Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клон Розиди (Rosids) Клон Еурозиди I (Eurosids I) Разред Fagales Сем. Fagaceae (Букови) Дъб обикновен

Дъб обикновен

Сем. Fagaceae (Букови)

Дъб обикновен - изображение

Дъб обикновен (Quercus robur, Oak) представлява голямо, широколистно дърво, което принадлежи към семейство Букови (Fagaceae). От неговите цветове се приготвя цветен еликсир на Бах. Наричан е още летен дъб.

Дъбът стига възраст от над 1000 години. В област Стара Загора са открити две вековни дървета, едното на 1637 години, а другото на над 1000.

УСТРОЙСТВО:

дъб

 

Дъбът достига височина от 25-35 метра, а някои представители до 40-50 м, с диаметър на ствола до 2 метра. Короната му е голяма, широка, започваща ниско на ствола. Сиво-кафяв е цветът на кората на старите дървета. Тя е напукана и дебела. Голи и ръбести са младите клончета на дъба, с развити по тях няколко пъпки.

 

 

листа на дъб

 

Листата му са перести и заоблено нарязани на от 3 до 7 дяла, с цяла дължина до 14 см. Горната им повърхност е лъскава и тъмно зелена, а долната е по-светла. Имат дължина на листната дръжка от около 8 мм.

 

 

цвят на дъб

 

Обикновеният дъб е еднодомно растение, разполага с мъжки и женски цветове. Мъжките представляват реси, а женските класчета. Цветовете са разположени по върховете на младите клонки. Цъфти заедно с разлистването си, през месеците април и май.

 

 

плод на дъб

 

Образува красиви плодчета, които се наричат жълъди, много обичана храна от дивите прасета, катерици, мишки и други горски обитатели. Големи са до 5 см, имат къси дръжки на които се развиват до 4 на брой. Като сурови са оцветени в светли нюанси на зеленото, а след това стават лъскави и кафеви.

 

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

В България са познати две разновидности на обикновения дъб – ранен и късен. Ранният се разлиства пролетта, като на есен листата му капят, а късният е с поява на листната маса 2-3 седмици след първия, като те се запазват през студения сезон. Виреят край реки, в смесени гори и низини, в предпланиски и планински области.

В световен мащаб дървото е разпространено в Европа, Мала Азия, Кавказ и Северна Африка.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Приложение, с различни цели, намират кората на клоните, шикалките (къркалешки) и жълъдите на дъба. Кората се събира рано на пролет когато движението на соковете в нея е най-усилено. Жълъдчетата се събират пък през есента, когато са узрели и сами падат от дървото.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ

  • дъбилни вещества;
  • органични киселини (галова киселина);
  • танин;
  • захар;
  • белтъчни вещества;
  • пектин;
  • слуз;
  • горчиви вещества.

Някои други съединенията установени в обикновения дъб са: грандинин, робурин Е, касталагин, вескалагин, глюкогалин, дилактон валонеична киселина, моногалол глюкоза, дигалол глюкоза, тригалол глюкоза, рамноза, кверцитрин, елагова киселина, фенолни съединения.

Дървесината на дъба съдържа голямо количество танин. В кората му са открити галотанини и катехинови танини. Сърцевината на дървото съдържа тритерпенови сапонини.

ДЕЙСТВИЕ:

  • противовъзпалително действие;
  • запичащо действие;
  • стимулира апетита;
  • действа срещу стомашни и бъбречни кръвоизливи;
  • антидот при отравяне с алкалоиди;
  • адстрингентно;
  • кръвоспиращо.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Народите в миналото са вярвали, че дъбът лекува множество заболявания включително нефрит, уролитиаза и диария. Формите под които се използва са:

  • външно - лапи и бани;
  • вътрешно - отвара.

Състояния и заболявания, при които се използва обикновеният дъб:

  • кожни болести;
  • гнойни рани и пъпки;
  • екземи;
  • напукана кожа;
  • сърбежи;
  • бяло течение;
  • хемороиди;
  • гингивит;
  • тонзилит;
  • лош дъх от устата;
  • при възпаления на устната кухина и глътката, лош дъх от устата и херпес на устните;
  • диария.

Извлеци от кора се приемат в много малки количества вътрешно при възпаления на стомаха, червата и пикочния мехур, както и при обилна менструация.

Като еликсир на Бах, обикновеният дъб се препоръчва на хора, които са изтощени от работа и въпреки това не искат да спрат преди да постигнат целта си. Той им помага да признаят пред себе си, че са уморени и са на предела на силите си, да осъзнаят че трябва да се отдадат на заслужена почивка. Приемът на еликсира трябва да се дозира и контролира от лекар или билкар. При хора с проявени алергии трябва да се приема в по-ниски дози.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

чай от кора на дъб

  • отвара при херпес зостер - използва се смес от дъбови кори, цариче, овес, лайка, комунига, която се варят в 1 л. вода. Мястото се маже неколкократно и се налага през нощта върху херпес зостер;
  • прах от изсушени кори - при рани;
  • отвара за външно приложение – половин килограм счукана кора се залива с 3 – 4 литра вода. Варят се половин час. Получената течност се добавя към водата във ваната. Такива бани са препоръчителни при дечица страдащи от рахит или против рахит. В количество 1:1 отвара и вода се използва за компреси и промивки;
  • студен извлек за вътрешно приложение - 1 чаена лъжичка кора се залива с половин литър студена вода. Тяка престоява 8 часа. Извлекът не трябва да се приема от деца;
  • отвара с червено вино – може да се прилага и вътрешно и външно при посочените по-горе заболявания.

Други употреби на дъба:

дървесина на дъб

От дървесината на дъба се произвеждат едни от най-здравите и най-издръжливи греди на планетата. 150 години е времето, което е необходимо на дървесината, за да се подготви за употреба в строителството. Тя е ценена и използвана от хиляди години. Била е основа за строеж на корабните корпуси до средата на 19-ти век. Днес също е популярна в корабостроенето и в строителството като цяло. Съвременните нейни приложения включват и направата на настилки от нея, мебели и инструменти, както и употреба като твърдо гориво.

От нея се правят и бъчви за вино. Поради високото й съдържание на танин, вино престояло в такава бъчва добива приятен аромат. Кората от дъб се използва в кожарската индустрия за щавене на кожи. По време на римската империя, танинът в тях се е използвал за добиване на тен на кожата.

В исторически план хората са събирали жълъди и са правели брашно за хляб от тях, преди повече от 10000 години, когато пшеницата още не е била култивирана.

Още по темата:

2.6, 8 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни проблемиБотаникаЗдравни съветиЛюбопитноАлтернативна медицинаНовиниЛеченияИсторияЗаведенияМедицински изследванияСнимкиХрани и ястияКлинични пътекиСпортЛайфстайлХранене при...ДиетиСпециалистиОрганизацииНормативни актовеРецепти