Дифенбахия

Дифенбахия (Dieffenbachia) е многогодишно тревисто растение, което предимно се отглежда в домашни условия. Принадлежи към семейство Змиярникови (Araceae). Известна е и с името "Dumb Canes", поради кристалите калциев оксалат, които се съдържат в растението и могат да причинят отравяне. Съществуват много видове дифенбахия. Въпреки красивите й листа и впечатляващ цвят, както вече бе споменато тя е отровно растение. Отравяне с дифенбахията може да настъпи при консумация на листа, стъбла и корени от нея, предимно от деца и животни. При нейното пресаждане или почистване, ако не се използват ръкавици, също може да се стигне до развитието на реакция, изразяваща се в зачервяване и парене.

Устройство на дифенбахия

Изображение: Simon A. Eugster, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Стъблото на растението е право, а листната маса едра и украсена с бели петънца с различна големина, брой и разположение. Листата са прости, разполагащи се последователно на стъблата. Цветът на дифенбахията се състои от един лист, който едностранно обгръща съцветието кочан. Към върха на кочана са разположени мъжките цветя, а към основата му женските. Оцветени са в белезникаво и се опрашват с помощта на насекомите. Плодовете на вида представляват малки зрънца.

Разпространение на дифенбахия

Родният ареал на разпространение на дифенбахията включва тропиците на Новия свят, от Мексико до Аржентина. Установява се и в Западна Индия.

Използваема част на дифенбахия

Всички части на растението са отровни. Дифенбахията се изследва за антиканцерогенни свойства.

Химичен състав на дифенбахия

Химични вещества установени в растението са оксалова киселина, стрихнин, аспарагин.

Токсичност на дифенбахия

Изображение: Forest Starr and Kim Starr, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Клетките на растението съдържат игловидни кристали калциев оксалат, наречени raphides. Ако едно листо се дъвче, тези кристали може да предизвика временно усещане за парене и зачервяване на устата. В редки случаи, се съобщава за оток на тъканите, били в контакт с растението. Дъвченето и поглъщането му обикновено водят само до проявата на лека по-горе описана симптоматика. Рядко те тя е животозастрашаваща. В повечето случаи успешно се лекува с аналгетици, антихистаминни средства, медицински въглен, като по-рядко се налага евакуация на стомашното съдържимо. Пациентите, които най-често са изложени на действието на токсичното растение са деца под 5-годишна възраст.

Симптоми, които се наблюдават при отравяне с дифенбахия са

• парене в устата и гърлото;
• възпаление на устата и гърлото;
• увреждане на роговицата на окото;
• диария;
• болки в очите;
• дрезгав глас;
• гадене и повръщане;
• затруднено преглъщане;
• подуване и мехури в устата и езика;
• прекомерно лигавене и локален оток на тъканите.

Първи мерки, които може да предприемете при проява на гореизброените симптоми, са да измиете лицето и ръцете си със студена вода и да пиете прясно мляко. Впоследствие задължително потърсете медицинска помощ.

Ако контактът на растението с устата на пациента е бил краткотраен, симптомите обикновено преминават в рамките на няколко дни. При пациенти, които имат по-дълъг контакт с растението, може да е необходимо повече време за възстановяване.

Изображение: AJ West, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Как бихте могли да предотвратите отравяне с растението - не го докосвайте без ръкавици, ако не го познавате, а сте имали досег с вида по време на работа в градината или разходка в гората и парка, задължително добре измийте ръцете си.

Лечебни свойства и приложение на дифенбахия

Във Филипините, изучавайки растението, изследователи са открили, че съдържа активни съставки, които притежават антиангиогенен ефект с потенциал за лечение на рак. Антиангиогенезисните процеси, са тези които инхибират растежа и развитието на нови кръвоносни съдове в тялото.

Антиангиогенезисните фактори контролират разпространението на туморните клетки в организма, като изключват транспортирането на хранителни вещества към тях, чрез ограничаване растежа на кръвоносни съдове в и към неоплазията. Обикновено развитието на тумора започва от една клетка, с последващо размножаване. Растежът на злокачествени клетки зависи от наличието на специфични хранителни вещества, които се транспортират до тях чрез съответните кръвоносни съдове.

Резултатите от по-горе посоченото проучване, определят възможност за включване на дифенбахията като съставна единица на лекарство, предотвратяващо развитието на раковите клетки в тялото.

Заглавно изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons