Пармелия, Каменно цвете

Пармелия, Каменно цвете (Parmelia perlata, Stone flower) представлява вид лишей, подобен на малък храст, принадлежащ към семейство Parmeliaceae. Индийското име на лишея е Shaileyam, а синоними на латиница - Parmotrema perlatum и Parmotrema chinense.

Устройство на пармелия

Расте, приличайки на цвете и се състои основно от гъбичен мицел, който образува мрежа, обхващаща водораслови клетки. Лишеите се развиват върху различни дървесни или скални субстрати. Те сами по себе си са безцветни, но при взаимодействие с въздуха, водата и амоняка, придобиват определен цвят. Така горният слой на лишея е оцветен в сиво-зелено. Нарастват до около 15 см в диаметър. Листата съставящи талуса са около 15 мм широки. Краищата на листата са вълнообразни и повдигнати нагоре. Ръбът им е с характерна черна линия, а долната повърхност е черно-кафява на цвят. Повърхността на лишея е гладка.

Има различни по форма пармелии - плоски, разклонени, изправени, тръбовидни, приличащи на листа.

Изображение: aarongunnar, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на пармелия

Родният ареал на разпространение на каменното цвете е Индийския субконтинент и северните части на Индия и Бенгал. То е инвазивно и се разпространява бързо. Расте най-вече в близост до влажни зони. Установява се освен в Индия и в други тропически части на света. Широко разпространена е в Ирландия, особено многона юг и запад в страната. До скоро е отсъствал от територията на Англия, като  резултат на замърсяването със серен диоксид.

Предпочита кора с изявена киселинност или богати на кварц скали и добре осветени места. Лишеят е чувствителен на серен диоксид.

Използваема част на пармелия

Употребява се цялото растение.

Химичен състав на пармелия

Изображение: Liz, CC0, via Wikimedia Commons

Основен компонент на каменното цвете е узнова киселина, последвана от икозан-1-ол, 3-кетолеанан, тридецил меристат, леканорова киселина, алкалоиди, алкалоида атранорин, бензоена киселина, 3-формил-2,4-дихидрокси-6-метил-, 3-хидрокси-4- (метоксикарбонил) -2,5-диметилфенил естер, кристализиращи феноли и фенолни киселини, бета-орзелинова киселина, еритринова киселина, рокселична киселина, евернова киселина.

Лечебни свойства и приложение на пармелия

Лишеят има тръпчив, парлив, горчив вкус. Притежава охлаждащи, отхрачващи, антибиотични, стягащи, противовъзпалителни, антивирусни, антимикробни, противогъбични и свойства на афродизиак. Важна съставка е в билкови препарати за лечение на патологии на семенната течност и мъжка полова слабост. Също така се прилага при възпаления, циреи, аменорея, гъбични инфекции при жените, като вагинална кандидоза. Добро средство е за облекчаване на болката, а също така насърчава ранното зарастване на рани. Помага при лечение на кожни проблеми, дължащи се на изстудяване. Помага и при кожен сърбеж, резултат от различни видове дерматит. Благоприятно въздейства и при всякакви видове възпаления в организма.

Показва антибактериално действие, което е доста ефективно срещу протозои. Отвара от пармелия се прилага при ларингит. Действа и при екто- и ендопаразитози.

Каменното цвете се използва и като храна. То не съдържа мазнини, а въглехидратите и протеините в него са в количество от 1-5%. Влиза в състава на супи и салати.

Освен с различни кулинарни цели, лишеите се използват и като фураж за животните в различни индийски щати.

Заглавно изображение: Bernard DUPONT from FRANCE, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons