Последици от други и неуточнени инфекциозни и паразитни болести МКБ B94

При последици от други и неуточнени инфекциозни и паразитни болести се наблюдават различни по тежест последствия след заболяване с микробен произход. В зависимост от конкретния причинител се различават нарушения на различни системи.

При инфекция с Chlamydia trachomatis се развива трахома, която представлява заболяване на конюнктивата на окото. Асоциира се с ниска битова култура и е една от водещите причини за развитие на слепота.

Процесът има хроничен инфилтративно пролиферативен характер и обикновено е двустранен.

Състоянието преминава през четири отделни етапи, като се образуват фоликули в конюнктивата, които впоследствие увеличават размерите си, сливат се и се пукат.

На тяхно място се формират характерни цикатрикси, които са причина за развитието на късни последици от трахома.

Най-често наблюдаваните късни последствия от това заболяване са конюнктивит, дакриоцистит, гноен каналикулит, глаукома, ксероза, роговични язви, цикатрициален ентропион.

Те се дължат на засягане от процеса на слъзоотводните пътища, слъзните жлези и роговицата. Възможно е настъпване на слепота, поради пораженията на роговицата и развитието на панофталмит.

При вирусен енцефалит се наблюдава остър възпалителен процес, който засяга мозъка и се дължи на различни инфекциозни причинители, като най-често се изолират херпес симплекс вирус, арбовируси, EBV, HIV 1, варицела зостер вирус.

Състоянието протича с тежки неврологични нарушения, включващи развитието на менингеален синдром, замъглено съзнание, общомозъчен синдром, а при засягане на мозъчния ствол се наблюдават нарушения на жизненоважни функции, като преглъщане, дишане, сърдечна дейност.

Късни последици от вирусен енцефалит са развитието на епилепсия, нарушения в когнитивните функции, хипертензионен синдром, постенцефалитен синдром, увреда на черепномозъчни нерви, екстрапирамидни нарушения, постенцефалитен паркинсонизъм.

Развиват се при много от пациентите, като са по-характерни за младите хора и детската възраст.

Вирусните хепатити са антропонозни инфекциозни заболявания, които се характеризират с признаци на обща интоксикация и прояви, свързани с възпалителни поражения на черния дроб.

Причинителите се отнасят към различни семейства и се характеризират с различен механизъм на предаване на инфекцията, инкубационен период и различна по тежест клинична симптоматика.

Най-честите късни последици от вирусен хепатит са фиброза и цироза на черния дроб, хепатоцелуларен карцином, холангиокарцином, чернодробна недостатъчност, портална хипертония и чернодробна енцефалопатия.

Характеризират се с тежки и често необратими поражения на архитектониката и функционалната цялост на черния дроб.

Хепатитен вирус В и С често водят до развитие на чернодробна цироза и първичен карцином на черния дроб. Тези състояния се характеризират с изключително неблагоприятна прогноза, агресивен ход, бърза еволюция и минимални терапевтични възможности.

В групата на късни последици от други уточнени инфекциозни и паразитни болести се включват последствията от болестта на Kawasaki.

Състоянието е характерно за детската възраст, като протича с лимфаденопатия и развитие на системен васкулит.

Етиологични причинители са различни инфекциозни агенти, като ретровируси, парвовирус В19, цитомегаловирус и други.

Последствията от това състояние обикновено поразяват сърдечно-съдовата система и водят до миокардит, перикардит, артериални аневризми, кардиомегалия, засягане на клапния апарат на сърцето.

Екстракардиалните последици включват серозен менингит, хидропс на жлъчния мехур, анемия, хепатит.

Късни последици от неуточнени инфекциозни и паразитни болести са всички усложнения и последствия от инфектирането с микробни причинители.

Възможно е засягане на всяка система и орган в макроорганизма, като особено тежко протичат нарушенията на централната нервна система.

За диагностициране на късните последствия от инфекциозните заболявания от изключителна важност е анамнезата за прекарана инфекция в миналото, лабораторните, микробиологичните и образните изследвания.

Причинителите се изолират с помощта на специални техники, като материал за пробите се взима от кръв, урина, гной, храчки, ликвор, раневи секрет. С особено висока диагностична стойност са образните изследвания, като КТ и ЯМР.

Лечението е комплексно и включва медикаментозна и хирургична терапия. Използват се средства от различни фармакологични групи, с цел възстановяване на нормалните функции на организма.

Профилактиката на късните последици от други и неуточнени инфекциозни и паразитни болести се състои в адекватно лечение на инфекциите и активно и редовно проследяване състоянието на пациентите.