Еризипелоид, неуточнен МКБ A26.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Еризипелоид, неуточнен, представлява зооноза, причинена от Erysipelothrix rhusiopathiae, която протича с възпалителни изменения по кожата. Макар обикновено инфекцията да протича с предимно локални промени, то за минимизиране риска от развитие на дисеминиран процес с генерализиране на уврежданията, развитие на сепсис и свързаните с него усложнения, са необходими своевременна диагностика и лечение.

Причинител и особености

Еризипелоид представлява повсеместно разпространено заболяване, чиято честота е по-висока в определени географски райони, в който се упражнява с по-висока честота рискови дейности, подпомагащи заразяването.

Характерно за болестния процес е следното:

• източник на инфекцията: резервоар и източник на инфекцията са болните домашни животни, главно свине, зайци, пуйки, риби, морски дарове и други, като в ролята на източник могат да влязат и редица диви животни
• механизъм на заразяване: заразяването с еризипелоид се осъществява през външните покривки, чрез директен контакт с болните животни и обработка на животински материали (кожа, четина, кости). Наличието на малки ранички по кожата, микролезии, както и липсата на предпазни защитни средства значително увеличава рисковете от заразяване. Рядко заразяването може да настъпи и при консумация на контаминирани с причинителя животински хранителни продукти
• входна врата: входна врата на инфекцията е наранената кожа. Там се развива възпалителен процес с оток, дилатация на капилярите, струпване на моноядрени клетъчни елементи. Възможно е по лимфен път и по съседство да се засегнат малките стави на пръстите. Бактериемията е рядкост, но са описани системни заболявания и увреждания, с развитие на валвулит, хепатит, нефрит, ендокардит и други

• рискови групи: заболяването има предимно професионален характер и протича спорадично. Хората с висок риск включват земеделски производители, месари, ветеринари, готвачи, работници в кланици и всички професии или упражняване на дейности, при които се изисква обработка на месо или животински продукти
• особености: възприемчивостта е всеобща, но контагиозният индекс е нисък. Инфекцията показва предимно лятно-есенна сезонност. По-често боледуват представителите на мъжкия пол (вероятно връзка има по-високата им ангажираност в упражняването на рискови професии), особено в активна и напреднала възраст. Децата заболяват извънредно рядко

Симптоми

Клиничното протичане при еризипелоид, неуточнен, може да покаже някои особености, което да затрудни поставянето на диагнозата.

Инкубационният период (времето от заразяване до появата на първите оплаквания) в някои случаи е по-трудно да бъде определен, но обикновено е от порядъка на няколко дни, средно около три до пет дни.

Характерните са промените по кожата, най-често в областта на пръстите на ръцете и около входната врата на инфекцията.

Появяват се тъмночервени до ливидни лезии, които са топли и могат да причинят болка, парене или сърбеж. Кожните изменения могат да се разпространят периферно. Налице са болка, подуване, повишена чувствителност, промени във вида на надлежащата кожа.

Освен характерните локални симптоми на заболяването в редки случаи могат да се наблюдават интестинални прояви, като повръщане, диария, симптоми на дехидратация и отпадналост.

При някои от пациентите възникват тежки системни форми с развитие на артрит, менингит, ендокардит, хепатални, бъбречни увреждания и други. Пациентите със системно заболяване обикновено имат висока температура с втрисане, главоболие, болки в ставите, загуба на тегло. Септичните форми протичат тежко и могат да имат летален изход, докато ограничените и локализирани форми обикновено се отличават с нисък риск от развитие на усложнения и добра прогноза.

Диагноза

Диагнозата еризипелоид, неуточнен, не предизвиква съществени затруднения и обикновено се поставя въз основа на анамнезата, клиничните признаци и микробиологичното доказване на причинителя в телесни течности или секрет от кожните лезии:

• разпит и преглед: с важно значение е установяването на рискови дейности или упражняване на рискова професия и установяване на начина на заразяване на конкретния пациент. Важно значение има давността на оплакванията, тяхната тежест, наличието на подлежащи заболявания, приемани медикаменти и други в комбинация с обстоен клиничен преглед с цел оценка на общото състояние на засегнатите
• лабораторни промени: рутинните лабораторни изследвания могат да покажат липса на съществени отклонения, като обикновено се установяват характерните за бактериалните инфекции промени в маркерите на възпалението и показателите от белия кръвен ред. При съмнения за усложнения и засягане на други органи и системи могат да се назначат разширени изследвания
• микробиологични находки: с най-голяма информативна и диагностична стойност са резултатите от микробиологичните изследвания и доказване на конкретния причинител, при възможност с извършване на антибиограма и определяне на неговата чувствителност към рутинно използваните антибиотици в практиката

Диференциална диагноза обикновено се прави с целулит и еризипел, в някои случаи с абсцес, карбункул, фурункул, както и с някои кожни заболявания с инфекциозна, възпалителна или автоимунна етиология.

Лечение

Лечението при еризипелоид, неуточнен, изисква комплексни, целенасочени и индивидуализирани мерки, като в основата на успешната терапия е достатъчно продължителното подходящо антибиотично лечение във връзка с бактериалната етиология и същност на болестния процес.

В основата на ефективната терапия стоят:

• антибиотична терапия: лечението обикновено се провежда с антибиотици от групата на пеницилините във връзка с тяхната доказана ефективност срещу етиологичния причинител и добър профил на безопасност (нисък риск от странични ефекти). Алтернативни средства са ципрофлоксацин, цефалоспорини, еритромицин, рифампицин и други, които са опция на избор при данни за алергия към пеницилини, противопоказания за приложение или липса на желания ефект. Антибиотиците се прилагат достатъчно продължителен период от време с цел намаляване риска от рецидив на инфекцията, както и ограничаване рисковете от развитие на антибиотична резистентност
• симптоматични и общи мерки: допълнително към етиологичната терапия се назначават подходящи симптоматични средства с цел овладяване на наличните локални и системни оплаквания, подпомагане на възстановяването, както и превенция на някои усложнения. Често опция на избор са противовъзпалителните средства, обезболяващи, витамини и добавки и други

Прогнозата се определя строго индивидуално, като навременната диагноза и оптимална терапия значително редуцират рисковете от възникване на тежки усложнения и разпространение на инфекциозния процес.

Специфична профилактика не е разработена, като обикновено се препоръчва спазването на висока лична хигиена, използване на подходящи лични предпазни средства при упражняването на рискови дейности и други.

Изображения: freepik.com