Дрян обикновен

Дрян обикновен (Cornus mas) представлява ниско дърво или храст, което се класифицира към семейство Дрянови (Cornaceae). Към това семейство се отнасят около 40 вида дрян. Неговите цветове са едни от първите предоставящи прашец на пчелите. В България това е едно от растенията, които първи цъфтят и последни дават плодове.

Според легендите, Троянският кон е изработен от дървесината на дряна. Още от минали времена се приема за свещен у нас и е част от традициите ни. Дрянът се използва и като декоративно растение.

Устройство на дрян

Изображение: Wilhelm Zimmerling PAR, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дрянът достига на височина до 7-8 метра. Клоните му са тънки и оцветени в зелено-кафяво. Със зелен цвят и покрити с власинки са по-младите клончета. Короната му има почти правилна кръгла форма.

Листата са срещуположно разположени на клончетата, с яйцевидна форма, дълги 4-10 см и широки 2-4 см, със заострен връх. Листните вени са със специфично, интересно разположение, като страничните такива са дъговидно извити. Листната маса е оцветена в тъмни нюанси на зеленото, като през есента придобива червен цвят и е изключително красива и блестяща под слънчевите лъчи.

Дрянът има красиво разположени цветни и вегетативни пъпки, поради което често се използва в различни обичаи и ритуали за "късметчета" и за здраве. Цъфти в малки жълти цветчета, които са събрани на брой от 10 до 25 в сенниковидни съцветия. Цветчето е изградено от четири венчелистчета, четири чашелистчета и четири тичинки. Те се появяват преди разлистването на вида, през месеците февруари-март.

Плодът му е костилков, с продълговата форма и тъмночервено оцветяване при узряване. Дължината му е около 2 см, а диаметърът му около 1,5 см. Притежава сладко-кисел, стипчив вкус. Зреенето се наблюдава в периода от август до октомври месец.

Разпространение на дрян

У нас вирее в широколистни гори и храсталаци из цялата страна. Първичният ареал на разпространение на дряна е установен в Югозападна Азия, Кавказ, Средна, Източна и Южна Европа. Други места на които се среща са Армения, Азербайджан, Иран, Грузия, Турция, Ливан и Сирия. Расте на надморска височина до 1500 метра.

Не е особено взискателен за отглеждане при съответни почвени условия, поради това може да се засажда почти навсякъде. Тази негова непретенциозност му осигурява живот около 20-30 години, а ако се отглежда при добри условия може да живее и плододава до 100 години.

Изображение: Janusz Krzy?ek, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на дрян

• пектин;
• витамин С;
• захари;
• органични киселини;
• танини;
• багрилни вещества;
• белтъчини;
• целулоза;
• минерали - калий, калций, фосфор, магнезий, желязо;
• ароматни вещества.

Растението съдържа още корнин (гликозид), дъбилни вещества, горчиви вещества, плодови киселини, витамин К, галова киселина, салицилова киселина, иридоиди.

Използваема част на дрян

Използват се плодовете, кората и дървесината на растението.

Лечебни свойства и приложение на дрян

Свойства на билката

• запичащо;
• кръвоспиращо;
• понижава телесната температура;
• противомикробно;
• противовъзпалително;
• диуретично;
• противоанемично;
• благоприятства сърдечната дейност.

Състояния и заболявания, при които се прилага дрян

• диария;
• възпалителни процеси в храносмилателния тракт;
• кръв в урината;
• болезнени венци (жабурене);
• кръвоизливи в стомашно-чревния тракт;
• анемия;
• треска;
• простуда;
• колит;
• подагра;
• уролитиаза;
• други заболявания на пикочните пътища;
• чернодробни и жлъчни заболявания.

Начин на употреба

• отвара - в 250-300 милилитра вода се вари 1 супена лъжица плодове от дрян в продължение на 5 минути. Пие се 3 пъти дневно преди хранене по 1 кафена чаша, при диария.
• отвара - към 1 литър вода се добавят 50 грама плод дренки и се вари 15 минути. Получената отвара може да се пие без захар или леко подсладена. Плодовете също могат да се консумират.
• отвара от кора на дрян - 1 кафена лъжичка кори се вари 10 минути в 300 милилитра вода. Получената течност се пие в доза по една винена чаша, 3 пъти на ден, преди хранене. Може успешно да се използва и за жабурене.

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Плодът успешно се използва в кулинарията под формата на сладка, конфитюри, сок, желе и вино от дренки, сиропи, компоти, в суров или сушен вид и други. Сушенето трябва да се извършва на сухо и прохладно място, тъй като поради високият процент влага в него е възможно да мухляса. В някои страни от дренките се дестилира ракия и се правят ликьори.

Дървесината на дряна е с изключителна здравина, като в миналото се е сравнявала със здравината на костите. Често се използва за направата на по-малки музикални предмети (части на гайди, кавали), сувенири или различни дребни пособия за дома.

Интересно за дряна

Растението е възпято в стихове от поета Вергилий. Зелените му плодчета са мариновани и консумирани като маслини в Рим и Древна Гърция.

В миналото при изработката на оръжия от дряновата дървесина в нея са вплитали сребърни нишки. Отново в минали времена от нея са се изработвали часовникови механизми.

През Първата световна война, войниците боледуващи от скорбут, са били лекувани с дренки, стрити и изсушени на тънък слой.

Заглавно изображение: freepik.com