експериментирайте с различни продукти и вкусове и ще се изненадате колко приятен е резултатът.

Влагат се успешно в таратора вместо краставички и в комбинация с магданоз и орехи. А леко задушени с масло, сол и черен пипер стават превъзходно предястие. Уникално е и съчетанието им с портокал, диня и круша в плодова салата. Не на последно място, репичката е един от най-често употребяваните зеленчуци за декорация в кулинарията.

Шушулките на зеленчука се използват за храна, както бе споменато вече, когато са млади и зелени. Те бързо узряват и придобиват дървесен вид и консистенция. Семената на репичката също могат да се консумират. За тази цел се обработват по следния начин:

• накисват се в топла вода за 12 часа. След това се оставят да покълнат за около 6 дни. В този вид са готови за консумация, като се добавят към салати, придавайки им пикантен вкус.

Хранителна стойност на 100 грама сурови репички:

• 66 кДж (16 ккал)
• протеин - 0,68 гр
• сурови влакнини 1,6 гр
• въглехидрати - 3,4 гр
• мазнини -  0,10 гр
• витамини - тиамин (B1) - 0,012 мг, ниацин (B3) - 0,254 мг, рибофлавин (B2) - 0.039 мг, пантотенова киселина (В5) - 0,165 мг, фолиева киселина (B9) - 25 гр, B6 - 0,071 мг, С - 14,8 мг
• минерали - цинк - 0,28 мг, калций - 25 мг, магнезий - 10 мг, желязо - 0,34 мг, фосфор - 20 мг, калий - 233 мг, молибден

Други употреби на репичките

• при пресоване от семената на репичката се извлича масло. Те съдържат около 48% от него. Маслото не е подходящо за консумация от човека, но се оказва потенциален източник на биогориво;
• в страни с преобладаващ студен климат репичките, освен с промишлени цели, се използват за отглеждане с цел обогатяване на почвата с хранителни вещества, като растение, което я предпазва от ерозия, оказва й уплътняващо действие или просто като зелена нейна покривка;
• репичката се използва и като репелент - отблъсква бръмбари от домати и краставици и различни други насекоми;
• някои от сортовете репички растат по-бързо, като това позволява използването им като зелена.

Изображение: Leo Michels, Public domain, via Wikimedia Commons; Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Интересно за репичката

Югоизточна Азия е единственият регион където са открити диви форми на Raphanus sativus. Централен Китай, Индия и Централна Азия изглежда са били вторични центрове, където са разработени различните сортове от вида. В исторически план, гръцки и римски агрономи през първи век от н.е. описват различни сортове репички - малки, големи, кръгли, дълги, с различна пикантност и цвят. Репичките изглежда са били едни от първите европейски култури, въведени в Северна и Южна Америка.

Около седем милиона тона репички се произвеждат годишно, което представлява приблизително 2% от световното производство на зеленчуци.

В Япония и Корея, от репичките се правят кукли детски играчки. Те са едно от растенията, които са част от Фестивала на седемте билки (Festival of Seven Herbs), който се провежда на седмия ден след Нова година в Япония.

Жителите на Оаксака, Мексико, празнуват Нощта на репичките (Noche de los rbanos) на 23 декември, като част от коледните празници. Фокусът на този фестивал, честван от 1897 г., е насочен към създаването на сложни скулптури, издълбани от гигантски репички, изобразяващи сцени от Рождество Христово или светци.

Внимание!

Консумацията на репички не се препоръчва при възпаление на стомаха и червата.

Заглавно изображение: Rasbak, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons