Боровинка синя, Блатна боровинка

Боровинка синя (Vaccinium uliginosum) е една от четирите вида боровинки, които са разпространени в пределите на България. Принадлежи към семейство Пиренови (Ericaceae). Синята боровина може да се срещне и под името Блатна боровинка. На латиница се нарича още: bog bilberry и northern bilberry. Тя е с най-приятният вкус от всички други представители на територията на страната ни.

Устройство на синя боровинка

Изображение: Qwert1234, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Синята боровинка се развива под формата на храст, като достига на височина до 1 метър. Стъблата й са оцветени в кавяво. Листата й са яйцевидни или продълговати, от 4 до 30 мм дълги и от 2 до 15 мм широки, с къса дръжка. Оцветени са в синьо-зелен цвят, имат мека консистенция и са опадливи. Листният ръб е гладък, върхът заоблен, а листните вени мрежовидни, с бледо оцветяване.

Цветовете са малки, бели до бледорозови, стеснени в краищата си, висящи надолу, дълги от 4 до 6 мм. Развиват се на върха на клончетата, самостоятелно на къси дръжки, които са оцветени в по-тъмни нюанси от цвета. Растението цъфти през месеците май-юни. Плодът е със зеленикава месеста част и безцветен сок. Големината му е 5-8 мм в диаметър. Покрит е със синьо-синкав прах, който като се отстрани се разкрива тъмно синьото оцветяване на самото плодче. Плододаването се наблюдава перз периода юли-септември месец.

Разпространение на синя боровинка

Боровинката произхожда от Северна Америка. Разпространена е в ниските части на Арктика. На голяма надморска височина расте на юг до Пиренеите, Алпите и Кавказ в Европа, планините на Монголия, Северен Китай, Корейския полуостров и централна Япония в Азия, Сиера Невада в Калифорния и Скалистите планини в щата Юта в Северна Америка. В Европа се открива по блатистите горски места и сред храсталаците. Вирее на надморска височина от 1700 до 2500 метра (3400 в южната част от диапазона й на разпространение).

Използваема част на синя боровинка

Използват се листата и зрелите плодове на растението. Плодовете се берат през месеците юли-септември.

Химичен състав на синя боровинка

Вещества, които се съдържат в синя боровинка

• органични киселини;
• минерални и дъбилни вещества;
• витамини;
• гликозиди;
• арбутин;
• антоцианини.

Изображение: Arnstein Rønning, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на билката

Свойства на растението

• общоукрепващо;
• стимулиращо обменните процеси при стомашни възпаления;
• антидиарично, но в зависимост от индивидуалната реакция на организма може да подейства и леко слабително;
• адстрингентно;
• антисептично;
• газогонно;
• хипнотично;
• хипогликемично.

Установено е, че отвара от листата на боровинката, подсладена със захар, помага на майката да възстанови силите си след раждане.

Намира приложение при следните състояния и заболявания

• заболявания на пикочния мехур;
• диарии;
• анемия;
• ентероколити;
• пиелит;
• мокри екземи;
• лишеи;
• при възпаления на устната кухина и гърлото - жабурене и гаргари.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Изследвани са антоцианините, установени в химичния състав на синята боровинка, за противоракова активност. Резултати от тези изследвания показват, че антоцианините имат потенциала да подтиснат развитието на раковите клетки при рак на дебелото черво.

В козметиката, синята боровинка влиза в състава на маски за подхранване кожата на лицето и шията.

В кулинарно отношение се използва за приготвяне на компоти, желета, напитки. Може да се консумира сурова или изсушена.

Начин на употреба

• студени воден извлек - 2 чаени лъжички с 250 мл. студена вода киснат 10-12 часа. Прецежда се и се пие по 1 чаша 2 пъти дневно.
• отвара от листа - 2 супени лъжици се заливат с една чаша вряща вода. Ври 10 минути. Оставя се да кисне 1 час и се прецежда. Приема се по 1 супена лъжица 4-5 пъти дневно.
• запарка - 1 супена лъжица сушени плодчета от синя боровинка се заливат с 1 чаша вряща вода. Оставя се да кисне 10-15 минути, прецежда се и се приема по 1 супена лъжица на всеки два часа.

Заглавно изображение: Sinikas2_2008.jpg: Epukas derivative work: Bff, Public domain, via Wikimedia Commons