Горска ангелика, Горска пищялка, Дива ангелика

Горска ангелика, Горска пищялка, Дива ангелика (Angelica sylvestris, Wild angelica) представлява цъфтящо, едногодишно или многогодишно растение, което се класифицира към семейство (Apiaceae). Сортът „Ebony“, с розови цветове, е получил наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество. Дивата ангелика се счита за алтернатива на лечебната ангелика. Растението се добива от дивата природа предимно за местна употреба като лекарство и храна. Класифицирано е като „най-малко застрашено“ в Червения списък на застрашените видове на IUCN.

Терминът sylvestris буквално означава „от гората“, но въпреки това толерира много видове почва, среща се не само в гористи местности и живи плетове, но често и във влажни райони и блата или край потоци и по бреговете на канали. Член на огромното семейство сенникоцветни растения Apiaceae, което включва моркови, целина и див магданоз, тя има красиви плоски главички с малки бели или лилаво-розови цветове, които привличат много опрашващи насекоми, включително пчели, бръмбари и висифилови мухи. Плоските, овални семена имат тънки хартиени крилца, което помага за разпространението им по въздух.

Устройство на горска ангелика

Растението достига до максимум 2,5 метра височина и има изправени лилави стъбла. Има коничен корен, дебел, леко ароматен. Стъблото е дебело 1-2,5 см, оребрено, влакнесто под съцветието. Листата са сложни, перести, притежават дълги дръжки и торбесто-раздути образования, започващи от основата на дръжката. Състоят се от приседнали 2-3 на брой листчета, с назъбен листен ръб, яйцевидна форма и заострен връх.

Развива съцветия сенници 10-20 см широки, състоящи се от миниатюрни бели или бледорозови цветове, цъфтящи в края на лятото - от юли до септември месец. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи) и се опрашва от пчели, мухи, бръмбари. Плодът е широкояйцевиден, 5-6 на 3,5-5 мм. Семената узряват от август до октомври месец.

Разпространение на горска ангелика

Билката произхожда от Европа и Централна и Северна Азия. Вирее по полета, живи плетове, открити гори, блата, брегове на канали, потоци и мочурища. Цветовете й се посещават от широк спектър от насекоми, поради което се характеризират с обобщена система за опрашване. Може да расте на пълна сянка, полусянка или без сянка. Предпочита влажна, богати на основи почва, на надморска височина от 900 до 1100 метра.

Въведена е в Канада и Северна Америка. Определена е като инвазивен плевел в Ню Брънзуик и Кейп Бретон, Нова Скотия, Канада.

Използваема част на горска ангелика

Употребяват се листата, коренът, семената и кълновете на билката. Ядливи нейни части са стъбло, листа, цветове, корен. За лечебни цели се използват предимно корените на растението, които се изкопават през есента (не по-рано от септември) след узряване на плодовете или в началото на пролетта. Само корени от първата година на растението са годни за лечебни цели. Те се измиват, нарязват по-ситно и се сушат на сенчести, добре проветриви места или в сушилни при температура не по-висока от 40°C.

Семената и листата на растението рядко се събират. Често срещана е употребата на масло от семена на дива ангелика и растителен сок. Семената се събират с цялото съцветие, изсушават се и се съхраняват. Листата се събират в началото на цъфтежа на растението. Сушат се на сенчесто и добре проветриво място.

Трябва да се отбележи, че дивата ангелика се събира на място, защитено от слънцето, и се суши по същия начин. Под въздействието на UV лъчите химичният състав на дивата ангелика се променя (веществата в нея се разпадат). Дрогата се съхранява в запечатани картонени кутии не повече от 2 години.

Химичен състав на горска ангелика

Екстрактите от Angelica sylvestris съдържат разнообразни биоактивни съединения, включително фуранокумарини, ангелинова киселина и други летливи органични съединения. Тези съединения допринасят за лечебната и биологична активност на растението. Екстрактите могат да бъдат получени от различни негови части като корени, стъбла и листа, чрез различни методи на екстракция, включително екстракция с разтворител и парна дестилация. В растението са открити вещества като архангелин, изоимператорин, императорин, ксантотоксин, скополетин, умбелиферон и етерични масла, валерианова киселина и танини.

Подземната част на дивата ангелика съдържа 0,34% етерични масла, полиацетилови съединения, кумарини и други вещества. Билката е ценен източник на витамин С и минерали. Растението съдържа калциеви соли (1,6%), протеини.

Всички членове на род Angelica съдържат фурокумарини, които повишават чувствителността на кожата към слънчева светлина и могат да причинят дерматит.

Лечебни свойства и приложение на горска ангелика

Дивата ангелика често е смятана за заместител на градинската ангелика (Angelica archangelica). Това растение е по-малко богато на активни съставки от Angelica archangelica и затова се използва много по-рядко медицински, но все пак се включва под формата на отвара, дори и рядко, за лечение на бронхиален катар, кашлица и диспепсия. Големи дози от нея имат ефект на потискане на централната нервна система.

В ирландската народна медицина има специално документирани приложения на дивата ангелика. Например, дъвченето на корените на растението преди закуска се е смятало за лечение на сърцебиене и за насърчаване на уринирането. Ирландските записи също документират дивата ангелика като лечение на епилепсия и на хидрофобия (страх от вода, който е симптом, особено свързан с бяс при хората).

Активните съставки, изолирани от тези растения, включват главно различни видове кумарини, ацетиленови съединения, халкони, сескитерпени и полизахариди.

Свойства на горска ангелика

• спазмолитично;
• газогонно;
• потогонно;
• диуретично;
• отхрачващо;
• паразитицидно;
• стимулиращо;
• тонизиращо стомаха;
• антимикробно;
• противовъзпалително;
• антиоксидантно;
• ароматно;
• стимулиращо менструалния поток;

Коренът и семената на билката действат спазмолитично, ароматно, газогонно, потогонно, диуретично, стимулиращо менструалния поток, отхрачващо, стимулиращо стомаха, тонизиращо. Това растение е по-малко богато на активни съставки от A. archangelica и затова се използва много по-рядко медицински от този вид, но отвара понякога се използва за лечение на бронхиален катар, кашлица и диспепсия. Големите дози имат ефект на потискане на централната нервна система.

Състояния и заболявания, при които се прилага дива ангелика

• настинки, грип;
• хепатит;
• артрит; ревматизъм;
• лошо храносмилане; колики;
• кашлица, хроничен бронхит, плеврит;
• коремен тиф;
• главоболие;
• газове;
• треска;
• болест на пътуването;;
• бактериални и гъбични инфекции;
• заболявания на пикочните органи.

Растението има спазмолитично и противовъзпалително действие, което е полезно за лечение на леки стомашни разстройства и лошо храносмилане. Билката има и способността да повишава стомашната секреция и чревната перисталтика, полезна е за лечение на хипоациден гастрит, дуоденит, колит, газове, дискинезия на жлъчните пътища, вегетативна невроза, загуба на апетит.

Включва се в лечението на проблеми с кръвообращението, дихателните пътища, чума и безсъние. Дивата ангелика, като спазмолитик, може да се използва за лечение на артрит, лумбаго, ревматизъм, радикулит, отоци и остра/хронична невралгия. Като противокашлично и отхрачващо средство - при всякакви остри възпаления на дихателните пътища, както и за избавяне от пристъпи на бронхиална астма.

Други традиционни медицински приложения на растението включват насърчаване на менструацията; стимулиране отделянето на храчки; повишаване на мъжкото сексуално желание. Смята се че подобрява сексуалното желание и може да се използва за лечение на преждевременна еякулация.

Препаратите от дива ангелика имат тонизиращ ефект върху сърдечно-съдовата и централната нервна система, така че се използват при епилепсия, истерия, нервно изтощение и безсъние.

Растението съдържа и фитоестрогени, които имат благоприятен ефект върху протичането на предменструалния синдром.

Начин на употреба на дива ангелика

Според рецептите на народната медицина, отвара от корени на дива ангелика се пие за лечение на бронхит, стомашни колики и предотвратяване на силна диария. Тази отвара има и противовъзпалителни и диуретични свойства и може да се използва за успешно лечение на заболявания на устната кухина (чрез изплакване). Отвара от корена действа и като обезболяващо, срещу подуване и срещу алергични реакции.

В народната медицина медът, събран от дивата ангелика, е високо ценен. Този мед има зелен оттенък и специфичен аромат. Такъв мед съдържа много витамини и минерали. Той има успокояващо, укрепващо организма, заздравяващо раните, тонизиращо действие, като антибактериално и антивирусно средство. Успешно лекува запек, гастрит, безсъние, нервно изтощение и исхемия.

Народните учени са склонни да вкарват сок от дива ангелика в ухото или на мястото на увреждане на зъбите като обезболяващо средство.

Външно, отвара от корена на дива ангелика се използва за лечение на неврастения (добавяне към ваната). Отварата може да се втриват при подагра, ревматизъм и болки в кръста.

Кулинарна употреба на горска ангелика

Има малко информация за хранителните свойства на дивата ангелика, въпреки това, тя може да бъде полезна като лечебна храна. Тя е почти толкова универсална в кухнята, колкото градинската ангелика, и може да се използва като заместител на градинската ангелика в повечето рецепти за сладки и солени ястия. Вкусът на листата и стъблата й е подходящ както за сладки, така и за солени храни. Младите листа са хубави като листни зеленчуци, а стъблата могат да се задушават като ревен.

Листа, млади филизи и стъбла на билката се използват като ароматна добавка към салати или се готвят и употребяват като зеленчук. Вкусът им е леко горчив. Нарязаните листа са добра добавка към готвени кисели плодове, яхнии или самостоятелно сготвени с мляко. Стъблото и дръжките се използват в бонбони и сладкиши, например захаросана украса за торти и сладкиши. Сладко-вкусните корени също са годни за консумация, а ароматните семена могат да се използват като кулинарна подправка. Семената се прилагат като ароматна подправка в сладкарски и тестени изделия -изсушени и смелени. Ароматните корени имат наистина интересен вкус, но са малко жилави. Консумират се готвени.

Рецепти с дива ангелика

• салата от нахут с дресинг от семена на дива ангелика;
• пълнени със семена на дива ангелика листа от латинка;
• листата и издънките традиционно се използват за направата на захаросани декорации за торти, но по-често се използва градинска ангелика (Angelica archangelica), тъй като не е толкова жилава. За да се приготвят по този начин, листата, стъблата и издънките се варят до омекване, след което се кристализират чрез накисване в захарен сироп и печене във фурната.

Други употреби на горска ангелика

Смлените плодове се използват за унищожаване на главови паразити. От растението се получава жълто багрило. Размножава се чрез семена, засети в контейнери; не ги покривайте, тъй като семената се нуждаят от светлина, за да покълнат. Пресаждайте разсада, докато е малък; по-големите растения не понасят безпокойство. Препоръчителни места за засаждане на горската ангелика са архитектурни резервати, крайбрежни алеи и ивици, вилн градини, зоопаркове, цветни бордюри и лехи. Цъфтящите стъбла могат да се отрежат през есента или да се оставят като зимни скелети и да се премахнат през пролетта.

Смлените плодове се използват за убиване на главови паразити.

От растението се получава добро жълто багрило (докладът не уточнява коя част от растението).

Интересно за горска ангелика

Много по-малко е писано за лечебните приложения на дивата ангелика, отколкото за тези на нейния градински роднина, тъй като последната се култивира от векове и има всички свойства, открити в дивото цвете, но с по-силен ефект.

Николас Кълпепър пише в своя „Билкарство“ от 17-ти век, статия, пълна с похвали за многобройните медицински и други свойства на градинската ангелика. Той споменава Angelica sylvestris само в това едно изречение: „Дивата ангелика, която расте в ниските гори и край водата, не е с такива качества; въпреки това хирурзите потапят корена й във вино, за да лекуват инфектирани рани“.

Век по-рано билкарят Джон Джерард е писал, че парче от корена, държано в устата или сдъвкано, ще прогони „вредния въздух“ - с което той е имал предвид вредната атмосфера, която според вярванията по онова време е причинила чумата.

Джон Паркинсън казва за ангеликата, че „тя е толкова добра билка, че няма част от нея, която да не е от голяма полза“.

Внимание!

Както всички видове ангелика, дивата ангелика съдържа фототоксични съединения, наречени фуранокумарини, които могат да причинят чувствителност към слънцето.

Сокът от дива ангелика също може да причини обрив или възпаление на кожата при някои хора.

Билката не трябва да се приема по време на бременност и кърмене. Растението също не е подходящо за диабетици.

Високата концентрация на есенциални вещества в нея може да бъде причина за отравяне. При поява на гадене, повръщане, диария, замаяност, слабост е необходимо да се спре приемът й. При по-тежки симптоми задължително потърсете лекарска помощ.

Растителните препарати са опасни при хемороиди, гастрит с повишено киселинно съдържание и чревна некроза.

Заглавно изображение: Udo Schmidt from Deutschland, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons