Паротитен менингит (G02.0*) МКБ B26.1

› Въведение

› Причинител и механизъм на предаване

› Характерни симптоми при паротитен менингит

› Поставяне на диагнозата

› Лечение на паротитен менингит

› Профилактика

Въведение

Заушката или известна още като епидемичен паротит представлява вирусна инфекция, ангажираща преимуществено жлезистите органи, като в масовия случай се засягат слюнчените жлези. При определени условия болестта прогресира с развитие на паротитен менингит.

Историческите данни за заболяването датират от пети век преди новата ера, като едва след 1908 година са налице научни доказателства за механизма на заразяване и подробности относно патогенезата на болестта.

След създаването на живите ваксини през 1946 година е налице значително (над 10 пъти) намаление на заболеваемостта, както и по-леко клинично протичане.

Причинител и механизъм на предаване

Специфичен етиологичен причинител са вирусите от семейството на парамиксовирусите, по-конкретно Virus Parotitidis, който представлява РНК вирус с малки размери и сложен антигенен строеж. Сравнително висока устойчивост показва спрямо различни външни въздействия с физичен, механичен или химичен характер, включително дезинфектанти.

Инфекцията спада към антропонозите или това са заболявания, при които единственият източник на болестта е болният човек. Счита се, че не съществува здраво вирусоносителство.

Заразяването се осъществява по следните възможни механизми:

• въздушно-капков: в масовия случай заразяване се осъществява след инхалиране на вирусите, съдържащи се в слюнката и фарингеалния секрет на болните лица
• контактен: в редки случаи е възможно заразяване след контакт с контаминирани предмети и повърхности
• вертикален: при заразяване на бременната жена, особено през първия триместър, е възможно вътреутробно развитие на инфекция при плода

Възприемчивостта на населението е всеобща, като инфекцията е повсеместно разпространена.

Патогенетичните механизми на инфекцията не са напълно изяснени, като се обсъждат главно две теории. Според едната вирусите директно навлизат в слюнчените жлези и след размножаването си там настъпва вторична хематогенна дисеминация (разпространение със системното кръвообращение), виремия и полиорганни увреждания.

Според втората теория входната врата е лигавицата на гърлото, с последваща виремия и вторично засягане на слюнчените жлези, тъй като е известно, че е възможно развитие на инфекцията и органни увреждания без засягане на слюнчените жлези.

След преболедуване е налице пожизнен имунитет, описани са единични случаи на повторно заразяване.

Засягат се предимно представителите на мъжкия пол, като по-често боледува детската възраст, като е налице изразена сезонност и регистриране на случаи предимно в края на зимата и началото на пролетта.

Характерни симптоми при паротитен менингит

Инфекцията се отличава с доброкачествено протичане, малък риск от развитие на дългосрочни усложнения и леталитет.

Инкубационният период на инфекцията (необходимото време за размножаване на вирусите от заразяването до първите видими клинични прояви) варира в рамките на 11 до 23 дни, като се описват случаи и с продължителност малко повече от месец (33 дни).

Възможно е наличие на продромални симптоми, които предшестват болестта и обикновено включват леко до умерено повишение на телесната температура, безапетитие, диария, ангина, фотофобия.

При голяма част от пациентите заболяването започва остро, като са характерни следните признаци:

• изразен фебрилитет (повишение на телесната температура)
• зачервено гърло
• болки при преглъщане и при дъвчене
• възпаление и подуване на едната и след 24 до 48 часа и на другата околоушна паротитна жлеза (развитие на паротит): отокът е с мека и еластична консистенция, кожата е зачервена, налице е слаба болка
• засягане на другите слюнчени жлези (подезични, подчелюстни): налице е при една пета от засегнатите лица, като се наблюдава изразен дифузен оток, ангажиращ областта на шията
• серозен менингит: обикновено се развива умерено изразен менингорадикулерен синдром, без други неврологични прояви

Възможни усложнения, наблюдавани рядко, са свързани с развитие на вторична бактериална инфекция.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на болестта се основава на данните, получени след епидемиологичната анамнеза, клиничния преглед, лабораторните, микробиологични (културелни, серологични) и образни изследвания.

При изследване на ликвор се установява лимфомоноцитна плеоцитоза и умерена протеинорахия, параклиничните показатели показват умерена левкоцитоза.

Вирусът може да се изолира чрез заразяване на кокоши ембриони или клетъчни култури от слюнка, но с най-висока информативна и диагностична стойност са данните, получени от серодиагностиката (ELISA, ВНР, РСК).

Необходимо е извършване на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс за определяне на тежестта на пораженията в централната нервна система.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на епидемичния паротит от други вирусни или бактериални инфекции, туморни процеси в слюнчените жлези.

Лечение на паротитен менингит

Лечението при паротитен менингит е симптоматично, като е необходимо осигуряване на строг постелен режим на болните, адекватна хидратация, витаминни добавки.

Прилагат се аналгетици (обезболяващи средства), антипиретици (лекарства за лечение на висока температура), кортикостероиди, антибиотици (главно макролиди) за предотвратяване на възможните усложнения от потенциална вторична бактериална инфекция.

Прогнозата е относително благоприятна, като при своевременно диагностициране и лечение рискът от усложнения е минимален.

Профилактика

Съществува специфична профилактика срещу епидемичния паротит, състояща се в приложение на тривалентната ваксина морбили, паротит, рубеола, която се прилага мускулно, по схема и осигурява активна защита срещу съответните инфекции.

Изображения: freepik.com