Бергамот

Бергамот (Citrus bergamia) представлява малко цитрусово дърво, чиито плодове носят същото име. Принадлежи към семейство Седефчеви (Rutaceae). Плодът се използва главно за извличане на етерично масло, което се влага в медицината, парфюмерията, козметиката, хранително-вкусовата промишленост. В ароматерапията употребата му се насочва към понижаване на тревожността и стреса. Добавки, съдържащи бергамот се приемат с цел понижаване нивата на холестерола и кръвната захар, намаляване степента на затлъстяване и артериалната ригидност.

Устройство на бергамот

Изображение: Krzysztof Golik, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Бергамотът има големи, тъмнозелени, яйцевидни листа, подобни на тези на лимона. Формата на цветовете му е звездовидна. Те имат бяло оцветяване и се развиват през април месец. Плодовете се берат от ноември до март месец. Имат по-светло жълт цвят от този на лимона.

Разпространение на бергамот

Областта Калабрия, Италия, се смята за мястото на което за пръв път е открит бергамота през 18 век. Някои източници сочат познания за вида още в древността. Днес Калабрия е най-големият производител на бергамот. Дори растението е станало нейн символ. Видът цитрус се отглежда и в Бразилия, Аржентина и Брега на Слоновата кост.

Използваема част на бергамот

Употребяемата част на растението са неговите плодове.

Химичен състав на бергамот

Бергамотът съдържа етерично масло, бергамотинът, неоериоцитрин, нарингин, неохесперидин, понцеритин, мелитидин, брутиеридин. Последните две вещества са скоро открити и то само в плодовете на бергамота, като проявяват статин-подобни свойства.

Лечебни свойства и приложение на бергамот

Свойства на бергамот

• успокояващо, потогонно, диуретично, стимулиращо действие;
• антимикробно;
• противовъзпалително;
• антипролиферативно;
• невропротективна активност;
• аналгетичен ефект;
• кардиоваскуларна активност;
• действа върху обмяната на веществата.

Къде се използва растението?

• за производството на чай Ърл Грей;
• в състава на парфюми;
• използва се в ароматерапията;
• приложение в сладкарството.

Състояния и заболявания, при които се прилага бергамот

• за лечение на пъпки;
• при проблеми с косата;
• за предизвикване на менструацията;   
• настинки;
• диария;
• колики;
• грип;
• гадене и повръщане;
• ревматизъм;
• заболявания на отделителната система;
• външно билката се прилага при ревматизъм и като противопърхотно средство.

Сокът на плода е бил използван в калабрийската област като лекарство за лечение на малария. Получената есенция от бергамота се влага в ароматерапията и сладкарството. Плодът има кисел вкус. От ароматната коричка на цитруса се извлича масло, което се използва за приготвянето на чай Ърл Грей (Earl Grey).

Сушените плодчета от цитруса имат тъмнокафяв вид, като в търговската мрежа се предлагат консервирани. Често от тях се прави мармалад. Бергамотът се влага като ароматизираща съставка в бездимни тютюневи изделия.

Етерично масло от бергамот

Изображение: freepik.com

Етеричното масло се извлича от корите на цитрусовия плод чрез настъргване и последващо студено пресоване. То е летливо, има зеленикав или кафяво-жълт цвят, горчив вкус и ароматен характерен приятен мирис. Включен е в официалните фармакопеи на различни страни. Във фармацевтичната индустрия се използва за усвояване на неприятни миризми на лекарствените продукти, както и предимно заради своите антисептични и антибактериални свойства. В хранително-вкусовата промишленост намира приложение главно като ароматизатор.

Свойства на бергамотовото етерично масло (БЕО)

• антимикробни - има данни, че маслото проявява антибактериална и противогъбична активност срещу Campylobacter jejuni, Escherichia coli O157, Listeria monocytogenes, Staphylococcus aureus, Bacillus cereus и дерматофити. Ин витро изследваната му активност срещу различни видове Candida, предполага потенциална роля на БЕО в локалното лечение на кандидозни инфекции. Показва значителен инхибиторен ефект, дозозависим, срещу Penicillium italicum. Най-ефективният антибактериален компонент на маслото е линалолът, като действието му е насочено срещу обикновените хранителни патогени;
• противовъзпалително.
• антипролиферативно - установено, е че инхибира развитието на SH-SY5Y невробластомни клетки, чрез активиране на множество пътища, водещи до некротична и апоптична клетъчна смърт. Комбинираното действие на две от съставките на маслото - лимонен и линалилов ацетат, довежда до значителна цитотоксичност.
• невропротективно
• аналгетично - дължи се главно на линалолът и линалиловият ацетат в етеричното масло.
• сърдечно-съдова протекция - дължи се на бергамотинът, част от химичния състав на плода.

Химичният състав на бергамотовото етерично масло е широко изследван и е добре познат. То съдържа няколко биоактивни молекули с потенциални ползи за здравето. Състои се от две фракции летлива и нелетлива. Първата е представена предимно от монотерпенови и сескитерпенови въглеводороди и техните окислени производни, заедно с алифатни алдехиди, алкохоли и естери. Тя включват монотерпена лимонен и големи количества кислородсъдържащи съединения, като линалоол, линалилов ацетат, γ-терпинен и β-пинен. Нелетливата фракция съдържа пигменти, восъци, кумарини и псоралени (5-метоксипсорален, известен също като бергаптен), както и бергамотин.

Изображение: freepik.com

Характерният вкус на цитрусовите масла, включително и на това, се осигурява главно от наличието на линалол, цитрал и линалилов ацетат в тях, допълнен от лимонен и пинен, които не са особено много ароматни и относително нестабилни съединения, когато са изложени на топлина и светлина. Обикновено те се отстраняват, за да се подобри качеството на цитрусовото масло.

Етеричният продукт от растението се съчетава с множество аромати, като това е изключително удобно свойство за съчетание, при което се получава желан букет от аромати. Около една трета от всички мъжки парфюми и около половината от дамските парфюми съдържат етерично масло от бергамот. Той е основен компонент на оригинален одеколон, създаден от Фарина в началото на 18-ти век в Германия. Първите данни за употребата на масло от бергамот като ароматизираща съставка е през 1714 година.

Бергамотът се използва в много кремове за грижа за кожата. В миналото псораленов екстракт, получен от бергамотовото масло, се използва като дъбилен ускорител и в слънцезащитни продукти. За него се знае, че е фотокарциногенен още от 1959 г., но е бил забранен само като съставна единица на слънцезащитни продукти през 1995 г. Тези фотокарциногенни вещества са забранени години след като са били причина за много случаи на развитие на злокачествен меланом и смъртни случаи. Псораленът сега се използва само за лечение на някои кожни заболявания.

В италианската народната медицина се е използвало при треска, паразитни болести, инфекции на устата, кожата, дихателната система и пикочните пътища, гонококови инфекции, бяло течение, вагинален сърбеж, възпаление на сливиците и възпалено гърло. За своите антисептични и антибактериални свойства, БЕО е бил използван като антимикробно средство за улесняване заздравяването на рани и е бил включен в препарати, използвани за лечение на заболявания на горните дихателни пътища и хиперхидроза. Освен това се използва в домашно приготвени лекарства, които са полезни за дезинфекция на кожата и като помощно средство за лечение на малки рани. В момента свободните фурокумарини в него се използват в препарати за прилагане върху кожата.

Бергамотовото етерично масло е широко използвано в ароматерапията, като наскоро получава подновена популярност в подобряване на настроението и леки симптоми на стрес-индуцирани разстройства, както и в улесняване индукцията на сън. Масажът с него е показан за облекчаване на симптомите на тревожност при пациенти с рак.

Бергамотовият сок, получен от ендокарпа след екстракция на маслото, дълго време се е считал за вторичен продукт и се е изхвърлял. Напоследък привлича вниманието заради своите хиполипемични, хипогликемични, противовъзпалителни и противоракови свойства.

Внимание!

Приложението на бергамота, локално върху кожата, може да доведе до развитието на канцерогенни лезии. При прекомерна консумация на плода може да настъпи отравяне. В изследвания е установено, че прекомерната консумация на бергамот довежда до фототоксични ефекти, мускулни крампи, инхибиране биосинтеза на холестерол. Химически вещества в него повлияват метаболизма на различни медикаменти.

Използването на бергамотово масло върху кожата може да бъде опасно, особено при деца и бременни жени. Прието в големи количества през устата, довежда до конвулсии и смърт.

Използването на билката е противопоказано при епилептици и хипертоници. Не се препоръчва приемът й от бременни и кърмачки. Билката е фототоксична!

Заглавно изображение: freepik.com