Сангре де драго, Кръвта на дракона

Сангре де драго, Кръвта на дракона (Croton lechleri, Sangre de Drago, Sangre de Grado) представлява дърво с лечебни свойства, принадлежащо към семейство Млечкови (Euphorbiaceae). Последните 10 години интересът към дървесния вид е особено голям, поради изключителните му лечебни качества. Разработват се методи за неговата култивация и безопасно събиране на лечебната му стволова течност, без унищожаване на растението.

Устройство на сангре де драго

Изображение: Dick Culbert from Gibsons, B.C., Canada, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Дървото достига на височина от 10 до 20 метра. Стволът му е с дебелина около 30 см в диаметър и е покрит с леко грапава кора. Листната маса на вида е оцветена в тъмно зелено, като листната петура е широка със сърцевидна форма. Листата са разположени директно върху клоните и ствола и разполагат с дълги дръжки. Цветовете са зеленикаво-бели, развиващи се върху дълги стъбълца.

Разпространение на сангре де драго

Кръвта на дракона се развива на различна надморска височина. Дървото Сангре де Драго расте преди всичко в Андите и джунглите по горното течение на р. Амазонка, основно в Перу и Еквадор. Течността на това растение не бива да бъде уеднаквявана с червено оцветените смоли, произхождащи от други дървесни видове, също познати под наименованието “Драконова кръв”.

Използваема част на сангре де драго

Тъмночервената течност, която изтича след порязване на ствола и кората на дървото, е използвана още в миналото в народната медицина на Южна Америка като лечебно средство.

Химичен състав на сангре де драго

Кръвта на дракона се състои от следните химични елементи

• цианодоли (флавонолови мономери) - галокатехин, катехин, епикатехин, епигалокатехин, проантоцианидин димер B-4, проантоцианидин тример, проантоцианидин тетрамер, проантоцианидин хептамер; 1,3,5-триметоксибензен, 2,4,6,-триметоксифенол, 4-хидроксифенетилов алкохол; бета-ситостерол, бета-ситостерол-бета-D-глюкопиранозид; бета-пинен, бетаин, борнеол, калминиен, камфен, купарофенол, D-лимонен, дипентен, евгенол, еупарофенол; твърдокалиева киселина, бинкатриол, цролехинол, кролехинова киселина, коберин А, коберин B, таспин;
• дихидробензофуранови лигнани - -3’, 4-O-диметилоцедрузин, -4-O-метилоцедрузин, алфа-калакорен, алфа-копаен, алфа-пинен, туиен, фета-кариофилен, бета-илемиен, гама-терпинен, гама-терпинол, лигнин, линалоол, метилтимол, мирцен, пара-цимиен, пектинова киселина, терпинен-4-ойл, ванилин.

Лечебни свойства и приложение на сангре де драго

Течността от кръвта на дракона се събира в периода от 4:30 до 9:30 часа сутринта, тъй като по-късно твърде многото слънчева топлина може да предизвика загуба на повече вода от дървото и получаването на по-малко количество секрет. Дъждовната вода пък може да го разреди. През годините на изследвания е установено, че най-добре е да се добива течността от дървета, които са навършили 6-7 годишна възраст или по-големи и са най-малко с около 27 см в диаметър голям ствол, тъй като това увеличава добива на смола. Тези дървета могат да дават средно по 3-4 литра течност от дърво.

През 1985 г. за тапсин (taspine) са документирани противовъзпалителни, антитуморни (срещу саркоми) и антивирусни свойства. Белгийски учени установяват, че тапсинът е ефективен и срещу херпесни вируси.

През 2002 г. изследователи съобщават, че кръвта на дракона, ин витро проявява добре изразен ефект срещу рак на стомаха и дебелото черво. През 2003 г. италианските изследователи съобщават, че секрета от дървото инхибира растежа на миелогенна левкемична клетъчна линия от човешки клетки и също така предотвратява мутирането им в ин витро условия.

В САЩ са изследвани и получени резултати на ефективни въздействия на сангре де драго при диабетна невропатия и диабетни кожни язви и рани, неподлежащи на други методи на лечение.

В народната медицина на местните индиански племена на Южна Америка, Сангре де Драго се използва от стотици години. Най-честото приложение на течността от растението е като превръзка за рани. Тя уплътнява раната, изсъхва бързо и създава защитен слой върху нараненото място. През последните десетилетия най-разпространената му форма на употреба в други части на света е като хранителна добавка във вид на течен екстракт.

Изображение: Dick Culbert from Gibsons, B.C., Canada, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Притежава антиоксидантни, болкоуспокояващи, противовирусни, пургативни, тонизиращи, противовъзпзлителни, противогъбични, антисептични, антихеморагични свойства. Олигомерните проантоцианидини, съдържащи се в лечебната течност, се изследват за лечение на HIV-асоциирана диария. Клинично изпитване на основната съставка на растението (SP-303) при пациенти с HIV-асоциирана диария, показва благоприятен ефект. Има доказателства за ползотворният ефект на дървесния секрет, приет вътрешно при стомашни язви, улцерозен колит и болест на Крон.

Още действия на кръвта на дракона, документирани при изследвания: антиалергично, антибактериално, противодиарично, антилевкемично, нервоуспокоително.

Установени други действия, резултат от традиционната употреба на билката: аналгетично, отново антиканцерогенно, успокояващо сърбеж, противоязвено, стягащо, прочистващо кръвта.

Антивирусната активност на растението се проявява срещу грип, парагрип, херпес симплекс вируси I и II, както и срещу хепатит A и B.

Други състояния и заболявания, при които се използва сокът от кръвта на дракона от местното население в ареала му на разпространение

• фрактури, хемороиди, язва на стомаха, язви на червата, при вагинално течение, инфектирани венци, възпаления, треска, кръвоизливи след раждане, кожни увреждания, язви в устата и гърлото, като антивирусно средство за горните дихателни пътища, вирусен гастрит и ХИВ;
• вътрешно и външно при рак, локално при ухапвания от насекоми и ужилвания.
  

Начин на употреба на кръвта на дракона в различни страни от ареала му на разпространение

• в бразилската традиционната медицина сокът в момента се използва главно при рани, кръвоизливи, диария, афти и като общо тонизиращо средство. Там той се прилага още при: бактериални инфекции, за прочистване на кръвта, рак, храносмилателни разстройства, треска, гъбични инфекции, кръвоизливи, язва на стомаха, тумори, язви в устата и като стягащо средство;
• в Доминиканската република - при  рани, както и за спиране на кървене;
• в Еквадор - при рак, възпаления, рани;
• в Мексико - при треска, инфекции на венците, рани;
• в Перу - при рак, диабет, диария, екзема, фрактури, гъбични инфекции, стомашно-чревни проблеми, кръвоизливи, хемороиди, инфекции, инфектирани ухапвания от насекоми, ларингит, ревматизъм, кожни обриви, рак на кожата, проблеми с гърлото, зъбобол, тумори, язви (червата, устата и стомаха), вагинит, вагинални инфекции, вагинално течение, рани и като антисептик;
• в САЩ - при рак, диабетна невропатия, екзема, гъбични инфекции (на кожата, ноктите и краката), кръвоизливи, възпаления, ухапвания от насекоми, сърбеж, болка, обриви, язви (чревни, на уста, кожа и стомах), рани и като антисептик.

Изображение: Takiwasi , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Сокът от сангре де драго се използва директно или под формата на течен екстракт, който се открива в аптечните мрежи.

Балсами, в чийто състав влиза билката, са предпочитани за употреба при сърбеж, болка, дискомфорт, подуване и зачервяване причинени от: ужилвания от оси и пчели, ухапвания от мравки и комари, при термични изгаряния, порязвания, ожулвания и алергични реакции (отровен бръшлян и др.) Лицата съобщават облекчения в рамките на минути, а като цяло премахване на симптомите на сърбеж и подуване за период до шест часа.

Като противодиарично средство растението намира приложение при странични ефекти от лекарства, химиотерапия или лъчетерапия, микробни инфекции на червата, разстройство при пътуващия, вирусна диария (например при СПИН).

Обичайна доза за прием на сока от сангре де драго: 5-10 капки приложени локално върху лезии или смесени с вода, сок, мляко или алкохол, приети в доза от 1 до 3 пъти дневно за период до 3 седмици.

Внимание!

Да не се използва по време на бременност и кърмене, поради липсата на информация за безопасността му на употреба при тези две състояния.

Заглавно изображение: por natikka, CC BY 2.5, via Wikimedia Commons; Dick Culbert from Gibsons, B.C., Canada, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons