Орхидеено дърво, Пъстра баухиния

Орхидеено дърво, Пъстра баухиния (Bauhinia variegata, Phanera variegata, Orchid tree) представлява малко, листопадно дръвче, лиана или храст. Принадлeжи към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Баухиниите са около 200-300 вида. Растението е известно и със следните други имена poor-mans orchid, mountain-ebony, buddhist bauhinia, camels foot, napoleon shat, kachnar.

Устройство на орхидеено дърво

Изображение: Alejandro Bayer Tamayo from Armenia, Colombia, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Орхидееното дърво достига височина от 3 до 8 метра, като някои представители са до 15 метра високи. Короната му е добре развита, разклонена и широка. Понякога размерите й достигат тези на височината на дървесния ствол. Листата са разположени последователно на дръжки, дълги около 3 см. Листната маса е жилава, с дълбока цепнатина на върха, която дава вида на два големи заоблени листни дяла. Долната им повърхност е мъхеста особено в близост до дръжката. Имат от 11 до 13 листни вени, простиращи се по листната петура под формата на сърце.

Цветовете са ароматни, много красиви, събрани по няколко в съцветия, разположени във връхната част на клоните. Оцветени са в различни нюанси на розово-лилавото, пурпурното, цвят лавандула. Понякога са изцяло в бяло. Има създадени видове пъстра баухиния, чиито цветове са с включени повече от две багри в цветовата им гама. Цъфтежът на дървото започва още когато не са се развили листата му. Това е периодът от края на зимата, с продължителност почти до началото на лятото.

Плодът е плосък, представляващ елипсовидна шушулка, дълга около 30 см, съдържаща от 10 до 15 семена. Семената са с големина от 1,5 до 2,5 см.

Разпространение на орхидеено дърво

Отглежда се масово и се включва осезаемо в озеленяването на субтропическите и тропическите страни. Дори на места култивираната му форма подивява и измества със скоростта си на растеж и размножаване местни видове. Пъстрата баухиния е най-студоустойчивата от всички представители на рода. За кратък период от време може да вирее при -5 °C. Чест обитател е на паркове и градини.

Използваема част на орхидеено дърво

Всички части на растението се използват - листа, цветни пъпки, цветове, ствол, стволова кора, семена и корени.

Химичен състав на орхидеено дърво

Изображение: SAplants, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В химичният състав на орхидееното дърво влизат терпеноиди, флавоноиди, танини, сапонини, редуциращи захари, стероиди, сърдечни гликозиди, кверцетин, рутин, апигенин и апигенин-7 О-глюкозид, лектин и албумин.

В ствола на дървото се откриват ситостерол, лупеол, кемпферол-3-глюкозид и 5,7-дихидрокси; 5,7-диметокси флаванон-4-О-L-рамнопиранозил–D-глюкопоиранозид.

Цветовете съдържат цианидин-3-глюкозид, малвидин-3-глюкозид, малвидин-3-диглюкозид и пеонидин 3-диглюкозид, кемпферол-3-галактозид и кемпферол-3-рамноглюкозид.

От кората на корена са изолирани флаванон (2S)-5,7-диметокси-3-4-метилен диоксифлаванон и дихидробензоксепин 5,6-дихидро-1,7дихидрокси-3,4-диметокси-2,3 2- метилдибенз(b, f) оксепин.

Лечебни свойства и приложение на орхидеено дърво

Пъстрата баухиния се използва в традиционната медицина за лечение на редица заболявания и състояния. Тя съдържа много вторични метаболити, които са подходящи за употреба като лекарства.

Свойства на орхидееното дърво

• противоракови, цитотоксични;
• антиоксидантни;
• хиполипидемични;
• антибактериални;
• противовъзпалителни;
• нефропротективни;
• хепатопротективни;
• противоязвени;
• имуномодулиращи;
• молюскоцидни (убиващи различни видове охлюви);
• стимулиращи зарастването на рани;
• стягащи (кората на дървото);
• противоглистни (антихелминтно);
• тонизиращи;
• антидиабетни;
• слабителни (листата на дървото);
• антиноцицептивни;
• антипиретични.

Ацетонов и метанолов екстракт от кората на пъстрата баухиния, показват активност срещу някои клинично важни бактериални щамове. Използва се за лечение на астма и язви. Пъпките и корените помагат при проблеми с храносмилането.

Изображение: ?? HQ, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons; Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се използва орхидееното дърво

• бронхит;
• проказа;
• тумори;
• хемороиди;
• паразитози;
• диария;
• затлъстяване;
• кожни заболявания;
• ректален пролапс;
• диабет;
• възпаление;
• менорагия;
• хемоптиза;
• лимфаденопатия  на шийката на матката;
• болки от различен произход.

Кората на стъблото се прилага като стягащо, тонизиращо, противоглистно и антидиабетно средство. Инфузия от листна маса се използва като слабително и при хемороиди. Сухи пъпки са част от лечение на паразитни инвазии, тумори, диария, дизентерия и хемороиди. Коренът се използва като антидот при ухапване от змии. Отвара от него се приема при диспепсия. В Индия, кора на прах се използва като тоник при язви и кожни заболявания. Също така, екстракт от кората на орхидееното дърво се включва в лечението на ракови заболявания.

Употребата на растението трябва да бъде предписана и консултирана от лекар или специалист, занимаващ се с билколечение.

Други употреби на орхидееното дърво

Изображение: J.M.Garg, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Ароматните цветя на растението намират място във флоралната декорация на градини и паркове. Цветните нотки умело се вписват и в интериора на дома. Множество са флоралните решения с тях по различни поводи и празници. Като култивиран дървесен вид, както вече беше споменато, понякога проявява своите инвазивни качества.

Орхидееното дърво, освен като много популярно декоративно растение в субтропиците и тропиците, се използва и като храна в южната азиатска кухня. Като хранителна съставка този вид баухиния е широко използвана в много индийски, пакистански и непалски рецепти. Традиционното ястие Kachnar-къри се получава като се използва пиле, kachnar (орхидеено дърво), кисело мляко и подправки, които са вкусни и полезни за здравето. В Индия, цветни пъпки се използват за консумация като зеленчук.

Заглавно изображение: Daniel Capilla, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons