Късни последици от вирусен хепатит МКБ B94.2

Вирусният хепатит е широко разпространена антропоноза със специфична локализация на вирусите в черния дроб.

Етиологичните агенти са представители на различни семейства вируси. Подробна информация може да намерите на:

• Остър хепатит А
• Остър хепатит В
• Други остри вирусни хепатити
• Хроничен вирусен хепатит
• Вирусен хепатит, неуточнен

Различните причинители се характеризират с различен механизъм на предаване на инфекцията, който може да бъде фекално-орален, вертикален, по кръвен път, при полов контакт, по парентерален път.

Разлики има и в продължителността на инкубационния период, както и в тежестта на протичане на заболяването.

При някои пациенти заболяването протича с липса на оплаквания, докато при други се наблюдава разгърната тежка клинична картина.

Често са налице жълтеница, загуба на тегло, хепатомегалия, диспептични оплаквания, лесна уморяемост.

При някои болни клиничната картина се представя с късни последици от вирусен хепатит, които включват чернодробни и екстрахепатални нарушения:

• фиброза на черния дроб
• чернодробна цироза
• карцином на черния дроб, първичен
• холангиокарцином
• портална хипертония
• чернодробна енцефалопатия
• чернодробна недостатъчност
• хепатална кома
• порфирия
• васкулит
• криоглобулинемия
• гломерулонефрит
• тромбоцитопенична пурпура

Най-тежки последствия от вирусния хепатит са цирозата и хепатоцелуларният карцином.

Чернодробната цироза представлява дифузно необратимо увреждане, което води до чернодробна недостатъчност и циркулаторни нарушения.

Клиничните признаци при цироза варират, но при голяма част от болните се наблюдават асцит, отоци по долните крайници, хемодинамични промени, невро-психични прояви.

Често е налице и палмарен или плантарен еритем, съдови звезди, редуцирано окосмяване, хиперпигментация на кожата.

Хепатоцелуларният карцином е тумор с висок малигнен потенциал, бърза еволюция, изключително неблагоприятна прогноза и малки терапевтични възможности.

Асоциира се обикновено с инфекция с вирусен хепатит В или С, като рискът е няколкостотин пъти по-висок, особено при неонатална инфекция или настъпило в детството заболяване.

Често прораства в чернодробните вени и перитонеума, метастазира в костите, белите дробове и регионалните групи лимфни възли.

Характерна е неспецифична симптоматика, която често се припокрива с клиничните признаци при цироза. Обикновено болните загиват от кръвоизлив от варици или туморна кахексия. Средната преживяемост е ниска, по-малко от година от поставяне на диагнозата.

Диагнозата се основава на клинични, епидемиологични, лабораторни, хистологични и образни изследвания. Анамнезата за прекаран вирусен хепатит, в комбинация със специфичните лабораторни показатели, насочва към диагнозата.

При съмнения е необходимо извършване на биопсия от черния дроб и последващо хистопатологично типизиране на получения материал. От образните изследвания с особено голямо значение са ехографията и компютърната томография.

Лечението при късни последици от вирусен хепатит е комплексно и включва режим, диета, имунотерапия, медикаментозна и хирургична терапия. В зависимост от състоянието се прилагат хепатопротектори, витамини, при необходимост антибиотици.

При тежките случаи се налага резекция на част от черния дроб и последващо провеждане на химиотерапия.

Важна роля в профилактиката на вирусния хепатит има високата здравна култура на населението и ваксинирането срещу хепатитен А и В вирус.