Зимзелен, Самодивско цвете, Зеленика

Зимзелен (Vivca herbacea) е многогодишно тревисто растение, което е представител на семейство Зимзеленови (Apocynaceae). Среща се още под наименованията Самодивско цвете или Зеленика, Первинкъл.

Според Енциклопедия Британика, името на билката "первинкъл" е вероятно взето от "первинка" - руското наименование на билката, което от своя страна произлиза от "перви" - „първо", тъй като е едно от първите цветя на пролетта.

Устройство на зимзелен

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Коренището на зимзелена е тънко. Листата са срещуположни, елипсовидни, блестящи, целокрайни. Цветовете са сини, петделни, единични. Има разновидности с бели или тъмночервени цветове. Цъфти от април до юни.

Разпространение на зимзелен

Расте в градини и паркове. Среща се в части от Централна и Южна Европа. Билката е пренесена от Северна Америка около 1700 година. В САЩ се смята за  инвазивен растителен вид. Зимзеленът често е бил използван като „почвено покритие“, което не изисква косене и поддръжка. Самодивското цвете запазва привлекателния си вид през по-голямата част от годината, тъй като цъфти със светло синьо-виолетови багри през пролетните и летните месеци.

Използваема част на зимзелен

Употребяват се главно листата на билката с фармацевтична цел. Стръковете се берат по време на цъфтеж. Сушат се на хладно място.

Химичен състав на зимзелен

Химичният анализ на растението показва, че в листата се съдържат танини, флавоноиди и алкалоиди. Съдържанието на алкалоидите е изключително високо. Открити са повече от 50 алкалоида, от които - винкамин, резерпин, резерпинин, акуамицин, майдин, винерин, ерин, винеридин, томбозин, винкамажин, винканин, винканидин, винкамон, аповинкамин, винкаминол, дезоксивинкаминол, винкорин и перивинцин.

Лечебни свойства и приложение на зимзелен

Съвременно приложение на зимзелен

В съвремието растението е употребявано от фармацевтичната индустрия, заради съдържанието на алкалоида винкамин. Доказано е, че това химично съединение притежава свойството да стимулира нервната система и да разширява кръвоносните съдове. Винкаминът се използва успешно за лечение на съдова атеросклероза и деменция, дължаща се на недостатъчно кръвоснабдяване на мозъчната тъкан. Прилага се при храносмилателни смущения като гастрит (възпаление на стомашната лигавица) и диария. Зимзеленът действа укрепващо на лигавиците, което води до намаляване на загубата на течности и електролити от организма.

Изображение: NativePlanting, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Стягащото действие на зелениката може да се използва чрез екстракти от листата като вода за уста или гаргара за възпалено гърло, гингивит и язви в устата, както и за компреси или покрития за лечение на кожни възпаления. През 1953 година винкаминът е идентифициран като основна активна съставка в зеленика. Оттогава всички фармакологични и клинични изследвания, извършени върху зеленика, са фокусирани върху това вещество.

Проучванията показват, че пациентите, страдащи от слаба памет, поведенчески разстройства, нарушения на речта, раздразнителност, безпокойство, замайване и главоболие, показват значително подобрение, когато приемат винкамин. Днес има редица лекарства за различни заболявания, които съдържат това вещество.

Зелениката е изследвана за потенциални антимикробни и антипротозойни приложения, както и за употреба при диабет и заздравяване на рани, въпреки това, няма достатъчно надеждна информация, която да препоръча билката за тези употреби. Учените се интересуват най-вече от понижаващите кръвното налягане свойства на винкамина, който има сходни медицински свойства на резерпина - алкалоид, намерен в корените на индийската змия (Rauwolfia serpentina) и отровния дяволски пипер (Rauwolfia vomitoria).

Свойства на зимзелен

• хипотензивно - понижава кръвното налягане, като действа съдоразширяващо;
• седативно;
• кръвоспиращо;
• диуретично;
• регулира нивата на кръвната глюкоза;
• лактогонно.

Заболявания и състояния, при които се прилага зимзелен

• кръвотечения;
• хипертония;
• стомашно-чревни неразположения;
• кожни раздразнения;
• мозъчно-съдова склероза;
• неврози;
• фарингит;
• гингивит.

Начин на употреба

Една чаена лъжичка сухо растение се запарва с 400 мл. вряща вода. Оставя се да кисне около 10 минути. Прецежда се и се пие по 1 ракиена чаша, три пъти дневно.

Изображение: freepik.com

Интересно за зимзелен

През Средновековието зелениката често се препоръчва за лечение на възпалено гърло, кървене от носа и различни белодробни заболявания и е била обичайна съставка в много популярни по това време любовни отвари.

Средновековната билкова литература отнася зимзелена към билките за лек на главоболие, замайване и отслабване на паметта. В миналото билката е била считана още за мощно магическо растение, което е отразено с едно от английските му наименования - „виолетка на магьосника“. Смятало се е, че растението може да предпази от зли сили, а на някои места се твърди, че злините не могат да влязат в сграда, където около входа е висяла зеленика.

Във Франция зелениката е символ на приятелство. В някои райони е добавяна към сватбени и погребални венци.

В Италия растението обикновено се свързва със смъртта. Също така, около врата на осъдени на смърт са поставяни венци, обвързани с зеленика, преди да бъдат екзекутирани.

Заглавно изображение: Lazaregagnidze, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons