Дисоциативни разстройства на моториката МКБ F44.4

При дисоциативни разстройства на моториката се наблюдава най-често загуба на активно движение на цял крайник или дори част от него. Парализата е пълна или частична, понякога със забавени или отслабени движения, включително и нарушена координация. Засегнатите от дисоциативни разстройства на моториката не могат да стоят на крака без чужда подкрепа. Наблюдава се активно треперене или на някой от крайниците, или на цялото тяло. Към този раздел спадат психогенна афония и психогенна дисфония.

Афонията се дефинира като невъзможност за произвеждане на звук. Основна причина за афония е двустранното разрушаване на нерв, който инервира почти всички мускули на ларинкса. Увреждането на нерва може да е резултат от операция (например, тироидектомия) или тумор. Афонията е по-тежко състояние от дисфонията.

Всеки, който умее да говори, може да получи психогенно разстройство на гласа. Психологическите ефекти на травмата могат да повлияят на гласа. Други умствени увреждания също причиняват психогенни нарушения. Страхът от говорене пред голяма група хора може да накара човек временно да загуби гласа си. Симптомите включват отслабване на гласа, който става по-тих или се губи напълно.

Психогенната афония често се наблюдава при пациенти с подлежащи психологически проблеми. Ларингеалното изследване обикновено показва прегънати гласови връзки, които не успяват да функционират адекватно. Въпреки това, гласовите връзки се движат когато пациентът бъде поканен да кашля. Макар че се счита за психологическо заболяване, болните трябва да се лекуват симптоматично. Лечението трябва да включва консултации с логопед и ако е необходимо — психолог. Използва се успешно и когнитивно-поведенческа терапия.

Психогенната дисфония се отнася до загуба на глас, когато има недостатъчна структурна или неврологична патология, за да се определи естеството и тежестта на дисфонията. Също така загубата на волевия контрол над фонацията изглежда е свързана с психологически процеси като тревожност, депресия, или личностно разстройство. Такива дисфонии често могат да се развият при пост-вирусна инфекция с ларингит и обикновено в непосредствена близост до емоционално или психологически обвързани преживявания.

В по-редки случаи тежката и персистираща психогенна дисфония може да се развие при несвързани обстоятелства, но с течение на времето тя се свързва с травматични стрес преживявания, които са настъпили много месеци или години преди началото на нарушението на гласа. В такива случаи характерът на травматичното преживяване може да се отрази в начина, по който се изявява психогенното разстройство на гласа.

Необходимо е психиатрично наблюдение и прилагане на терапия с мускулни транквилизатори и антипсихотици. Решаването на психологическите причини за психогенни нарушения на гласа е от ключово значение за прекратяване на проблема.