Мафура

Мафура (Trichilia emetica) е вечнозелено дърво, с красиви лъскави тъмнозелени листа и широко разперена корона, от семейство Meliaceae. Неговите сладко-ароматни цветя привличат пчели и птици и се ядат от маймуни. Плодът се консумира от бабуини, маймуни и антилопи. Семената се ядат от птици.

Устройство на мафура

Мафура е вечнозелено, бавнорастящо дърво, средно до голямо, високо до 25-30 м, с червено-кафява кора, с отделни мъжки и женски растения, отличаващо се с изключително твърда дървесина. Има гъста, пирамидална корона. Стволът може да достигне до 80 см диаметър. Листата са тъмно лъскаво зелени отгоре, върховете им са по-малко заоблени или широко заострени, долната им повърхност е рядко до гъсто овласена, с основни странични вени конфигурирани в 11-18 близко разположени двойки. Цветята са кремаво зелени до кремаво-жълти и сладко ухаещи. Trichilia emetica цъфти от август до ноември. Плодът е дехисцентна капсула, крушовиден, разделен на три сегмента, с диаметър 18-25 мм, рязко диференцирана от 5-10 мм дълга шийка. Семената са черни и почти напълно обвити от яркочервена арила.

Изображение: JMK, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; JMK, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на мафура

Trichilia emetica е много разпространена в тропическа Африка и се среща от Сенегал на изток до Еритрея и на юг до Южна Африка. Тя се среща естествено в Йемен и е въведена като декоративна в Кабо Верде. Дървото е често срещано в районите на Южна Африка с ниска надморска височина. Trichilia emetica има два подвида: emetica и suberosa - emetica е ограничена до Южна Африка, докато субероза се намира на север от река Замбези. Често расте в крайречните гори, в блатиста гора, савана или алувиална низинна тропическа гора.

Използваема част на мафура

От арилите се извлича сладка, млечна, питейна течност. Месестият семенен плик се дъвче като заместител на кола. Обелените семена могат да се консумират сурови или накиснати във вода.

Семената са богати на масла. Средният добив на масло от едно дърво е около 20 литра. Употребяват се и корените и кората на билката. Цялото растение намира място във флоралната декорация.

Химичен състав на мафура

Изображение: Purves, M., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Власинковата обвивка на семената съдържа отровни вещества, поради което не трябва да се използва. Масло се добива от семената на плодовете на дървото Trichilia emetica, образува плътен слой при стайна температура и се топи при 30°C. Маслото е богато на есенциални мастни киселини (палмитинова, стеаринова, олеинова и линолова) и на лимониди (Трихилин А).

Лечебни свойства и приложение на мафура

Мафура е важно многофункционално дърво за местните хора, добито от дивата природа и осигуряващо храна, лекарства и различни стоки. То се отглежда в малък мащаб за масло, получаващо се от семената му, за което има малък международен пазар. Дървото е засадено широко като улично или градинско такова, за да осигури сянка. То е идеално за зони за паркиране на автомобили, тъй като никога не расте много високо и има вечнозелена, разпростираща се корона.

Прахообразната кора на Trichilia emetica е популярно средство за лечение на стомашни и чревни заболявания. Кората се използва и за боядисване в розово.

Кореновите отвари се използват за лечение на треска, а листата за лечение на кожни заболявания, като екзема.

Лечебно приложение на билката в различни страни

Отвара от кората и корените на мафура е лек за настинки, пневмония и за различни чревни разстройства, включително хепатит.

• В Сенегал мацерат от коренова кора се използва за лечение на епилепсия и проказа, докато в Мали корен на прах се дава за лечение на цироза, слепота, аскариаза и дисменорея. Отвара от корените се използва и за лечение на безплодие и за предизвикване на раждане при жените.
• Листата се приемат  в Южен Сенегал срещу бленорея.
• В Зимбабве кората се използва за предизвикване на аборт и като рибна отрова. Маслото се консумира за облекчаване на ревматизма и за лечение на проказа и фрактури.

Масло от мафура

Семето на Trichilia emetica дава два вида масло: „мафурово масло“ от месестата обвивка около самите семена (саркотеста) и е годно за консумация, и „масло от мафура“, наричано също „мафура тало“, от ядката, което е твърде горчиво, за да се яде. При традиционното извличане те могат да бъдат извлечени отделно, при търговска екстракция те се комбинират в един продукт. Мафуровото масло е годно за консумация, но маслото от мафура е неподходящо за консумация поради горчивия си вкус. Използва се в производството на сапун и свещи, като мехлем за тяло, дървесно масло и за медицински цели.

Свойства на маслото от мафура

• антимикробно и противовъзпалително действие;
• отстранява свободните радикали по-ефективно, в сравнение с много други масла;
• омекотяващо и защитно;
• като средство за лечение на ревматизъм и рани.

Изображение: Brian Coetzee, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Основно се влага като компонент в различни козметични продукти като кремове за лице, лосиони за тяло (подхранва и съживява кожата), балсами за коса, сапуни.

Листата могат да се използват като противоотрова за дразненето, причинено от биволския боб.

Парчета кора или прахообразна кора се накисват в топла вода и се използват като подхранващо средство или клизма за лечение на чревни заболявания. Употребява се само в малки дози, тъй като ефектът й може да бъде прекалено остър. Кората се използва в лечението на кожни оплаквания и пневмония.

Корените се използват за лечение на настинки, а също и за лечение на безплодие и за предизвикване на раждане при бременни жени. Праховият корен се използва за лечение на цироза, слепота, аскаридоза и дисменорея. Мацерат от кореновата кора се използва за лечение на епилепсия и проказа. Отвара от кората и корените в комбинация е средство за лечение на настинка, пневмония и за различни чревни разстройства, включително хепатит.

Лекарственото масло с горчив вкус, получено чрез варене на смляното семе във вода, се приема перорално за облекчаване на ревматизъм. Маслото се прилага външно като лечение на проказа, рани, трихофития, паразити и кожни заболявания.

Други употреби на мафура

От месестата обвивка на семената (саркотеста) се добива ядливо масло. Семената се накисват във вода и получената вкусна мастна суспензия се използва за готвене. Маслото, получено от самите семена не е годно за консумация, тъй като е твърде горчиво. Семенните арли се накисват и се готвят заедно със сладки картофи или тикви.

Растението значително подпомага опазването на почвата. Широко засадено е като противоветрена преграда в градските и селските райони. Понякога се използва в проекти за залесяване.

Пресованият семенник, оставен след извличане на маслото, с приблизително съдържание на протеин от 16%, е подходящ като тор. Растението се разглежда като индикатор за площи с вкусни тревни видове.

Месестата обвивка на семето съдържа 14 - 51% масло. То произвежда добър завършек на дървени повърхности и може да се конкурира успешно с други търговски дървесни масла.

Ядката съдържа 68% масло. Използва се за направата на свещи.

Маслото, произведено от семената и обвивката, е много добро за приготвяне на сапун. Понякога се използва като козметика и за консервиране на хранителни продукти.

Листата могат да се използват като сапун. Водният екстракт от тях има изразени противогъбични свойства срещу редица растителни патогени.

От кората се получава розово багрило.

Изображение: Hectonichus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дървесината се използва като дъвки за поддържане здравето на устната кухина. Тя обикновено е розово, сивозелено до светлокафявото оцветена, без рязко разграничение между плътна част и сърцевина, като потъмнява при излагане на въздух и светлина. Тя изсъхва бързо и лесно с малки до умерени степени на свиване. Тя е мека, лека, здрава и лесно се обработва и е най-важният източник на дървен материал за дърворезба в южната част на Африка. Трионира се доста бавно и с умерено затъпяване на триони. Свойствата й за облицоване и формоване са добри. Дървесината не е издръжлива и е податлива на гъбична атака и термити. Сърцевината е умерено устойчива на консервиране, дървесината е пропусклива. Дървесината произвежда красиви мебели, които потъмняват с прилагането на мебелно масло. Освен това е с добро качество за направата на рафтове и е популярна за дърворезби, музикални инструменти и различни предмети за бита. Тя е един от най-важните дървен материал, използван при дърворезбата в Южна Африка. Благодарение на своята гъвкавост и добри свойства на завиване, тя е добра и за производството на дръжки за инструменти, лодки, канута и копия. Дървесината се използва и за твърдо гориво.

Дърветата с дълги, прави стволове традиционно се изрязват и се използват за построяването на землянки за канута.

Производство и международна търговия на мафура

Мафуровото масло отдавна се изнася от Източна Африка. Основен износител е Мозамбик, откъдето износът продължава в малък мащаб. Производството в Мозамбик за периода 2000–2004 г. се оценява на 100–300 тона годишно. Липсва актуална информация за икономическото производство и търговия за други страни.

Приблизителният хранителен състав на семето на Trichilia emetica на 100 грама сухо вещество (58% от прясното тегло) е: енергия 1897 kJ (453 kcal), суров протеин 17 грама, мазнини 23 g, фибри 8 грама, въглехидрати 48 грама, Mg 110 милиграма, P 316 mg, Fe 4,3 милиграма. 100 грама обвивка от семена съдържа 35–60 грама мазнини, а 100 грама ядка 60–65 грама мазнини. Съставът на мастни киселини на мазнините е: палмитинова киселина 34%, стеаринова киселина 3%, олеинова киселина 51%, линолова киселина 11% и линоленова киселина 1%; друг анализ показва: миристинова киселина 1%, палмитинова киселина 53%, стеаринова киселина 2%, олеинова киселина 28%, линолова киселина 16%, линоленова киселина 0,3%.

Използване на мафура в агролесовъдството

Растението значително подпомага опазването на почвата. Широко засаден е като преграда срещу вятъра в градските и селските райони. Понякога се използва в проекти за залесяване. Пресованият семенник, оставен след извличане на маслото, с приблизително съдържание на протеин от 16%, е подходящ като тор.

Внимание!

Отровни съединения са концентрирани в семенната овласена обвивка. Тя не трябва да се консумира.

Заглавно изображение: Ji-Elle, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons