Вирусна инфекция, неуточнена МКБ B34.9

При вирусна инфекция, неуточнена, се касае за развитие на заболяване с неясна локализация на болестния процес, като етиологичните агенти принадлежат към голямото семейство на вирусите.

Вирусите представляват малки инфекциозни агенти, съдържащи капсулиран генетичен материал, като включват огромно разнообразие от причинители, водещи до многобройни и разнообразни заболявания, вариращи от обикновена настинка и грип до тежки, застрашаващи живота състояния, като например хеморагична треска, HIV, СПИН и други.

Вирусните инфекции поразяват хората във всяка възрастова група, като не се наблюдават разлики по отношение на честотата при отделните раси и представителите на двата пола.

Висок риск съществува при инфектиране по време на бременност, тъй като някои от причинителите могат да доведат до сериозни нарушения в нормалното протичане на развитието на плода. Възможни са усложнения на бременността, усложнения на самото раждане и различни по тежест усложнения след раждането.

По-висок риск от развитие на усложнения и тежки форми на съответните заболявания е налице при наличие на вредни навици (алкохолизъм, тютюнопушене, непълноценно хранене), придружаващи заболявания, неоплазми, имунна супресия в резултат от хронична болест или продължителна терапия с кортикостероиди, антибиотици, химиотерапевтици.

Представителите на крайните възрастови групи (малки деца и хората в старческа възраст) също са изложени на по-висок риск от развитие на усложнения поради ниска индивидуална имунологична резистентност.

Заразяването с вируси се осъществява по различни механизми:

• въздушно-капков път: при вдишване на аерозолни частици, съдържащи вирусните агенти
• кръвен път: при хемотрансфузия, при използване на нестерилни игли
• по контактен и фекално-орален път: при ниска лична и битова хигиена
• по вертикален механизъм: от заразената майка на новороденото
• по полов път: при честа смяна на партньорите и липсата на предпазни средства

След проникване на вирусните агенти в организма е необходим определен период от време (така нареченият инкубационен период), през който вирусите се развиват и размножават, водейки до различни увреждания на една или повече системи в организма.

Продължителността на инкубационния период е силно вариабилна, като може да продължи от няколко дни до няколко седмици.

Клиничните прояви са в пряка зависимост от конкретния причинител, общото здравословно състояние на пациента, наличието на подлежащи заболявания, локализацията на инфекциозното огнище.

При респираторните вирусни инфекции преобладава грипоподобната симптоматика с кашлица, болки в гърлото, назална обструкция, умерено повишение на температурата, общо неразположение.

При стомашно-чревните вирусни инфекции доминират гастроинтестиналните прояви, включващи диспептичен синдром, диария, гадене, болки и дискомфорт в коремната област, наличие на примеси в изпражненията.

Вирусните инфекции с множествена локализация се отличават с по-тежко и агресивно протичане и неблагоприятна прогноза, тъй като засягането едновременно на няколко системи води до тежки увреждания.

Поставянето на диагнозата се основава на подробния разпит на болния (анамнеза), преглед (физикални находки), лабораторни, микробиологични и инструментални (ехография, компютърна томография, рентгенография) изследвания.

С висока информативна стойност при доказването на вирусните агенти са серологичните методи на изследване.

Лечението при вирусна инфекция, неуточнена, включва терапия със симптоматични средства, противовирусни препарати, при необходимост и интерферон и имуноглобулини.

Симптоматичните средства включват антипиретици (за овладяване на фебрилитета), аналгетици (обезболяващи), медикаменти за овладяване на диарийния синдром, витаминни добавки.

При данни за вторична бактериална инфекция е уместно приложение и на подходящи антибиотични средства. Приемът на антибиотици без данни за вторична бактериална инфекция е неоправдан, безсмислен и неефективен (антибиотиците не действат върху вирусните агенти, а само върху бактериалните причинители).