Безинтерфероново лечение при хроничен хепатит С

Бързите темпове на развитие на медицината в комбинация с целенасочените усилия към разработване на успешно лечение спрямо социално значимите заболявания подобрява значително прогнозата, качеството и продължителността на живот при много хронично болни пациенти.

Поредната фармакологична революция е насочена към създаване на успешен терапевтичен режим срещу хроничната форма на инфекцията с вируса на хепатит С (HCV).

Рискови фактори за заразяване с хепатит С

В световен мащаб носители на болестта са повече от 180 милиона души, а конкретно за нашата страна броят им е изчислен на 1,5 процента от населението (между 100 и 120 хиляди). Тези лица играят важна епидемиологична роля за разпространението на болестта, тъй като голям процент от тях не подозират нейното съществуване и при рисково поведение предават инфекцията и на други (около четири милиона са новозаразените всяка година в цял свят).

Рисково поведение всъщност е много общ термин, който мнозина асоциират главно с венозно инжектиране на наркотични средства и честа смяна на половите партньори при незащитен сексуален контакт, което далеч не изчерпва понятието. Повишаващи риска от заразяване са също и следните фактори:

• преливане на кръв и/или кръвни продукти, органна трансплантация или хемодиализа, особено извършени преди 1994 година
• медицински манипулации (инжектиране на лекарства, обработка на рани) с контаминирани инструменти
• стоматологични манипулации (почистване на зъбен камък, вадене на зъб) със замърсени инструменти
• козметични манипулации, включително маникюр, педикюр, акупунктура, поставяне на пиърсинг или татуировки с нестерилни игли
• използване на чужди самобръсначки, нокторезачки

Изложени на риск са медицинските работници, лицата над 40 години (особено родените между 1945 и 1965 година) и новородените от инфектирани майки (вътреутробно заразяване с вируса).

Липсата на ефективна ваксина срещу инфекцията, каквато например е разработена срещу хепатит В и се прилага задължително при всички новородени, ни прави безпомощни срещу вирусната атака.

В масовия случай остър хепатит С протича безмълвно и подмолно преминава в хроничен вирусен хепатит С, чиято клинична картина също е безсимптомна до развитието на различни по тежест усложнения, които често са първа изява на инфекцията. Хроничният хепатит С е една от водещите причини за фиброза и цироза на черния дроб, чернодробна недостатъчност, карцином на черния дроб и главна причина за чернодробна трансплантация.

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечение с интерферон

Доскорошната терапия на коварната болест се състоеше в подкожно инжектиране на интерферон с или без прием на рибавирин в продължение на една година. Лечението показва задоволителен резултат едва при 50 % от пациентите на цената на изтощителни, често болезнени и описвани от пациентите като по-голямото зло от самата болест нежелани ефекти (алопеция, депресия, гадене, повръщане, увреждане на хемопоезата, увреждане на щитовидната жлеза, репродуктивни нарушения и други).

Безинтерфероново лечение

Съвременното, революционно, утвърдено безинтерфероново лечение при хроничен хепатит С показва безпрецедентна успеваемост при над 95 % и отлична поносимост от пациентите на фона на незначителни странични ефекти (главно гадене и стомашен дискомфорт) в рамките на 8 до 24 седмици в зависимост от тежестта на инфекцията и общото състояние на пациента.

Използват се антивирусни лекарства (директно действащи противовирусни средства), потискащи по различни механизми размножаването на вирусите, прилагани перорално (веднъж или два пъти дневно), самостоятелно или в комбинация:

• софосбувир
• софосбувир с ледипасвир или софосбувир с даклатасвир
• семипревир
• омбитасвир, паритапревир, ритонавир и дасабувир

При част от пациентите по строги медицински показания се прилага и рибавирин.

Лечението се поема от НЗОК, като пациентите трябва да отговарят на утвърдени критерии (възраст, генотип на инфекцията, давност на проявите, наличие на цироза, придружаващи заболявания и други).

Предприетите от Световната здравна организация (СЗО) мерки за контрол на хепатит С включват скрининг (масови профилактични изследвания) на населението и осигуряване на необходимата терапия при новооткритите пациенти.

Целта е елиминиране на болестта до 2030 година и изпращане на инфекцията в учебниците по история.

Неслучайно заболяването е известно още и като „тих убиец“ във връзка с безсимптомното си протичане и изява при налични тежки увреждания в черния дроб и екстрахепатални усложнения (васкулит, артрит, гломерулонефрит и други).

В България много клиники по гастроентерология прилагат утвърденото безинтерфероново лечение при хроничен хепатит С, но е необходимо повишаване на информираността на населението, създаване на лична ангажираност към проблема и изследване на рисковите контингенти.

Приблизително 90 % от заразените лица не подозират присъствието на вируса, тъй като дори при редовни профилактични изследвания може да липсва забележима промяна в стандартните показатели за чернодробната функция (чернодробни ензими, албумин, билирубин), а резултатите от ехографията на корема често са неспецифични и могат да са причинени от прием на алкохол, медикаменти, други заболявания.

Необходимо е целенасочено изследване за хепатит С в стандартизираните лаборатории или в рамките на ежегодните кампании за скрининг на населението. Изследването е безболезнено, достоверно и може да Ви спести редица неприятни изненади в дългосрочен план.

Своевременното откриване на болестта и приложението на безинтерфероновата терапия стоят в основата на мерките за борба с хепатит С.

Материалът участва в журналистически конкурс "Скрининг за свят без хепатит С", организиран от пациентските организации „Хепасист“ и „ХепАктив“.

Изображения: freepik.com