Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Покритосеменни (Magnoliophytina, Angiosperms) Клас Liliopsida (Едносемеделни растения) Разред Asparagales Сем. Agavaceae (Агавови, Столетникови) Агаве

Агаве

Сем. Agavaceae (Агавови, Столетникови)

Агаве - изображение
  1. Описание и ботанически характеристики на агаве
  2. Разпространение на агаве
  3. Използваема част на агаве
  4. Химичен състав на агаве
  5. Приложение на агаве
  6. Синьо агаве
  7. Противопоказания при използване на агаве
  8. Мед или нектар от агаве?

Агаве (Agave) представлява растение подобно на кактус, което принадлежи към семейство Агавови (Agavaceae). Съществуват над 300 вида агаве, между които има и такива, които се отглеждат като саксиини растения. Те се разрастват на ширина и заемат много място.

Описание на агаве

Растението е многогодишно, без стъбло. Малко видове образуват къси вдървени стволове. Дължината на листата му варира от 30 сантиметра до около 3 метра. Те са месести, много едри, твърди, широки или тесни, събрани в розетка над корена. При някои разновидности на растението, по края на листата им се установяват здрави завити или изправени шипове. Дългите листа завършват с твърди и остри върхове. Затова при прибиране и пренасяне на агавето, по върховете на листата се поставят коркови тапи. Оцветяването на им е сиво, зелено, синьо-зелено.

При някои видове, ръбовете на листата са подчертани с жълти, бели или кремаво-бели ивици. При други от долната им повърхност се отделят влакна. Листата са покрити с плътен восъчен налеп.

 

 

Агаве са много красиви растения, затова се отглеждат и като декоративни за украси на градини и помещения. При отглеждане в саксия листата им могат да достигнат на дължина до 1 метър.

Цветонос на агаве

Цъфтящото агаве е забележителна и рядка гледка. Цветоносът му е огромен, достигащ до 10 метра. Образува съцветие от хиляди, жълтеникави, фуниевидни цветове. Това растение цъфти само веднъж в живота си на 10-15 години в естествени условия, а при отглеждане в градини и в саксия - след 20-30-тата година от живота му. След цъфтеж то умира, оставяйки многобройни коренови издънки. 8-метрово съцветие се достига при възраст на растението 30-40 години.

Най-известният от видовете агаве е американското агаве (Agave americana) - столетник. Листата му са лентовидни, оцветени в сиво-зелено или синеещо-сиво. При благоприятни условия на отглеждане, може да достигне на дължина от 1-1,2 метра и имат остри бодли. Видовете отглеждани в Кавказ достига до 2-3 метра. Характерно за строежа на листата е, че по края си имат прави или леко извити кафяви зъбчета, горната им страна е плоска, а долната извита. Съцветието представляват огромна връхна метличка, съдържаща много цветове (около 10 хиляди и повече), като след прецъфтяването му, растението постепенно загива. Цветовете са жълтеникави, с големина до 7 см в диаметър. Агавето цъфти веднъж през живота си, на около 15 годишна възраст. Цветоносът при големите екземпляри може да достигне на височина до 10 м и повече.

Агавето намира място като декоративно растение при оформяне на зимни градини, интериор на помещения, в оранжерийни ескпозиции и на открито. По-едрите видове трудно се отглеждат на закрито, но има и такива, които не са особено големи и са с много бавен растеж.

Ацтеките са първият народ, който познава и използва агавето. Наричали го „дар от боговете“ и „медена вода“, защото е по-сладко от меда, но с много по-рядка консистенция. Още преди хиляди години, нектарът от агаве се е използвал за подслаждане на различни напитки.

Разпространение на агаве

Агаве е разпространено в Мексико и съседните на държавата райони, островите в Карибско море, Централна и Южна Америка. Внедрено е в Средиземноморието, тропиците и субтропиците. В Европа агаве се внася през XVII век. Като културно растение се отглежда по Средиземноморието. В Русия, в съседните й страни, в Кавказ и по черноморското крайбрежие на остров Крим, растението се оглежда в паркове. Там най-разпространено е американското агаве. В умерените и северните ширини се отглежда като стайно и оранжерийно растение.

Използваема част на агаве

Използва се сърцевината на агаве за производство на сироп. От листата на много видове агаве се правят въжета, канап, груб плат, произвежда се опаковъчна хартия, корабен текелаж, риболовни такъми.

 

Части от растението, използващи се в кулинарията: цветове, листа, стъбла за направата на салата. Само от сърцевината на синьото агаве се извлича сироп и се прави текила.

От соковете на някои други видове агаве, чрез специално варене се получава меласа, а при ферментация – алкохолни напитки.

Химичен състав на агаве

В 100 грама сурово агаве се съдържат въглехидрати 16.23 g, мазнини 0.15 g, белтъчини 0.52 g.

Сокът от агаве се състои главно от фруктоза и глюкоза. Съдържанието на фруктоза е много високо, достига до 90%. Нектарът от агаве е с много нисък гликемичен индекс – 27. В растението се съдържат кумарин, алкалоиди, естрогеноподобни изофлавоноиди, сапонини и фруктанини, инулин, мазнини, натрий, въглехидрати, калий, фибри, белтъчини, захар, калций, желязо, фосфор, магнезий, цинк, манган, мед, селен, витамин B1, витамин C, витамин В2, витамин B5, витамин B3, витамин B6, витамин B9, фолат, фолиева киселина, витамин А, бета каротин, витамин A, витамин K, витамин E.

Сапонините имат антимикробно и противовъзпалително действие, засилват имунната система. Фруктанините оказват благоприятно въздействие върху дебелото черво и синдрома на раздразнените черва. Инулинът е вид фруктан и може да бъде ефективен при загубата на тегло, поради ниското му влияние върху нивото на кръвната захар, намалява апетита, създава усещане за ситост, намалява нивата на холестерола, намалява риска от появата на някои видове рак. Инулинът може да бъде открит и в някои видове кисело мляко. Той стимулира производството на хормона GLP-1, поради което регулира нивото на инсулин в кръвта. Съдържанието на калций, желязо, други минерали и витамини в сиропа от агаве, допринася за здрава костна система, цялостно здраве на пациента, предпазва от проблеми със зъбите и остеопороза.

Гликемичен индекс на Агаве в сравнение с други подсладители: нектар от агаве - 27, лактоза  – 65, фруктоза – 32, мед - 83, захароза – 92, високо-фруктозен царевичен сироп - 89, глюкоза - 137, глюкозни таблетки - 146, малтоза - 150, малтодекстрин  – 150.

Агавето е по-сладко от меда и не толкова гъсто. Поради по-високото си съдържание на фруктоза и ниския гликемичен индекс, то е предпочитано от хора чувствителни на мед и захар. Но трябва да се консумира ограничено поради калоричността му.

Гликемичен индекс: Храните с по-нисък гликемичен индекс запазват чувството за ситост за по-дълго време. Храните с висок гликемичен индекс, могат да предизвикат нежелани повишения на кръвната захар и създават чуството за „празен стомах“. Индексът показва как храните с въглехидрати влияят върху организма и неговите нива на кръвна захар.

Приложение на агаве

От сърцевината на агаве се извлича сладък нектар, който е 1,5 пъти по-сладък от захарта. В Мексико нектарът е известен още под името „медена вода”. Използва се от хиляди години като хранителна добавка. Полученият нектар се обработва чрез филтрация и хидролиза. Превръща се в сироп съдържащ фруктоза и глюкоза, който е с по-светъл, амбър или по-тъмен цвят. От цвета на сиропа зависи вкусът му. Светлият сироп от агаве е с по-неутрален вкус, докато по-тъмните са по-сладки и имат карамелен вкус и аромат. Има суров сироп от агаве, който се произвежда при ниска температура.

Сиропът от Агаве е 100 % натурален продукт, съставен основно от фруктоза. Около 90% от масата на сиропа от агаве е фруктоза, а около 10% глюкоза. Усвоява се бързо от организма. Само 2 лъжици сироп заместват 100 гр. кристална захар. Той съдържа почти два пъти по-малко калории от захарозата, което го прави един отличен заместител на бялата захар или на аспартама. Сиропът от агаве се ползва като заместител и на меда. Той има всички качества да бъде подсладител, но не може да замести напълно меда, относно всички негови полезни свойства. Препоръчва се консумация на около 15 мл сироп на ден.

Сокът от агаве е подходящ за употреба от вегетарианци, вегани и месоядни, такива стремящи се към правилно и здравословно хранене и хора, спазващи други различни режими на хранене. Въпреки полезните му свойства, не трябва да се прекалява с неговата консумация, поради опасност от напълняване. Поради високото съдържание на фруктоза в сиропа, може да се отключат заболявания и състояния като диабет и метаболитна ацидоза.

Агавето успешно се използва като подсладител на чай и кафе, овкусяване на кисело мляко, хляб и зърнени изделия, конфитюри, желета, десерти, бонбони, палачинки. Разтваря се много лесно дори в студени напитки и е по-подходящ за овкусяване на студени храни и питиета, защото в печивата сладостта на сиропа намалява. Сиропът от агаве не ароматизира продуктите, в чийто състав влиза, нещо, което се наблюдава при кленовия сироп и меда.

Агавето се използва при лечение на заболявания на храносмилателната система (язви и възпаления на червата и стомаха), възпаления в устната кухина, бронхит, артрит, очни възпаления, менструални нарушения, при рани и порязвания. Агаве, смесено с тиквени семки и жълто чили е много полезна смес за прием от хора, които повторно страдат от дадено заболяване. Растението има успокояващи свойства, защитава лигавиците и ускорява оздравяването на организма.

Други свойства на агаве:

  • диуретично
  • антисептично
  • аналгетично
  • антипиретично
  • дезинфекциращо
  • противовъзпалително
  • разхлабващо
  • отхрачващо

Сиропът от агаве съдържа вещества, които предпазват от рак на дебелото черво, укрепва имунната система и повишава енергиините запаси на организма. Ако замени захарта и се консумира в умерени дози, сиропът може да способства за намаляване на теглото.

Agave подобрява обмяната на веществата, подпомага отстраняването от тялото на излишната течност, бързото зарастване на различни тъкани, нормализира функцията на храносмилателната система, на гърдата, на жлъчния мехур. Листата на растението помагат при патологии на ишиадикуса. Традиционната медицина препоръчва използването на агаве като ефективно лекарство за лечение на циреи и при ухапване от змии и насекоми. Отвара от листата на агаве се използва при диспепсия, която често се съпровожда от стомашно-чревно заболяване, подуване на корема, оригване, киселини.

Форми на приложение на агаве: лапи за лечение на кожни инфекции и възпаления,  настойка за вътрешно лечение, сок - при порязвания, рани и ожулвания.

Синьо агаве

 

 

 

 

 

 

Agave Tequilana /синьо агаве/ се използва за направата на текила. Първата спиртна напитка, която е била произведена от агавето е позната като вино мескал. Днес общата категория, към която принадлежи текилата, е известна точно като мескал.

Друг вид агаве - A. sisalana, се отглежда в субтропична Америка и Кения. Той е източник на вещество - хекогенин, което е изходна точка в производството на кортикостероиди. От влакното на растението, също се правят въжета и хамаци.

Веществата, съдържащи се в Agave anordrin dinordrin подтискат способността за забременяване, затова те се използват като ефективен контрацептив.

Агавето е доста близко по род до Алое Вера, затова често в миналото двете растения били заменяни едно с друго при употреба, в зависимост от наличността им.

Противопоказания при използване на агаве

Около 90% от масата на сиропа от Агаве е фруктоза, а около 10% глюкоза. Някои видове търговски продукти са с по-осреднени стойности, но това вероятно се дължи на решение на самия производител. Тези стойности показват опасност от пренасищане с фруктоза, при прекомерна употреба на агаве. Затова се препоръчват около 15 мл сироп на ден. Високото съдържание на фруктоза може да предизвика болестни състояния много по-лесно, отколкото глюкозата, тъй като глюкозата се метаболизира във всяка клетка от тялото, а фруктозата само в черния дроб. Затова не трябва да се приема от хора с чернодробно заболяване. Повишеният прием на сироп от агаве може да доведе до загуба на ценни минерали в организма (калций, желязо, цинк, магнезий), което не се наблюдава при бялата захар.

Състояния до които може да доведе прекалената консумация на сироп от агаве: диабет, увеличение на млечната и пикочната киселина, метаболитна ацидоза, цироза на черния дроб, ускоряване процесите на стареене на клетката.

По-добрата алтернатива на сиропа от агаве са плодовете и меда.

Отрицателните страни на сиропа са много, също както и положителните. Той е високоценен подсладител и използван най-вече от вегетарианците, хора, водещи здравословен начин на живот, сладкари.

Сиропът от агаве губи полезните си свойства при предозиране и разбира се след ферментация (затова любимата текила не е сред най-полезните напитки).

Вредители на агаве

Листна въшка, щитоносна въшка, трипс и акари.

Мед или нектар от агаве?

Медът е един от най-ценните хранителни продукти. Усвоява се напълно от организма. От 1 килограм мед се усвояват до 3400 калории енергия.

Състав на меда: белтъчни вещества, провитамини - A, PP, витамини В1, В2, В3, В6, K, C, E, ензимна инвертаза, липаза, органични киселини, въглехидрати (фруктоза, глюкоза, дизахарида захароза и около 20 други ди- и тризахариди), органични киселини (лимонена, винена, млечна, мравчена и др.), минерални вещества (натрий, калий, калций, фосфор, сяра, магнезий), аминокиселини (около 20 на брой - тирозин, глицерин, глутаминова киселина, лизин и др.).

Сравнявайки медът и сиропът от агаве се разбира, че първият продукт по-хранителна стойност и полезни качества, не може да бъде заместен изцяло от втория.

За хора с непоносимост към меда, сиропът от агаве е добра алтернатива. Но пък, ако той не отговаря на предпочитанията Ви, може да го замените със стевия – билка със сладък вкус, несъдържаща захар. Тя се използва под формата на сушени или пресни листа. Предложена под формата на капки или прах, стевията съдържа синтетични вещества.

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЛюбопитноСпортАлтернативна медицинаЛайфстайлЗдравни съветиРецептиХрани и ястияНовиниАнкетиСнимкиИсторияЕ-тата в хранитеЛеченияПроизводителиОрганизацииДиетиИнтервютаТестовеМедицински изследванияЗдравни проблемиХранене при...Клинични пътекиЗаведенияСпециалисти