Късни последици от вирусен енцефалит МКБ B94.1

Вирусният енцефалит представлява остър възпалителен процес, ангажиращ мозъчния паренхим.

В зависимост от конкретния причинител, се наблюдават различия по отношение на изявата на клинични прояви, налице е различна сезонност и епидемичност.

Заболяването може да протече остро, подостро или хронично, в зависимост от скоростта на развитие на процеса.

Причинители на това състояние и съответно на късни последици от вирусен енцефалит могат да бъдат:

• Херпес симплекс вирус 1 и 2
• Варицела зостер вирус
• Epstein Barr вирус
• Човешки херпесен вирус 6 и 7
• Арбовируси, като West Nile и Японски В вирус
• Ентеровирус (рядко)
• Rabies вирус, причинител на бяс
• Аденовируси
• Цитомегаловирус
• Грипен вирус
• HIV 1

Клиничната картина се характеризира с наличие на менингеален синдром, общи и огнищни мозъчни прояви, засягане на съзнанието, гърчове, фебрилитет.

Установява се ригидност на вратната мускулатура, усилени сухожилни рефлекси, спастична хемипареза, монопареза или парализа. Съзнанието обикновено е замъглено, болните са сънливи, неспокойни.

Често се наблюдава общомозъчен синдром, който клинично се проявява с главоболие, гадене и повръщане.

При ангажиране на мозъчния ствол е налице булбарна парализа, която се изразява в нарушение в преглъщането, говора, дихателната и сърдечната дейност. Възможно е засягане на жизненоважните функции и фатален изход.

Подробна информация може да прочетете на:

• Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при вирусни болести, класифицирани другаде
• Вирусен енцефалит, предаван от комари
• Вирусен енцефалит, предаван от кърлежи

След провеждане на терапия е възможно развитие на късни последици от вирусен енцефалит:

• епилепсия
• нарушения в паметта
• нарушения в говора
• персонални промени
• хипертензионен синдром
• постенцефалитен синдром
• постенцефалитен паркинсонизъм
• припадъци
• увреждане на черепно мозъчните нерви
• пареза, парализа

Наблюдават се при приблизително една трета от пациентите, като по-чести са сред малките деца и младите хора, но при възрастните смъртността е по-висока.

Екстрапирамидните нарушения са с най-висока честота, следвани от припадъците и постоянната слабост. Неврологичните и психичните нарушения се проявяват в различна степен и могат да персистират до края на живота на пациента.

Диагнозата се базира на данните от анамнезата за прекаран вирусен енцефалит, физикалния преглед, лабораторни и инструментални изследвания.

Необходимо е провеждане на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, за установяване точната локализация на нарушенията на централната нервна система.

Лечението е комплексно и се определя в зависимост от конкретните нарушения.

Профилактичните мероприятия и превенцията на усложненията са най-важният фактор за намаляване на последствията от енцефалита с вирусна етиология. Необходима е адекватна терапия на вирусната инфекция и проследяване на пациентите.