Постенцефалитен синдром МКБ F07.1

Постенцефалитният синдром, известен още като постенцефалитен паркинсонизъм или хроничен енцефалит, е прогресивно невродегенеративно заболяване. Той представлява най-честото продължение на енцефалита и клинично може да прилича на идиопатична болест на Parkinson. Морфологично тя се характеризира с тежко невронално изчерпване и глиози в много ядра на мозъка, по-специално в substantia nigra.

Повече за анатомия на мозъка може да бъде прочетено в статията:

• главен мозък (encephalus)

Хората, които страдат от болест на Parkinson или други вирусни и бактериални инфекции, които атакуват мозъка, обикновено се оказват свързани с постенцефалитния синдром като част от процеса. Бактериалните инфекции действат върху мозъка като причиняват възпаление на тъканите му. По-конкретно, постенцефалитен синдром е причинен от вирус, атакуващ нервните клетки (неврони) и причиняващ дегенерация на нервите. Това води до различни усложнения.

Постенцефалитният паркинсонизъм в голяма част от случаите е неизлечимо болестно състояние, което може да се появи при всеки остър период на мозъчно заболяване. Среща се от новородено на 2-3 седмици до възрастни над 80 години. Изглежда обаче, че младежката възраст и възрастните около 30-40 години са по-често засегнати.

Постенцефалитният паркинсонизъм се различава както клинично, така и морфологично от идиопатичната болест на Parkinson. Няма известен генетичен фактор, свързан с постенцефалитния паркинсонизъм и неговата етиопатогенеза все още е неизвестна. Той може да се нарече вторичен паркинсонизъм. Когато симптоми, подобни на болестта на Parkinson, се причиняват от определени лекарства, различно разстройство на нервната система или друго заболяване, тогава попада в графата "вторичен" паркинсонизъм.

Заболяването се характеризира с коварно начало. Симптоматиката е последвана от неактивен период, който завършва с типичен синдром на Parkinson. Симптомите се различават значително от човек на човек, но обикновено включват различни поведенчески проблеми или промени в нормалното функциониране. Често се срещат:

• изражението на лицето се променя
• трудно се контролират движенията, тремор
• загуба или слабост на движенията, парализа
• гласът става по-нежен
• ригидност (скованост) на тялото

В зависимост от възрастта на засегнатото лице, основната причина за проблема, както и различни други фактори, симптомите на постенцефалитния синдром варират доста при различните болни. Въпреки това, в повечето случаи включват променени модели на съня, променени хранителни навици, раздразнителност, проблеми с ученето и общо чувство на неразположение или апатия. Някои от другите симптоми на този вид разстройство включват:

• булимия
• емоционална лабилност
• хипероралност (поставяне на неподходящи предмети в устата)
• хиперметаморфоза (разстройство на вниманието, представено със засилен интерес към обекти)
• хиперсексуалност

Лечението, включващо поведенческа терапия и консултация с психиатър, може да бъде наистина полезно за справяне с проблемите, свързани с постенцефалитен синдром. Напълно възможно е той да се предотврати, ако своевременно се постави диагноза и правилно лечение на възпалителното заболяване на мозъчното вещество и мозъчните обвивки, които по-късно да доведат до постенцефалитен синдром.