Късни последици от неуточнени инфекциозни и паразитни болести МКБ B94.9

В рубриката късни последици от неуточнени инфекциозни и паразитни болести се включват всички късни последствия, в резултат на заболявания с вирусна или бактериална етиология.

Причинителите се причисляват към различни видове и семейства и се характеризират с различна патогенеза, епидемиология и клиника.

Механизмът на предаване на инфекцията е разнообразен и включва въздушно-капков, фекално-орален, вертикален, парентерален, полов.

Входна врата за проникване на причинителите обикновено са лигавиците и наранената кожа, като за развитието на микроорганизмите е необходим различен по продължителност инкубационен период.

Попадналият в макроорганизма причинител започва активно да се размножава и разпространява, като му въздейства по различен начин със своите специфични фактори на патогенност и вирулентност.

В зависимост от патогенните свойства на инфекциозния причинител и реактивността на организма е възможно да възникнат различни състояния на заразеност.

Някои заболявания протичат без изявена симптоматика и могат да се представят със своите късни последици, докато при други клиничната картина включва широка гама от симптоми и синдроми.

Инфекциозните заболявания биват четири основни типа, а именно чревни, респираторни, трансмисивни и покривни.

Според продължителността на пребиваване на инфекциозния възбудител в макроорганизма се различават остра, подостра и хронична инфекция.

Най-честите късни последици от неуточнени инфекциозни и паразитни болести включват:

• засягане на централната нервна система, обикновено под формата на менингит или енцефалит

• засягане на сърдечно-съдовата система, под формата на миокардит, перикардит, аневризма на аортата, поразяване на клапния апарат на сърцето

• засягане на храносмилателната система, като най-често се ангажират черният дроб и панкреасът

• засягане на дихателната система, под формата на остатъчни явления след пневмония и бронхит

• ангажиране на отделителната система, с развитие на гломерулонефрит, интерстициален нефрит

Тежестта им варира, като някои са напълно доброкачествени, но други повлияват жизненоважни процеси в организма и могат да доведат до преждевременен леталитет.

Краен етап на тяхното развитие е изявата на бъбречна, чернодробна или сърдечна недостатъчност.

Диагностицирането им се основава на епидемиологичните данни и анамнезата за контакт в миналото с вирусен или бактериален причинител, лабораторните и образните изследвания.

В зависимост от причинителя се установяват различни промени при извършване на кръвен анализ и при микробиологичното изследване на материал от кръв, урина, храчка и други тъканни течности.

Лечението е комплексно и включва редица мероприятия. Прилагат се медикаментозни средства и хирургична терапия.

Използват се средства от различни групи, в зависимост от състоянието на болния, при необходимост се включват и противомикробни агенти. Прилагат се симптоматични средства, интравенозен имуноглобулин, имуномодулиращи агенти.

Хирургичното лечение включва резекция на засегнат участък, реконструкция и възстановяване на функционалната цялост.

Прогнозата при отделните пациенти зависи от наличните увреждания, общото състояние на болния и възможността за терапевтично повлияване на състоянието.