Блатен тъжник, Спирея улмария, Ливадник, Брястнолистно орехче, Отвратниче

Блатен тъжник (Filipendula ulmaria, Spiraea ulmaria, Meadowsweet) представлява многогодишно тревисто растение, което се класифицира към семейство Rosaceae (Розоцветни). През Средновековието билката се е използвала като лек за болни стави, а днес в съвременния свят се прилага като средство, което лекува нежно и щадящо претоварената нервна система. Растението може да се срещне с имената: Ливадник, Брястово орехче, Спирея улмария, Отвратниче, Орехче обикновено.

Тъжник е намерен в кремираните останки от трима души и поне едно животно в керна от бронзовата епоха в Fan Foel, Кармартеншир. Подобни находки са открити и в една чаша от Ашгроув, Файф, и в съд от Северна Мейна, Страталан.

В уелската митология Гуийон и Мат създават жена от дъбов цвят, метла и блатен тъжник и я кръщават Blodeuwedd („цвете на лицето“).

През 16-ти век, когато е обичайно да се пръскат подовете с билки (както за да дават топлина под краката, така и да тушират миризми и инфекции), билката е била любима на Елизабет I, Англия. Тя я пожелава сред всички останали билки за покоите си.

Блатният тъжник е известен с много други имена. В "The Knight's Tale" на Чосър е известен като медовина и е бил една от съставките в напитка, наречена "спаси". Познат е също като невеста, тъй като се е разпръсквал в църкви за фестивали и сватби и често се е включвал в булчински гирлянди. В Европа получил името си „кралица на ливадата“ заради начина, по който може да доминира над ниско разположена растителност по поляната.

Името "ulmaria" означава "бряст", вероятно по отношение на отделните му листа, които наподобяват тези на бряста (Ulmus). Подобно на хлъзгавата кора на бряста, растението съдържа салицилова киселина, която отдавна се използва като болкоуспокояващо. Въпреки това, родовото име, Филипендула, идва от "filum", което означава "конец" и "махало", т.е. "увисване". С този термин се описват кореновите грудки, които висят характерно на влакнестите корени.

Устройство на блатен тъжник

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Билката достига височина до 1,5-2 м и има пълзящо коренище. Стъблата на тъжника са изправени и набраздени, червеникави до лилави. Листата са тъмнозелени от горната страна, а отдолу са белезникави и пухкави. Листната петура е силно нарязана с изразено назъбен листен ръб. Има деликатни, грациозни, кремаво-бели цветя, струпани близо едно до друго в неправилно разклонени цими, притежаващи много силна, сладка миризма. Те цъфтят от началото на лятото до началото на есента и се посещават от различни видове насекоми. Цветовете са малки и многобройни, изградени от 5 чашелистчета и 5 венчелистчета, със 7 до 20 тичинки. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски плодни органи) и се опрашва от пчели, мухи, бръмбари.

Разпространение на блатен тъжник

Блатният тъжник се установява в по-голямата част от Европа и Западна Азия. Той е въведен и натурализиран в Северна Америка. Расте край потоци, извори, реки, по влажни поляни. Може да вирее на полусянка и на слънце.

Установен е във Варфедале, близо до Костистон, Северен Йоркшир, Англия. Често срещан е на Британските острови във влажните райони и е доминиращ във влажни гори. Това растение е включено в списъка на вредните плевели в много държави.

Използваема част на блатен тъжник

Използват се и корените и надземната част на растението. То се прибира през юли, когато цъфти и може да бъде изсушено за по-късна употреба.

Химичен състав на блатен тъжник

Блатният тъжник съдържа

• танини;
• естери на салицилова киселина;
• фосфор;
• витамин С;
• гликозиди;
• етерично масло и др.

Лечебни свойства и приложение на блатен тъжник

Изображение: Alethe, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лекарствената употреба на Filipendula ulmaria е описана от края на 16-ти и 17-ти век. По принцип препаратите от цяла билка и / или цветя се използват традиционно при възпалителни заболявания и като диуретик. Употребата на блатния тъжник се измества през годините от диуретик към антиревматично средство. Той е бил една от трите най-свещени билки на друидите. Прилага се като лечебно растение при множество заболявания.

Свойства на блатен тъжник

• противовъзпалително;
• антиревматично;
• антипиретично;
• антиулцерогенно;
• антисептично;
• ароматизиращо;
• стягащо;
• диафоретично;
• диуретично;
• имуномодулиращо;
• антибактериално;
• антиканцерогенно;
• свтомашен тоник;
• противодиарично и противоподагрено действие.

Нови научни данни потвърждават, че блатният тъжник притежава и силно нервоуспокоително действие, при това няколко пъти по-силно от валерианата. Действието му е бързо и ефектът може да се усети още през първите дни на приема. Уникалността на билковата композиция се дължи на двойното му действие. От една страна успокоява, а от друга способства за подобряване на настроението.

В Българската народна медицина билката се използва при

• ставен ревматизъм;
• задържане на течности в организма;
• възпаления на пикочните пътища.

Ароматните цветя на растението са използвани за ароматизиране на вино и бира. Мощният аромат на рязан цвят във ваза изпълва цялата стая. В стари времена цветята са били разпръсвани по пода преди пиршества: тъй като те се смачкват под краката, ароматът им ще се разнася и маскира неприятните миризми от например тези, които не са били толкова конкретни относно личната си хигиена. 

Прилага се при

• нервно напрежение;
• ревматизъм;
• диария;
• възпаление на пикочните пътища и бъбреците;
• при бяло течение и възпаление на яйчниците.

Билката е ценно лекарство при лечението на диария, като наистина се счита за почти специфично при лечението на разстройство при деца. Смята се също за полезна при стомашни неразположения, използва се за лечение на киселини, гастрити и пептични язви, за които това е едно от най-ефективните растителни средства. Често се използва и за лечение на страдания свързани с кръвта. Блатният тъжник е ефективен и срещу организмите, причиняващи дифтерия, дизентерия и пневмония. Това лекарство не трябва да се дава на хора, които са свръхчувствителни към аспирин. Силната отвара от сварения корен се казва, че е ефективна, когато се използва външно, при лечението на язви. От свежия корен се прави хомеопатично лекарство. Германска комисия за билковата медицина, одобрява Filipendula ulmaria при кашлица, бронхит, треска и настинка.

Аспиринът, извлечен от блатен тъжник

Пречистената форма на аспирин е произведена за първи път през 1897 г., но салициловата киселина от растенията има много по-дълга билкова история. Не е изненадващо, че Meadowsweet отдавна се използва в билкови лекарства за лечение на главоболие и стомашни разстройства.

Цветната глава съдържа салицилова киселина, от която може да се синтезира лекарството аспирин. За разлика от екстрахирания аспирин, който може да причини стомашна язва при високи дози, комбинацията от съставни части в блатния тъжник защитава лигавица на стомаха и червата, като същевременно осигурява противовъзпалителни ползи от аспирина. Химическите съставки включват салицилова киселина, флавонови гликозиди, етерични масла и танини. През 1897 г. Феликс Хофман създава синтетично променена версия на салицин, извлечена от вида, което причинява по-малко храносмилателни разстройства, отколкото чистата салицилова киселина. Новото лекарство, формално ацетилсалицилова киселина, е кръстено на аспирин от работодателя на Hoffmann Bayer AG от старото ботаническо име на блатния тъжник - Spiraea ulmaria.

Употреба на билката в различни страни

Британската билкова фармакопея и Британския билков комитет описват действието на Filipendula herba като противовъзпалително. В допълнение споменават диуретични, стомашни и стягащи нейни действия.

В Белгия е посочено следното за билката: „Традиционно се използва при болезнени ставни състояния, въпреки че нейната активност не е доказана в съответствие с текущите критерии за оценка на лекарствата“.

Във Франция са приети следните терапевтични действия на растението:

• перорална употреба - „Традиционно се използва за улесняване на бъбречните и храносмилателните функции за елиминиране, при фебрилни и грипни състояния, като аналгетик (главоболие, зъбобол), при симптоматично лечение на малки болезнени ставни състояния и за насърчаване на бъбречното елиминиране на водата“;
• локална употреба - „Традиционно използвано при симптоматично лечение на малки болезнени ставни състояния“.

Емографията на немската комисия E (Blumenthal et al., 1998) споменава използването на билка и цветя като поддържаща терапия при настинки. В монографиите на ESCOP (2003) е посочено: „Билката се използва като поддържаща терапия при обикновена настинка и за засилване на бъбречното елиминиране на водата.“

Начин на употреба

Понастоящем са описани следните продукти на базата на Filipendula ulmaria на пазара в европейските държави:

цяла билка

•  твърди капсули за перорална употреба, съдържащи 250-300 мг прахообразно билково вещество;
• твърди капсули за перорална употреба, съдържащи 169–200 мг сух воден екстракт;
• сашета, съдържащи 1,5 гр смесена билкова субстанция за приготвяне на чай;
• тинктури.

цветя

• твърди капсули за орална употреба, съдържащи 50 мг сух етанолов екстракт.

показания

• облекчаване на симптомите на обикновена настинка;
• облекчаване на лека ставна болка, традиционно използване при симптоматично лечение на слаби болезнени ставни състояния;
• традиционно използвана за улесняване на бъбречните и храносмилателните елиминиращи функции;
• традиционно използвана като обезболяващо (главоболие , зъбобол).

В повечето литературни източници се описват предимно билкови чаени препарати, но се споменава и тинктура. Тинктура от билката се използва срещу ревматични мускулни и ставни болки. Продуктът, съдържащ 250 мг изсушени, прахообразни цъфтящи върхове в твърди капсули, е разрешен във Франция през 1988 г. като традиционно използвано лекарство при симптоматично лечение на незначителни болезнени ставни състояния и за улесняване на бъбречните и храносмилателните функции за елиминиране. Сухи водни екстракти от билката в капсули, съдържащи 200 мг билка се предлагат на пазара от 1986 г. Сашетата, съдържащи 1,5 гр от фрагментирана билка се предлага от 1990 г. като традиционно използвано лекарство при симптоматично лечение на леки болезнени ставни състояния. В някои страни на ЕС тинктурите или евентуалните продукти на базата на тинктура, съдържащи алкохолни екстракти от Filipendula herba, се предлагат на пазара като хранителни добавки, употребявани при оплаквания като ревматични и артритни болки.

Чай, приготвен от цветя или листа на Filipendula ulmaria, се използва в традиционната австрийска билкова медицина за лечение на ревматизъм, подагра, инфекции и треска. Две супени лъжици от блатен тъжник се варят с вода /2:100/, за около 8-10 минути. Пие се по една кафена чаша след ядене, три пъти дневно.

В проучване е установено, че локалното приложение на мехлем, съдържащ отвара от цветя, води до подобряване на цервикалната дисплазия.

Изображение: freepik.com

Блатният тъжник в кулинарията

Коренът на билката може да се използва варен, а младите листа - варени като ароматизатор в супи. Младите листа, цветя и корени се варят на чай. Изсушените листа се използват като ароматизатор и като подсладител в билковите чайове. Цветовете се използват като ароматизатор в различни алкохолни напитки. За добавянето им към вино или бира се казва, че ги правят много пивки. Цялата билка притежава приятен вкус и аромат. Цветовете могат да се добавят към задушени плодове и конфитюри, придавайки им фин бадемов вкус. Освен това е често използвана подправка в скандинавските сортове медовина.

Други употреби на блатен тъжник

От корените се получава черно багрило. От растителните върхове се получава жълто багрило. Етерично масло, получено от цветните пъпки, се използва в парфюмерията. Цялото растение, но особено листата, по-рано се е използвало като растяща билка, придавайки аромат, наподобяващ бадем. Силен, нейният възхитителен аромат напълно би изпълнил стаята. И цветята, и листата при саксийните представители на вида, запазват аромата си в продължение на няколко месеца. Ароматът на изсъхналите цветя става все по-приятен с остаряване на билката.

Внимание!

Блатният тъжник, като естествен източник на ароматизанти, може да се добавя към хранителни продукти в малки количества, с възможно ограничение на активен принцип.

Няма налични конкретни данни за лекарствени взаимодействия и последици от употребата на билката - като предозиране, злоупотреба с наркотици, ефекти върху способността за шофиране или работа с машини или нарушаване на умствените способности. Тъй като безопасността по време на бременност и кърмене не е установена, употребата на Filipendula ulmaria при тези две състояния трябва да се избягва.

Употребата при деца и юноши под 18 години не се препоръчва, тъй като данните за това не са достатъчни.

Теоретично, тъй като препаратите на Filipendula ulmaria могат да съдържат салицилати, може да има потенциал за взаимодействие с други продукти, съдържащи салицилат, или с други лекарства с НСПВС (нестероидни противовъзпалителни свойства), прилагани едновременно. Приема се обаче, че количеството салицилати, присъстващо най-вече под формата на гликозиди, е по-малко от 0,5% (Zeylstra, 1998; ESCOP, 2003). Според Schulz et al. (1998), инфузиите съдържат само следи от салицилати, така че чаят от билката се счита за ароматно лекарство, а не за салицилатно лекарство. Filipendula ulmaria не трябва да се използва в случаи на свръхчувствителност към салицилати. Въпреки че страничните ефекти, взаимодействията и противопоказанията, често свързани с аспирина, се считат за малко вероятни, Filipendula ulmaria не трябва да се използва в случаи на свръхчувствителност към салицилати.

Като цяло изглежда няма ясно разграничение между фармакологичните ефекти на препарати от Filipendulae ulmariae herba (цяла билка) и цъфтящи върхове Filipendulae ulmariaeflos. Описана е една и съща употреба и за двете растителни единици, само с различна дневна доза - 2,5-3,5 грама цветя се считат за еквивалентни на 4-5 гр билка. Тъй като няма налични адекватни клинични проучвания, препаратите нито на Filipendulae ulmariae herba, нито на Filipendulae ulmariaeflos могат да бъдат квалифицирани за добре установени показания за употреба. Липсват данни за проучвания за генотоксичност, мутагенност и канцерогенност за Filipendulae ulmariae herba и Filipendulae ulmariaeflos.

Заглавно изображение: Lazaregagnidze, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons