Мак-полски

Мак-полски (Papaver rhoeas) представлява едногодишно тревисто растение. Известен е още с имената кадънка и тръмбул. Класифицира се към семейство Макови (Papaveraceae). Растението е медоносно и често участващо във флоралната декорация на големи паркове и градини. Имена на вида на латиница са: field poppy, coquelicot, corn poppy, klatschmohn.

Полският мак не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Въпреки това, интензивното земеделие и нарастващото използване на хербициди след Втората световна война, заплашва това растение от изчезване. Съвсем наскоро, агроекологичните схеми на земеделските производители са насърчавани да се върнат към по-традиционните форми на земеделие, което ще даде възможност на мака и други диви цветя да се възпроизвеждат нормално.

Устройство на полски мак

Макът достига височина до 90 см. Има тънки корени. При нараняване на зелената маса на растението се отделя бял секрет, който ни е повече известен като мляко. Листата са перести и силно нарязани, оцветени в светли нюанси на зеленото, покрити с твърди власинки. Нискостоящите имат дръжки, а по-горе разположените са приседнали. Стъблата, включително и цветните, също са покрити с твърди власинки.

Развива червени цветове, които се състоят от четири венчелистчета, с големина от 5 до 10 мм в диаметър. Всяко едно от тях има по едно тъмно петно в основата си. Тичинките са множество, притежаващи тънки черни дръжки и синьо-черни прашници. Макът цъфти в периода от май до август месец.

Плодът на кадънката представлява кутийка, съдържаща много семенца, голяма около 1-2 см. При узряване се отваря на върха си с от осем до десет отвора, през които се освобождават малки семенца.

Семената имат черно или в различни нюанси на кафявото оцветяване. Могат да останат в латентно състояние в почвата в продължение на 80 или повече години.

Изображение: Alvesgaspar, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на полски мак

Родният ареал на разпространение на полския мак включва Европа, Югозападна Азия, Сибир, Кавказ, Северна Африка. Днес той е разпространен почти навсякъде по света. На някои места се смята за плевел. Вирее до 1000 метра надморска височина. Растението се среща из ниви, посеви, край пътища на територията на цялата ни страна.

Макът се появява в зелените зърнени насаждения, особено в царевичните такива, и умира тогава когато те станат за бране или жънене. На следващата година е отново техен гост.

Използваема част на полски мак

Употребяват се цветовете и листната розетка на билката. Розетките се берат преди появата на цветоносните стъбла в ранна пролет.

Химичен състав на полски мак

• алкалоиди (морфин, наркотин, в малки количества папаверин, кодеин и пр.);
• гликозиди;
• смола;
• органични киселини;
• слуз;
• пектинови вещества.

Полският мак съдържа още следните вещества - алкалоидите реадин и реаденин, тебаин, глауцин, минерали, багрилни вещества, мазнини.

От венчелистчетата на полския мак са изолирани още: антоцианови гликозиди (мекоцианин, мекопеларгонин), мазнини, червено багрило, реадинова киселина, макова киселина, малки количества морфин.

В млечният сок, отделен при нараняване на растението, се съдържат морфин, тебаин, папаверин, реадин. В плодните кутийки и надземната част на растението са установени реадин, малки количества наркотин и морфин.

Изображение: freepik.com

Лечебни свойства и приложение на полски мак

Свойства на билката

• сънотворно и успокояващо;
• отхрачващо;
• противодиарично;
• хипнотично;
• регулира менструалното кървене;
• забавя сърдечния ритъм;
• противокашлично;
• понижава кръвното налягане;
• облекчава колики;
• обезболява.

Aлкохолният екстракт от венчелистчетата на мака има кръвоспиращо действие. Някои автори описват и противоракови свойства на растението. Цветовете притежават болкоуспокояващи, стимулиращи менструацията, отхрачващи, хипнотични, леко наркотични и седативни свойства. Листата и семената са с тонични свойства. Отделеното мляко от зелените плодни кутийки има леко седативно и наркотично действие.

Според някои изследвания растението повлиява оздравително възпаления на дихателната система и кръвотечения от рани. При кървене се прилагат стрити на прах сухи макови венчелистчета. Цветовете се използват и за лечение на жълтеница. Млякото от плодовете на кадънката може да се използва в много малки количества, под лекарски контрол, като сънотворно лекарство. Семената и листата са полезни при лечението на слабо изявена треска.

Състояния и заболявания, при които се използва полски мак: кашлица, безсъние, обилна менструация, сърцебиене, бронхит, суха и дразнеща кашлица нощем при деца, диспепсия, неволно напикаване, диария, дизентерия, болки в стомаха, при начален стадий на туберкулоза, натъртвания, отоци, рани и други.

В народната медицина, венчелистчетата на полския мак се използват предимно при кашлица и диария. Обработват се по следните начини и благоприятстват лечението и на още няколко по-долу изброени заболявания:

• запарка – приготвя се от цветовете на полския мак. Действа противокашлично.
• отвара – приготвена от плодни кутийки - действа при болки в корема, кашлица; също при нередовна менструация, спазми при малки деца, при сърцебиене, с цел регулиране на менструалния цикъл, при начална форма на туберкулоза.
• отвара – приготвена от цветовете на мака – прилага се при неволно напикаване, дизентерия, диария.
• накиснати в масло семена от мак – действа слабително и тонизиращо на организма.

Приетата отвара от мак е част от лечението на бронхиални оплаквания, кашлица, безсъние, лошо храносмилане, нервни нарушения на храносмилането и слаби болезнени състояния.

Изображение: freepik.com

Форми на приложение на полски мак

• вътрешно - отвара, запарка;
• външно - гаргара, жабурене, промивки, лапи.

Външно приложение на полски мак:

Използва се за жабурене при зъбобол, за гаргара при гърлобол, за налагане при натъртвания и отоци, промивки при рани.

Още няколко начина на приложение на полски мак

• отвара - 1 ч.л. от цвета се залива с 500 мл. вряла вода. Пие се по 1 винена чаша преди хранене, няколко пъти на ден;
• запарка - две чаени лъжички от билката се заливат с 400 милилитра вода. Оставят се да киснат около 20 минути. Течността се прецежда и се приема в доза по една кафена чашка 3 пъти на ден преди хранене.
• сироп от полски мак при кашлица - венчелистчета, ситно нарязани, в количество 50 грама, 1 грам винена киселина или 1 грам лимонена киселина, половин литър вряла вада. Във водата се разтваря избраната киселина, след което с получения разтвор се залива билката. Престоява 4 часа, разбърква се и се прецежда. Получената течност се подслажда с 650 грама захар и се вари до получаване на консистенция на сироп. От сиропа се приема по 1 чаена лъжичка, 5-6 пъти на ден, задължително под лекарски контрол. Може да се направи и запарка от две супени лъжици билка и чаша вряла вода. Запарката се приема в количество по 1 супена лъжица на всеки 2 часа.
• запарка - една супена лъжица цвят се залива с 500 мл вряла вода. Получената течност се прецежда и се приема в доза по 1 винена чаша преди хранене, 4 пъти дневно.
• запарка – сухи венчелистчета в количество една супена лъжица се заливат с половин литър вряла вода. Така престояват един час. Дозата, в която се приема е по една кафена чаша, 4 пъти на ден преди хранене.
• отвара от макови кутийки – 1 чаена лъжица кутийки се варят 10 минути в 500 милилитра вода. Отварата се прецежда и се приема в доза по една кафена чаша, 4 пъти на ден преди хранене.

Макът в кулинарията

В някои страни билката е неизменна част от приготвянето на тестени изделия в комбинация с много други билкови подправки. Семената на полския мак се приготвят сурови или варени. Често се използват като ароматизираща съставка на сладкиши, хлябове, плодови салати и др., придавайки им много приятен вкус. В някои части на Германия и стара Фландрия, семена се влагат не само в сладкиши и хлябове, но от тях се добива и масло, използвано като заместител на маслиновото такова. То е много ценен продукт във Франция. Маслото се прибавя към сосове за салати и използва самостоятелно за готвене.

Листната маса се влага в салати, сварена и овкусена по предпочитание. Приготвен от нея сироп може да се добави към супи и каши. Листата също могат да се сготвят както спанака. Тяхната употреба в кулинарията спира при образуване на цветните пъпки - използват се преди това.

Изображение: freepik.com

Декоративна стойност и други употреби на мак

Като част от флоралната декорация на градини и паркове, макът се предвижда планово в зависимост от цъфтежа на и в съчетание с други цветя. Често с неговите алени цветове са декорирани изкуствено текстил, интериор на домове, мебели и съдове, дрехи и хартиени изделия. Сухи венчелистчета от него се използват заедно с други изсушени билки и цветя, за декорация в съдове и ароматизиране на въздуха в помещенията - така наречените "Pot-Pourri".

Правени са опити да се извлече боя от венчелистчетата на полския мак, но се оказва, че получената багра е нетрайна. Въпреки това, тя понякога се използва за оцветяване на лекарства и вина. Сироп направени от листа му се употребява като оцветител за стари мастила.

Интересно за полския мак

• той е символ на богинята Деметра. Нейната статуя е била украсявана с цветовете му;
• макови кутийки в комбинация с царевица, са били често част от изображението на богинята на римската култура Серес;
• древните гърци, познавайки свойствата му на сънотворно и наркотично средство, са изобразявали Хипнос и Танатос с макови цветове в шепи;
• в християнството, макът е поникнал под кръста, на който е бил разпънат Христос. Аленият си цвят дължи на капките Христова кръв попили в цветовете на растението;
• младите листенца на растението притежават приятен аромат;
• още в миналото цветовете са били използвани за лечение на слаба болка при отит, зъбобол, невралгии, както и при кашлица, безсъние и лошо храносмилане;
• едно единствено растение произвежда до 60 000 семена;
• семена от мак били открити в египетски реликви, датиращи от 2500 г. пр.н.е. Тогава в Египет макът е бил символ на смъртта и прераждането, тъй като се нарязва с прибирането на реколтите и винаги се връща на следващата година с тяхното ново поникване;
• макът се появява на няколко монети, пощенски марки, банкноти и национални флагове - румънски двеста леи, канадски двадесет (през 2012 г.) и десетдоларови (през 2001 г.) банкноти, канадски двадесет и пет цента (през 2004 г. и 2008 г.); великобритански пощенски марки през 2000-2009 и през 2007 за отбелязване на 90-тата годишнина от битката при Сома;
• цветето е избрано за символ на Есекс и Норфолк през 2002 година;
• в Персия макът се е считал за цветето на любовта. В класически и модерни персийски стихове, макът е символ на хората, загинали в името на любовта;
• в урду литературата, червените макове са символ на мъченичеството, а по-рядко на любовта.

По време на Първата световна война се е наблюдавал ужасяващ контраст - лежащи убити на бойното поле войници, а около тях люлеещи се от вятъра нацъфтели множество макове. Тази гледка подтиква канадски доброволец медицински офицер подполковник Джон Маккрей да напише поемата "В полетата на Фландрия" (In Flanders Fields).

Носенето на изкуствени макове е било прието в много страни в "Деня на възпоменанието", в чест и памет на ветераните и тези, които са загубили живота си по време на войните.

Внимание!

Приет в големи дози полският мак може да предизвика отравяне. Да не се прилага при деца. Да се ползва само под лекарски контрол!

Заглавно изображение: freepik.com