Дифенбахия

Дифенбахия (Dieffenbachia) е многогодишно тревисто растение, което предимно се отглежда в домашни условия. Принадлежи към семейство Змиярникови (Araceae). Известна е и с името "Dumb Canes", поради кристалите калциев оксалат, които се съдържат в растението и могат да причинят отравяне. Съществуват много видове дифенбахия. Въпреки красивите й листа и впечатляващ цвят, както вече бе споменато тя е отровно растение. Отравяне с дифенбахията може да настъпи при консумация на листа, стъбла и корени от нея, предимно от деца и животни. При нейното пресаждане или почистване, ако не се използват ръкавици, също може да се стигне до развитието на реакция, изразяваща се в зачервяване и парене.

Устройство на дифенбахия

Стъблото на растението е право, а листната маса едра и окрасена с бели петънца с различна големина, брой и разположение. Листата са прости, разполагащи се последователно на стъблата.

Цветът на дифенбахията се състои от един лист, който едностранно обгръща съцветието кочан. Към върха на кочана са разположени мъжките цветя, а към основата му женските. Оцветени са в белезникаво и се опрашват с помощта на насекомите. Плодовете на вида представляват малки зрънца.

Разпространение на дифенбахия

Родният ареал на разпространение на дифенбахията включва тропиците на Новия свят, от Мексико до Аржентина. Установява се и в Западна Индия.

Използваема част на дифенбахия

Всички части на растението са отровни. Дифенбахията се изследва за антиканцерогенни свойства.

Химичен състав на дифенбахия

Химични вещества установени в растението са оксалова киселина, стрихнин, аспарагин.

Токсичност на дифенбахията

Клетките на растението съдържат игловидни кристали калциев оксалат, наречени raphides. Ако едно листо се дъвче, тези кристали може да предизвика временно усещане за парене и зачервяване на устата. В редки случаи, се съобщава за оток на тъканите, били в контакт с растението. Дъвченето и поглъщането му обикновено водят само до проявата на лека по-горе описана симптоматика. Рядко те тя е животозастрашаваща. В повечето случаи успешно се лекува с аналгетици, антихистаминни средства, медицински въглен, като по-рядко се налага евакуация на стомашното съдържимо. Пациентите, които най-често са изложени на действието на токсичното растение са деца под 5-годишна възраст.

Симптоми, които се наблюдават при отравяне с дифенбахия са

• парене в устата и гърлото;
• възпаление на устата и гърлото;
• увреждане на роговицата на окото;
• диария;
• болки в очите;
• дрезгав глас;
• гадене и повръщане;
• затруднено преглъщане;
• подуване и мехури в устата и езика;
• прекомерно лигавене и локален оток на тъканите.

Първи мерки, които може да предприемете при проява на гореизброените симптоми, са да измиете лицето и ръцете си със студена вода и да пиете прясно мляко. Впоследствие задължително потърсете медицинска помощ.

Ако контактът на растението с устата на пациента е бил краткотраен, симптомите обикновено преминават в рамките на няколко дни. При пациенти, които имат по-дълъг контакт с растението, може да е необходимо повече време за възстановяване.

Как бихте могли да предотвратите отравяне с растението - не го докосвайте без ръкавици, ако не го познавате, а сте имали досег с вида по време на работа в градината или разходка в гората и парка, задължително добре измийте ръцете си.

Лечебни свойства и приложение на дифенбахия

Във Филипините, изучавайки растението, изследователи са открили, че съдържа активни съставки, които притежават антиангиогенен ефект с потенциал за лечение на рак. Антиангиогенезисните процеси, са тези който инхибират растежа и развитието на нови кръвоносни съдове в тялото.

Антиангиогенезисните фактори контролират разпространението на туморните клетки в организма, като изключват транспортирането на хранителни вещества към тях, чрез ограничаване растежа на кръвоносни съдове в и към неоплазията. Обикновено развитието на тумора започва от една клетка, с последващо размножаване. Растежът на злокачествени клетки зависи от наличието на специфични хранителни вещества, които се транспортират до тях чрез съответните кръвоносни съдове.

Резултатите от по-горе посоченото проучване, определят възможност за включване на дифенбахията като съставна единица на лекарство, предотвратяващо развитието на раковите клетки в тялото.