Еризипелоид МКБ A26

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Еризепелоид представлява остро протичаща бактериална инфекция, причинена от Erysipelothrix rhusiopathiae, която протича с възпалителни изменения по кожата и предимно локални промени около входната врата, но с риск от дисеминиране на процеса и развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Причинител и особености

Еризипелоид е повсеместно разпространена инфекция, която се среща с различна честота в отделните райони на света, като по-високо разпространение се съобщава в районите, в които се отглеждат животни, обработват се животински продукти, кожи и други.

Характерно за болестния процес е следното:

• етиологичен причинител: причинителят Erysipelothrix rhusiopathiae е Грам-положителен бактерий, чиито морфологични особености го отличават от редица други бактерии и стоят в основата на някои особености на болестния процес
• източник на инфекцията: резервоар и източник на инфекцията са редица домашни животни, главно свине, овце, пуйки, зайци и други, но също и риба и някои морски обитатели
• механизъм на заразяване: заразяването се осъществява чрез директен контакт с болни животни и обработка на животински материали (кожа, четина, кости) през малки ранички и нарушаване целостта на кожата. Рядко заболяването може да настъпи и при консумация на контаминирани с причинителя животински хранителни продукти
• входна врата: входна врата е наранената кожа. Там се развива възпалителен процес с оток, дилатация на капилярите, струпване на клетки на възпалението. Възможно е по лимфен път и по съседство да се засегнат малките стави на пръстите на ръцете. Бактериемията е рядкост, но са описани системни заболявания, с развитие на ендокардити, хепатити, нефрити и други, включително и полиорганни увреждания
• особености: еризипелоидът има изразен професионален характер и протича предимно спорадично. Има лятно-есенна сезонност, като засяга по-често мъжкия пол, главно в активна възраст. Боледуване при децата се наблюдава изключително рядко

Видове и симптоми

Клиничното протичане на инфекцията показва някои характерни особености, като най-често проявите са локализирани около входната врата, но е възможно и дисеминиране на процеса с развитие на различни по тежест полиорганни увреждания.

Инкубационният период (времето от проникване на причинителя в организма на човека до появата на първите оплаквания) варира, но най-често е в рамките на няколко дни.

Различават се следните основни форми на инфекцията:

• кожен еризипелоид: най-често срещаната в практиката проява на заболяването, като промените са локализирани и съсредоточени около входната врата, прогнозата е много добра и рядко се развиват усложнения
• септицемия, предизвикана от Erysipelothrix: при проникване на бактериите в системната циркулация може да се развие септицемия с остро влошаване на общото състояние, висок риск от полиорганни увреждания и неблагоприятна прогноза
• други форми на еризипелоид: възможно е протичане под някои редки форми на болестта, които се описват изключително рядко в клиничната практика и силно наподобяват кожния еризипелоид
• еризипелоид, неуточнен: при невъзможност за уточняване на формата на инфекцията се говори за неуточнен еризипелоид

На входната врата на инфекцията, обикновено пръстите на ръцете, се появява слаб оток и зачервяване с рязко очертани граници и леко надигнат ръб. Цветът на лезията е винено-червен, с виолетов оттенък.

Понякога се оформят мехури със серозно съдържимо. Възпалителните изменения могат да обхванат съседни пръсти или други участъци от ръцете. Болните се оплакват от локална болка и сърбеж. По интерфалангеалните стави се появява оток.

Регионалните лимфни възли се увеличават при значителен процент от засегнатите. Много рядко по тялото може да се появи бързопреходен полиморфен обрив. Общото състояние е леко увредено, а температурата е нормална или субфебрилна.

Локалните промени се задържат за около две до три седмици, след което постепенно избледняват с десквамация и пълно оздравяване.

В редки случаи се развиват септични форми с развитие на артрити, менингит, ендокардит, хепатални и бъбречни увреждания и други. Септичните форми протичат тежко и могат да завършат летално.

Диагноза

Диагнозата при еризипелоид се основава на клиничните прояви и епидемиологични данни, като се потвърждава от микробиологичните методи на изследване и изолиране на причинителя. За установяването на усложнения се използват и други методи на изследване.

Най-често диагностичният процес включва:

• анамнеза и клинични находки: с важно значение е установяването на възможния начин на заразяване чрез упражняване на рискова професия или дейности, изискващи обработка на месо, риба, животински продукти, особено при липса на подходящи предпазни средства. Събира се информация за давността, особеностите и тежестта на оплакванията, данни за системни увреждания в комбинация с обстоен физикален преглед и определяне на общата оценка на състоянието с цел подпомагане назначаването на последващи изследвания
• лабораторни промени: обикновено се установяват промени в белия кръвен ред и повишение на някои от маркерите на възпалението, като при развитие на усложнения са възможни промени и в редица други показатели
• микробиологични изследвания: чрез посявка на хранителна среда или инокулация на мишка от ексцизионен материал може да се изолира причинителя от различни телесни течности на болния. Микробиологичната диагностика и изолиране на причинителя потвърждават диагнозата
• образни изследвания: при съмнения за разпространение на инфекцията и поразяване на вътрешните органи е уместно назначаването на подходящи образни изследвания, включително ехокардиография, рентгенография, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза се прави с еризипел, лимфангит, целулит, фурункул, абсцес, някои форми на дерматит, както и редица други кожни заболявания с различна етиология (бактериална, гъбична, възпалителна, автоимунна).

Лечение

Терапевтичният подход при различните форми на еризипелоид се определя индивидуално, като основните разлики произлизат от разпространението на процеса. При локалните форми антибиотичното лечение се съчетава с подходящи локални средства за грижа за лезиите, докато при септичната форма е необходима парентерална терапия с различни средства с цел ограничаване риска от други усложнения и овладяване на процеса.

Най-общо лечението при еризипелоид включва:

• антибиотично лечение: използват се антибиотици от различни групи, като бактериите, причиняващи еризипелоид, показват висока чувствителност към пеницилини, във връзка с което те са сред първите опции на избор при лечението на болестта. При данни за пеницилинова алергия или други противопоказания за тяхното приложение могат да се приложат някои цефалоспорини, макролиди, квинолони, линкозамиди и други. Необходимо е приложение на антибиотиците в подходяща лекарствена форма (предпочита се парентералното приложение) за достатъчно продължителен период от време
• симптоматично лечение: в зависимост от оплакванията при конкретния пациент се назначават подходящи симптоматични (локални или системни) средства за цел подобряване на състоянието, ускоряване на възстановяването и намаляване риска от допълнителни усложнения

Прогнозата зависи до голяма степен от ранното откриване и лечение на заболяването, овладяване на процеса при липса на системни увреждания и подходящо антибиотично лечение с достатъчна продължителност.

С лоша прогноза се свързват септичните форми на инфекцията, развитието на полиорганни усложнения, значително влошаване състоянието на болните и липсата на пълен терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни средства.

Профилактиката включва главно използването на подходящи лични предпазни средства, поддържане на висока лична хигиена и своевременна консултация със специалист при поява на оплаквания.

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org