Оша

Оша (Ligusticum porteri, Osha) представлява многогодишно, тревисто растение, което принадлежи към семейство Сенникоцветни (Apiaceae, Umbelliferae). Родът Ligusticum се състои от 40-50 вида. Други имена на растението са: Bear Root, Colorado Cough Root, Chuchupate, Hunawpi, Nawpi, Wasike, Shush, Chuchupaste, Porter’s Lovage.

Устройство на оша

Изображение: Matt Lavin, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Билката има тънки, оцветени в светло зелено стъбла. Достига на височина около 1 метър. Листата й са перести, силно лобирани, приличащи на тези на бучиниша. Цветовете и са множество на брой, оцветени в бяло и събрани в съцветие сенник. На тяхно място се развиват плодни кутийки, които съдържат семенца.

Разпространение на оша

Оша е широко разпространен във високите планини на Северозападно Мексико и югозападната част на САЩ. Расте на надморска височина от 1500 до 3000 метра. Опитите за изкуствена култивация на растението са неуспешни. Вниманието е насочено към по-успешното му отглеждане в районите на естественото му разпространение.

Използваема част на оша

Използват се корените, листата и семената на растението.

Химичен състав на оша

Оша съдържа монотерпени, алкалоиди, кризофанол, ферулова и кафеена киселина, фенилпропаноиди, фталиди, кумарини, фуранокумарини, алфа-пинен, бета-пинен, лимонен.

Лечебни свойства и приложение на оша

Изображение: JerryFriedman, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Индианците използват инфузия от корена на билката при болки в тялото. Той се употребява и за дъвчене при различни заболявания. Вода, в която има наситнен корен се използва за измиване или за пиене при възпаление на гърлото.

Формите под които се използва растението са екстракт, тинктура, настойка, чай, като суха билка.

Свойства на оша

• мощно антивирусно;
• потогонно;
• газогонно;
• диуретично;
• отхрачващо;
• стимулира кръвообращението;
• тонизиращо;
• антимикробно;
• кръвоспиращо;
• болкоуспокояващ;
• антисептично.

Състояния и заболявания, при които се прилага оша

• възпалено гърло;
• бронхит;
• кашлица;
• простуда;
• грип;
• пневмонии;
• вирусни инфекции, включително херпес и ХИВ / СПИН;
• треска;
• диария;
• стомашно-чревни разстройства;
• махмурлук;
• ревматизъм;
• болки в ставите;
• проблеми с храносмилането;
• рани и кожни инфекции;
• хрема;
• натъртвания;
• зъбобол;
• ухапвания от змии и паяци;
• ужилвания от насекоми.

Изображение: JerryFriedman, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Понякога оша се използва за подобряване на храносмилането. Прилагана е и директно върху наранени места, за да ги предпази от допълнително заразяване с микроорганизми. Сухи стъбла на оша са се пушели, като заместител на тютюна.

Оша в кулинарията на местните народи

Листата, семената и корените се използват като подправки за месо, боб и чили. Листата могат да се варят и консумират или да се добавят сурови към салати. Варени корените се влагат в салати и супи или също могат да се консумират сурови.

Внимание!

Листата на оша и бучиниша си приличат много, поради това трябва да се внимава да не бъдат объркани при бране. Бучинишът е отровно растение.